ОТНОСНО НЕОБХОДИМИТЕ ПРОМЕНИ В ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

ОТНОСНО: Поставени въпроси, свързани с необходимите промени в юридическото образование

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЙОРДАНОВА,

Изразявам благодарност за възможността да споделя вижданията на Българската стопанска камара, като национално представителна бизнес организация, по въпросите относно необходимите промени в единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“.

Юридическите съветници на предприятията и организациите осигуряват законосъобразното им функциониране, опазване сигурността на инвестициите и имуществото, правата на работниците и служителите и стабилността на стопанския оборот. Високите стандарти в юридическото образование са фактор за спазване на принципа на върховенство на закона, защита на правата и законните интереси на стопанските субекти и успешна икономическа дейност.    

Представяме на Вашето внимание отговор след всеки от поставените въпроси.

Необходимо ли е диференциране на обучението по право чрез въвеждане на бакалавърска степен и магистърска степен или чрез установяване на възможността за обучение в специализирани магистърски степени по право след завършване на основната магистърска степен по право?

В България не са налице традиции и обществена необходимост от въвеждане на бакалавърска степен в обучението по „Право“. Пазарът на труда за завършващите тази специалност е ограничен и не може да осигури заетост на ежегодно дипломиращите се юристи. Част от завършилите юридически факултети не намират реализация в съответствие с придобитата квалификационна степен и са принудени да се преориентират към дейности, които не отговарят на придобитото образование. Диференцирането на обучението ще задълбочи този проблем по отношение на дипломираните с бакалавърска степен. За да бъдат осигурени подходящи работни места, ще се наложи приемането на изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, Закона за адвокатурата, процесуалните и други закони. Това би означавало изразходване на енергия от законодателната власт в непродуктивна посока, без да бъде постигнато по-високо качество на правораздавателната и правоохранителната дейност.

Въвеждането на образователна и квалификационна степен „бакалавър“ предполага редуциране броя на задължителните учебни дисциплини и минималния им хорариум. Това е предпоставка за ограничена компетентност и по-ниско качество на упражняваната дейност, което е потенциална заплаха за интересите на гражданите и юридическите лица. Придобилите бакалавърска степен по специалност „Право“ ще бъдат лишени от възможността за развитие на пълния си професионален потенциал.

Диференциране на обучението по право на магистърска и бакалавърска степен би могло да обслужи единствено интереса на преподавателите.

Придобиването на специализирани магистърски степени по право след завършване на основната магистърска степен би повишило компетентността и уменията на юристите. Доколкото обаче липсата на втора магистърска степен не е необходимо условие за получаване на правоспособност и упражняване на различите професии, за които се изисква магистърска степен по право, следва да се проучи има ли интерес сред юристите за придобиване на специализирана магистърска степен.

Намирате ли за актуална установената в чл. 7 ал.2 от Наредбата за специалност „Право“ единна програмна рамка на обучението по право чрез зададени задължителни дисциплини и определен минимален хорариум по тях? Необходими ли са изменения в нея? Бихте ли направили конкретни предложения?

Установената в чл. 7 ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и квалификация „юрист“ (Наредбата) единна рамка на обучение чрез зададени задължителни дисциплини дава възможност за придобиване на теоретични познания в основните клонове на правото. Тя трябва да се запази и обогати - напр., 75 часа минимален хорариум за право на Европейския съюз е недостатъчно в съвременните условия. По наше мнение, към задължителните учебни дисциплини трябва да бъдат подробно разписани дейностите, свързани с практическо обучение.

Как според Вас може да бъде гарантирана по-висока степен на практическа насоченост на обучението по право?

Юридическите факултети в страната осигуряват добра теоретична подготовка и почти никакви практически умения. Задължителният стаж за придобиване на юридическа правоспособност е много кратък, протича формално и завършва с формален изпит. На завършилите студенти липсват умения за изготвяне на документи с правен характер (договори, заповеди, искови молби, жалби, нотариални документи, писмени защити и т.н.). Отсъстват познания относно структуриране на юридически текст, аргументиране на изложените тези, квалификация на искове и подготовка на аналитични текстове. Не се изграждат навици за проучване и ползване на съдебната практика. За преодоляване на тези дефицити би следвало в стандартите за обучение да се разпишат подробно практически занимания, фокусирани върху изграждане на знания и опит в подготовка на документи с правен характер, аналитични документи, структуриране на юридически текст, посещения в съдебни зали, проследяване на определени дела, дискусии върху тези дела, обучение за поведение в съдебна зала, развиване на умения да се пледира чрез симулационни процеси, ролеви игри и др. Реториката отново трябва да бъде включена като обучителна дисциплина.

Особено важно е, също така, теоретичната подготовка по различни дисциплини да бъде илюстрирана с примери от решения по конституционни, граждански, трудови, търговски, наказателни и административни дела, съдебни определения по процесуални въпроси, практика на КЗК, практика на европейските съдилища. В студентите трябва да се развиват навици да се следи, познава и използва съдебната практика.

Какви промени в обучението по право са необходими според Вас с оглед гарантиране на върховенство на правото и пълноценно функциониране на правовата държава в България?

Гарант за върховенството на правото, опазването на правовия ред и функционирането на правовата държава е съдебната система. Всеки магистрат трябва да се придържа към най-високите професионални стандарти – компетентност, независимост, интегритет. Обучението по право трябва да изгражда респект към правовия ред, познаване и спазване на етичните професионални правила.

Необходимо ли е въвеждането на задължителна учебна дисциплина, която да формира познания по съдоустройствени въпроси и етични стандарти в юридическата професия?

Завършващите специалност „Право“ трябва да познават системата от съдилища, връзката им с прокуратурата, следствието, Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието. Обучението може да бъде извършено чрез отделна дисциплина или като обучителен курс в рамките на съществуващите задължителни дисциплини по конституционно право и процесуалните закони.

Етичните стандарти трябва да се включат в учебната програма не толкова като учебна дисциплина, а като нравствен императив по време на цялото обучение по право. Основните принципи и начала в правораздавателната дейност – независимост, безпристрастност, добросъвестност, справедливост, законност, равенство, истинност, открояват специалното място на юридическата професия в обществените отношения.

Необходими ли са промени в действащата уредба на юридическото образование с оглед ефективното прилагане на правото на ЕС и извличането на максимален ефект от участието на страната ни в европейската интеграционна система?

За ефективното прилагане на правото на ЕС са необходими познания за системата от нормативни актове на ЕС и умения да се позовават на тях. Необходимо е студентите да развият навици за търсене в информационните системи практика на европейските съдилища и способност да се позовават на нея при прилагане на европейското и националното законодателство.

Необходими ли са промени в реда на провеждане на държавните изпити при завършване на специалността „Право“?

Считаме, че досегашният ред за провеждане на държавни изпити чрез устен изпит по гражданскоправни и наказателноправни науки и писмен изпит за решаване на казус може да бъде запазен. Трябва да отпадне възможността за провеждане на семестриални изпити по различните учебни дисциплини чрез тестове. Необходимо е при бъдеща промяна на единните изисквания да се предвиди провеждането на устни семестриални изпити. Това би дало възможност да се проверят не само знанията, но и способността те да се възпроизвеждат с логична последователност и яснота, като същевременно се оценява езиковата култура и владеенето на професионалната терминология.

Тестовете са подходящ инструмент за проверка на знанията по време на семестъра при провеждане на практически обучения.

С оглед на практиката Ви в работа с наскоро завършили юристи, наблюдават ли се според Вас типични слабости в подготовката осъществявана в юридическите факултети? Какви конкретни мерки бихте предложили да се приемат с оглед на тяхното осъществяване?

Наскоро завършилите юристи имат добра теоретична подготовка и липса на практически опит. За да бъде придобит, е необходима повече от една година работа под ръководството на опитен юрист. Бихме предложили увеличаване на продължителността на следдипломния стаж, разширяване кръга на организациите, в които се провежда ежегодният задължителен стаж, и подробно разписване на практическото обучение в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“.

С уважение,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК