ОТНОСНО АНАЛИЗ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕП И НА СЪВЕТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪГЛЕРОДНА КОРЕКЦИЯ ПО ГРАНИЦИТЕ

ОТНОСНО: Изготвяне на анализ по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на механизъм за въглеродна корекция по границите – въпроси, свързани с износа на стоки, произведени в ЕС.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИНОВА,

В отговор на Вашето писмо и с оглед на краткия срок за отговор от един ден, представяме следните позиции на Българската стопанска камара по поставените въпроси относно предложението за Регламент на ЕП и Съвета за въвеждане на Механизъм за въглеродна корекция по границите (СВАМ).

1. Общият коментар по подготвения и представен Регламент е, че в сегашната си форма е възможно да провокира изтичане на въглеродни емисии както чрез внос, така и чрез износ. Проектът на Механизъм предоставя стимул за придвижване на вноса нагоре по веригата на стойността и преразпределяне на вноса към стоки с по-висока степен на въглеродна плътност. Освен това, CBAM би намалил външната конкурентоспособност на износа от ЕС, което ще доведе до намаляване на външните продажби. И двата ефекта ще преместят глобалното производство на CBAM стоки към страни с по-ниски въглеродни разходи и по-висока въглеродна интензивност в производството, т.е. възможно е да се провокира изтичане на въглерод чрез пренасочване на въглеродните емисии и добавената стойност далеч от Европа.
2. Предложението CBAM се отнася само до суровини и електроенергия, но не предоставя решение на въпроса с промишлените продукти надолу по веригата на стойността, т.е. промишлени стоки. По различни оценки, производителите ще се сблъскат с увеличение между 5% и 20% на разходите в резултат на постепенно нарастващите въглеродни разходи по време на въвеждането на CBAM (и паралелното постепенно премахване на безплатните квоти по СТЕ), което ще повлияе сериозно на тяхната конкурентоспособност.

Затова настояваме да се подготви допълнително законодателно предложение за продуктите надолу по веригата, което да бъде прието и приложено преди края на преходния период, т.е. преди началото на премахването на безплатните квоти в СТЕ за сектори, обхванати от CBAM.

Освен това, считаме, че е подходящо финансовата компенсация за непреки емисии да бъде интегрирана в цялостния инструмент CBAM.

3. Относно групите вносни стоки в обхвата на регламента:

Включени са няколко групи стоки със своя специфика на мястото им във веригата на производство и доставки, които:

• пряко конкурират български производители на местния пазар. В този случай може да се очаква частичен и ограничен по размер положителен ефект за част от производителите от гл. т. разширяване за пазарния дял;
• подлежат на последваща обработка до краен продукт, като по този начин оскъпяват продажбите на вътрешния и външен пазар, респ. - намаляват конкурентоспособността и пазарния дял на българските производители с последващи ефекти за финансовото състояние на предприятията, заетостта и регионалното развитие;
• се внасят за последваща преработка от производители, част от индустриални групи, регистрирани в трети страни, извън ЕС. Отрицателните ефекти върху тези производители, произвеждащи основно продукти от черни и цветни метали и др., се очаква да бъдат най-значителни. При проведени консултации по тези въпроси от БСК се идентифицира сериозен риск от закриване или значително съкращаване на производството и осъществените инвестиции. Следва да се подчертае, че част от тези предприятия имат структуроопределящо значение за икономиката на ред общини и дори на цели административни региони и области.

4. Отчитаме сложността на установяване на правилата за определяне на съпътстващите емисии (чл. 7, пар. 6). Те са свързани със спецификата на прилаганите индустриални процеси и технологии, режим на експлоатация на съответните инсталации, характеристики на входящите суровини, динамика на пазарните условия, респ. - модифициране на технологичните режими и произвеждани разновидности и др. В тази връзка следва да се използват референтните документи на ЕС за т. нар. „най-добри достъпни техники“ (ВАТ) и приложими правила за верификация.

В същото време, подкрепяме становището, че редът и конкретните условия и методи за определяне на съпътстващите емисии следва да се основават на ясна и твърдо установена методология, включена в самия регламент, а не в бъдещи актове на ЕК за тяхното прилагане.

5. По отношение на защитата на изходните суровини считаме, че е необходимо CBAM да не се прилага при вноса на суровини, в случай че страната-производител отговаря на следните условия:

• съществува задълбочено и обширно споразумение за свободна търговия с ЕС;
• ангажираност по въвеждането на европейските екологични и климатични регулации в националното й законодателство;
• свързаност с климатичните цели на ЕС – например, чрез сравнимо ниво на Национално Определен Принос (Nationally Determined Contribution) под споразумението от Париж (цели за понижение на парниковите газови емисии).

6. Припомняме, че още на пилотната фаза на прилагане на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) в България БСК, подкрепена от представителни браншови организации, предложи възприетия впоследствие модел за разпределяне на свободни квоти между задължените оператори на инсталации. Увеличаването на резерва за търговия ще се осъществи при коренно различни условия от изходните, при които бе инициирана ЕСТЕ, при ценови нива от 3-4 евро, и най-ниски стойности, достигнали 0,15 евро на тон СО2 (EUA) спрямо сегашни нива от над 100 евро.
7. Препоръчваме да се предложи провеждането на задълбочена оценка за въздействието от прилагането на Механизма, в срок от 10 години след въвеждането му в действие, с цел да се оценят ефектите от прилагането му, както и потенциалните възможности за отпадането на въглеродните квоти.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК