ГРУПАТА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ НА ЕИСК ПРЕДСТАВЯ НАСРЕЩНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО МИНИМАЛНИТЕ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ
Групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет масово гласува против становището на ЕИСК относно предложението на Европейската комисия за „адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз“ и представи насрещно становище, което ще бъде приложено към становището на ЕИСК.
„Намираме се в средата на безпрецедентна криза, водена от пандемия, и не се нуждаем от директива за минималната заплата, която рискува да подкопае колективното договаряне и да добави сложност към възстановяването и реконструкцията на нашата икономика“, заяви председателят на групата на работодателите Стефано Малия.
„Искаме по-голямо сближаване на заплатите, включително минималните заплати, което би спомогнало за подобряване на социалното и икономическото сближаване, премахване на разликата в заплащането между половете и подобряване на условията на живот и труд, като същевременно се осигурят равни условия на единния пазар“, каза Малия. "Но всяка държава-членка трябва да вземе решение, при национални условия, в съответствие със съответната си система за индустриални отношения."
Групата на работодателите подчертава в своето насрещно становище загрижеността, че европейската законова политика за минимална работна заплата може потенциално да има отрицателни ефекти върху заетостта, особено в случая на млади хора и нискоквалифицирани работници, и може да влоши неспазването, което също може да прокара брой работници с ниски заплати към неформалност. Недекларираният труд води до нелоялна конкуренция и влошава социалната и данъчната система и не зачита правата на работниците - включително правата на достойни условия на труд и минимална заплата, гласи насрещното становище.
Работодателите поставят под съмнение и правното основание на предложението на Комисията. В рамките на ЕИСК има различни мнения относно това дали някоя правна инициатива на ЕС би била легитилна особено съгласно член 153 на директивата. Сред основните опасения е това, че ЕС няма компетентност да действа по отношение на „заплащането“, включително нивата на заплащане, и че подобни действия могат да попречат на автономността на социалните партньори.
„Вярваме, че можем да помогнем на Комисията и други институции да преразгледат и да предприемат по-балансиран и предпазлив подход, търсейки истинско сближаване на ЕС чрез необвързващ инструмент, при пълно зачитане на автономията на социалните партньори и различните модели на индустриални отношения, "каза Милена Ангелова, съдокладчик на становището на ЕИСК.
Девет държави-членки изпратиха писмо до германското и португалското председателство на Съвета на Европейския съюз относно необходимостта от правен анализ и посочиха препоръката на Съвета като по-добър правен инструмент.
В страните, които разчитат изключително на колективно договаряне за определяне на минимални работни заплати, не всички работници са обхванати от колективни трудови договори, а от тези, които са обхванати от колективни трудови договори, не всички са покрити от минимални работни заплати.
"Опасяваме се, че директивата може да се тълкува като предоставяне на права на всички работници, които да бъдат защитени с минимална заплата. Това би попречило на автономността на социалните партньори и ще попадне извън компетентността на ЕС. При всички обстоятелства тази част от предложението създава огромна правна несигурност и рискува да тласне тези страни в посока на всеобщо покритие, като по този начин променя добре функциониращите модели на пазара на труда“, каза Кристиан Арде, член на ЕИСК от Швеция.
Към становището на ЕИСК ще бъде приложено и противоположното становище на групата на работодателите на ЕИСК, което е получило 106 гласа „за“, 147 „против“ и 17 „въздържал се“.
