Изх. № 05-01-7/ 17.2.2021 г.

 

ДО

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

ОТНОСНО: Проект на Национална стратегия за малките и средните предприятия за 2021-2027 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

БСК приветства подготовката и прилагането на стратегически подход в работата с МСП. На първо място, използваме възможността да изразим виждането си по подхода на изработване на стратегически документи.

  • Прави впечатление, че не е представен анализ на изпълнението и постигнатите резултати от приложените мерки, включени в досега действащата стратегия за периода 2014-2020 г.
  • Проектът на стратегия, който вече имахме възможността да обсъдим през м. септември 2020 г., се състоеше от 348 стр. Версията, публикувана за обществено обсъждане, е с обем от 238 стр., вкл. приложенията, което е значителен напредък, но продължава да бъде далеч от добрите примери за стратегически документи. Обръщаме внимание, че големият обем на стратегически документи затруднява тяхното оперативно ползване, без да повишава качеството им.
  • Необходим е единен стандарт за изработване на стратегически документи, както и за политически, аналитични и т.н. В тази връзка следва да бъде възобновен дебатът по приемане на Закон за стратегическото планиране на Р България, като бъде съкратен максимално броят на стратегическите документи, приемани от НС и МС.

Общи препоръки

  • Необходимо е философията на стратегическото планиране да бъде променена в посока подкрепа на силните ни страни (смисълът на истинската интелигентна специализация), а не на сектори с ниска добавена стойност. Вторият подход ни обрича да сме вечно изоставащи.
  • Подкрепата в шестте приоритетни области (предприемачество, достъп до пазари, до финансиране, дигитализация и умения, по-добро регулиране, околна среда) следва да сe фокусира върху прилагане на ефективен регионален подход и критерии, чрез които да бъдат насърчени инвестиции в общини с критичен демографски и икономически профил.
  • Следва да бъдат рамкирани условия за подкрепа, насърчаващи социалното включване чрез нови работни места с висока добавена стойност, интегриране в глобалните вериги на стойност, в т.ч. веригите на доставки на структуроопределящи български и чужди предприятия, доказуем (измерим) принос към намаляване на емисиите на парникови газове, иновативни бизнес модели, наукоемки продукти, услуги и др.
  • Предлагаме да се добави раздел, в който е описана демаркацията с останалите стратегически документи в сферата на икономическата политика и допълващия ефект, така че от една страна, да се избегне дублирането в политиките и мерките и, от друга страна, да се покаже приносът/добавената стойност към цялостната държавна политика в сферата на икономическото развитие.

Предложения, свързани с избора на МСП, които получават финансова и нефинансова подкрепа

  • Да се ползват съществуващи или разработят нови методологии за оценка на иновации – продуктови, технологични, организационни, бизнес модели.
  • Всички ключови показатели за изпълнение (KPIs) да бъдат измерими и свързани с краен резултат, напр.:
    • ръст на приходите от продажби на фирма, изпреварващ средния в сектора;
    • ръст на продажбите в регион, изпреварващ средния в страната;
    • ръст на продажбите в България, изпреварващ средния в ЕС;
    • аналогично за печалба, добавена стойност, заетост (която може да се диференцира според образователна степен), нарастващ дял в определени пазари, намаляване на екологичния отпечатък, иновативни продукти, технологии, бизнес модели или процеси.
  • Да се финансират повече мерки, свързани с менторство, коучинг и индиректна подкрепа.
  • Интензитет на грантове в размер на 70% да бъде приложим само за проекти за върхови иновации, за останалите – 50% или по-нисък. Широка употреба на концепциите за Technology Readiness Level и Business Readiness Level при определяне типовете мерки за постигане на поставените цели и интензивността на гранта.
  • Повече рискови фондове, дялови инвестиции, гаранции, застраховки (добър подход би било БАЕЗ да намали премиите, за сметка на генерираните печалби).

Мерки за насърчаване на предприемачеството и иновациите

  • Повишаване на капацитета за иновационен мениджмънт на фирмите чрез предоставяне на експертна помощ;
  • Анализ на постигнатото до момента от Фонд на фондовете – докъде са стигнали вече създадените фондове, колко предприятия са финансирани, от кои сектори, с какъв резултат, къде са пропуските.

Коментари по конкретни елементи на предложения проект на Стратегия

  1. Предложените приоритети отговарят на потребностите на МСП. Предвидените мерки биха могли допълнително да се окрупнят, което ще позволи да се проследи логическата обвързаност между мерките в различни приоритети.
  2. По-добро регулиране и бизнес среда, Област на въздействие 5.1. „Българските МСП да са добре информирани и да имат на свое разположение единна информационна точка и подобрен консултативен процес“, стр. 14:
  • Не е реалистично да бъде изграден такъв единен (единствен) информационен вход (портал, хъб), който да изчерпи всички информационни потребности на МСП по отношение на валидни изисквания към конкретния сектор, дейност, използвани технологии, продукти, услуги, регионална специфика, местен и външен пазар и др. По-скоро следва да се рамкират мерките за развитие на съвременна информационна среда и улеснен достъп, които да отговорят на динамичните потребности на МСП, зеленото и дигитално развитие, иновациите, интеграция в глобалните и европейски вериги на стойността и др. Не на последно място, недостатъците във физическата организация на бази данни и информационни процеси не може да се компенсира със софтуерно решение – то може само да надгради вече съществуващи бази и връзки.
  1. Област на въздействие „Предприемачество“

3.1. В таблицата на стр. 18, в която е посочена връзката със съответни стратегически документи и политики за интервенции, да се допълни с „Европейски зелен пакт и Новата промишлена стратегия за Европа“.

3.2. Мярка 1.1 - Насърчаване на предприемаческата екосистема, Конкретни действия, „3) Подкрепа за активни сдружения за насърчаване на МСП като индустриални, дигитални и други клъстери, кооперации, производствени обединения и други в националните и регионалните приоритетни сектори“:

  • Спорно е дали действието ще доведе до желаните цели. Практиката сочи по-скоро обратното: множеството обяви в подкрепа на клъстерите доведе до абсурден брой новопоявили се клъстери, получили грант, което не е довели до никакви промени. По-скоро трябва да се върви в посока прилагане на механизми за качествена оценка коя бизнес организация какво може да допринесе за постигане на целта. Интересна тема е изграждането на капацитет у самите бизнес организации да предоставят висококвалифицирани услуги на МСП. Не сме видели анализ на работата на бизнес инкубаторите с изводи кое работи и кое – не.
  • Не бива да се предвиждат нови структури и организации, увеличаващи администрацията било в държава, било в сдружения на бизнеса. Необходимо е да има колкото е възможно по-малко посредници между инструментите за МСП и самите МСП. Обратното, би трябвало да се насърчава сливане на администрации и бизнес сдружения. В подобни на България икономики има по 20-30 секторни асоциации и още по-малко клъстери. В Дания клъстерите са 8, но всички са отличени с етикет. В България са стотици, от които много малко – с етикет. Вече има нови форми на сдружаване на бизнеса. Предлагаме навсякъде в Стратегията да се посочва „сдружения на бизнеса“, вместо да се специфицира „асоциация“, „клъстер“, „клуб“, „инкубатор“ и т.н.

3.3. Мярка 1.2 Насърчаване на обучението по предприемачество в училищата ипредприемаческата трансформация на българските висши училища:

  • Обучението по учебен предмет „Предприемачество“ на практика е задължително за всички професии и специалности в частта за обща професионална подготовка. Тъй като наистина предвидените часове за обучение по предприемачество са малко, препоръката е да се стимулира обучението по предприемачество като свободно-избираемо обучение.
  1. Област на въздействие 4 „Дигитализация и умения“
  • По наше мнение, една от основните предпоставки за дигитализацията на бизнеса е ускореното въвеждане и разширяване на административните електронни услуги. Този аспект не е засегнат в тази област на въздействие. Едва 20.68% от администрациите имат изградена административна информационна система за комплексно административно обслужване[1] . На национално ниво следва да бъдат поставени срокове за цифровизация на административното обслужване, с конкретни графици за отделните регулаторни режими, отчитайки тяхната значимост и тежест за гражданите и бизнеса.
  • Необходимо е да се намерят решения и на проблема с недостатъчното развитие на единни стандарти, осигуряващи оперативна съвместимост. Преди фирмите да започнат изграждането на комплексни дигитални решения е необходимо осигуряване на електронизиране на комуникацията с администрацията на всички равнища, за да се постигне свързаност и синхронизация. Добър пример в това отношение са митниците, които първоначално изградиха своята цифрова система, после изготвиха протоколите за комуникация и ги предоставиха на софтуерните компании, които от своя страна разработиха софтуер за крайните потребители.
  1. Област на въздействие 5 „По-добро регулиране“

5.1. Мярка 5.4 - Подобряване на бизнес средата за МСП: Предлагаме в раздел „Идентифицирани потребности“, (стр. 51), да се допълни следният текст „Необходимост от цялостен преглед на трудовото и екологично законодателството и елиминиране на всички нормативни изисквания, надхвърлящи съответните европейски и международни правила и стандарти. Постоянен диалог за осъществяване на предложенията на представителните работодателски организации за намаляване на регулаторната тежест.“

  1. „Секторна и регионална специализация“

Подходът при определяне на „Секторна и регионална специализация“ (стр. 76) трябва да предвижда периодична ревизия и връзка със Стратегията за интелигентна специализация. В допълнение, София е подходящо да отпадне от секторната специализация, защото има представители на всички сектори и подсектори (без, напр., морски туризъм).

 

 

С уважение,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС

 

[1] Доклад за състоянието на администрацията през 2019 г., приет с Решение № 326 на Министерския съвет от 14.05.2020 г.


Относно Проект на Национална стратегия за малките и средните предприятия за 2021-2027 г.
Добави мнение