ОТНОСНО ВЕРСИЯ 1.3. НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

ОТНОСНО: Актуализиран проект на „Националния план за възстановяване и устойчивост“
(Версия 1.3. от 20.07.2021 г.)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕКАНОВ,

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) внимателно следи процеса по подготовката на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ). През изтеклите месеци БСК отправи редица предложения за подобряване структурата и съдържанието на НПВУ, част от които бяха възприети от държавната администрация. Следва да се отбележи и подобрение в представянето на отделните проекти и реформи, които вече са обвързани със Знаковите европейски инициативи (Flagships), както и визията на авторите за отговор на някои от специфичните препоръки към България, на които Планът следва да даде. В този смисъл бяха и част от препоръките, изложени в становището на Икономическия и социален съвет към първата оповестена версия на НПВУ. Като цяло оценяваме работата по надграждане на проектите, обхванати от Плана, като положителна. Продължаваме, обаче, да имаме резерви по отношение на някои решения.

Като работодателска организация, за нас особен интерес представлява Програмата за икономическа трансформация. Изцяло поддържаме аргументите, изразени в писмо на работодателските и синдикалните организации до Президента на Р България, изпратено с копие до Вас (вх. №17-00-53/29.06.2021 г.) и министъра на икономиката г-н Кирил Петков, относно съотношението на финансови инструменти и безвъзмездни средства, като изразяваме разочарование, че няма индикации за преосмисляне на това предложение. Не би следвало разработването на икономически политики да противопоставя стартиращи и действащи компании, които имат различни потребности от инструменти за възстановяване и развитие на дейността си. По този въпрос би следвало да се търси балансирано решение, което да отразява нуждите на максимално голям брой предприятия, като средствата достигнат максимално бързо до реалния сектор.

В съответствие с чл. 18, т. 4, б. „р“ на Регламент(ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, отново поставяме на вниманието Ви настояването на национално представените организации на работодателите и работниците, консултациите със социалните партньори в наблюдението на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, да бъдат институционализирани. Както е посочено в цитираното по-горе становище на ИСС, необходимо е управлението на инвестициите да се извършва в съответствие с принципите на партньорство. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политика. По този начин ще се гарантират адекватен и навременен процес на контрол и обратна връзка от социално-икономическите партньори и другите представители на гражданското общество при прилагането на мерките, напредъка и изпълнението на плана.

Използваме случая отново да призовем за предприемане на действия за официалното депозиране на плана, за да може България да се възползва от възможността за авансовото плащане, но и за да стартира реалното изпълнение на проектите. Изразяваме и сериозни опасения, че предвид отворените въпроси, представени от Вас на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз на Народното събрание на 01.09.2021 г., съществува възможност проектът да не бъде одобрен от Съвета в следващите месеци. По отношение на предложението да бъде създадена Комисия за енергиен преход за изработването на Пътна карта към климатична неутралност, мнението ни е че нейната работа би следвало да се базира на дългосрочна стратегия с хоризонт до 2050 г., чрез която да се поемат последователни и конкретни ангажименти за осигуряване на плавен преход за декарбонизация в енергетиката.

Съгласно изискванията на Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. (ГСУР), която залага основните принципи, които трябва да определят приоритетите на държавите членки, залегнали в плановете за възстановяване и устойчивост, всички национални планове трябва да се съсредоточат силно върху реформите и инвестициите в подкрепа на зеления и дигитален преход и справедливостта.

ГСУР подчертава, че публичните средства, които ще се предоставят чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, не трябва да заместват, нито да изтласкват частните инвеститори, а да допълват и насочват частните инвестиции, когато това е необходимо, т.е. когато системни или пазарни неефективности или щети, дължащи се на епидемията от COVID-19 и последвалата икономическа криза, не позволяват на пазара да се възстанови самостоятелно и да се постигнат целите на политиката. Запазването на равнопоставените условия на конкуренция в рамките на единния пазар е необходимо за да се насърчат иновациите и да се ускори възстановяването.

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ ТУК.