ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В РАЗМЕРА НА МРЗ

ОТНОСНО: Заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, насрочено за 22.03.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Предвид насроченото за 22 март 2022 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, приложено представям становище по документите, включени за обсъждане в дневния ред.

1. Приложеният проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 01.04.2022 г. отразява числовата стойност на минималната работна заплата, утвърдена в рамките на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., обнародвани в Дървавен вестник бр. 18 от 04.03.2022 г. Доколкото нормативните актове трябва да съответстват на Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен, предложение за размер на минималната работна заплата за 2022 г., различен от този, определен в закон, би било незаконосъобразно.

В този смисъл, обсъждането на конкретен размер на МРЗ в настоящия момент е безпредметно. Настояваме за промяна в подхода на консултиране със социалните партньори по начин, който да осигурява пълноценен диалог и възможност за реално въздействие върху обсъжданите актове.

В тази връзка, в настоящото становище се спираме по-подробно на частичната предварителна оценка на въздействието, придружаваща проекта на постановление. Това е необходимо, доколкото при обсъждане и приемане на размера на МРЗ в рамките на бюджетните закони, такава не беше представена.

II. Оценката на въздействието е инструмент за повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите (чл. 2 на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (Наредбата) (Обн. ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 Септември 2020г.). Оценката на въздействието се извършва въз основа на комплексен експертен анализ и се основава на данни.

А. По наше мнение, приложената частична предварителна оценка на въздействие към проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 април 2022 г. не съответства в пълнота на изискванията Наредбата, поради следното:

1. Не е представен анализ на: „въздействието върху микро-, малките и средните предприятия при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем“.

В оценката на въздействие по отношение на МСП са посочени следните текстове:

„Работодатели, които реализират ниска добавена стойност от икономическата си дейност могат да изпитат недостиг на средства за увеличение на инвестициите с цел повишаване на конкурентоспособността си.“

„Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант оказва въздействие върху малките и средните предприятия, ще доведе до нарастване на разходите за труд на наетите на минимална работна заплата.

В този смисъл работодатели, които не реализират печалба от икономическата си дейност могат да изпитат нужда от средства за увеличение на инвестициите с цел повишаване на конкурентоспособността си.“

Тези текстове се срещат в един и същи вид на стр.13, 14, 17, 18.

Не можем да приемем подобно формално представяне на ефекта върху малките и средни предприятия за задълбочен анализ на въздействието. Не са приложени количествени данни, допускания, разчети и изчисления, подкрепящи достигането до тези изводи. Не подкрепяме и самите изводи, поради следното:

Изводът, че: „Работодатели, които реализират ниска добавена стойност от икономическата си дейност, могат да изпитат недостиг на средства за увеличение на инвестициите с цел повишаване на конкурентоспособността си“ не отчита структурата на БВП, не отчита и нивото на конкуренция и свързаните с тях производствени разходи в рамките на отделните икономически сектори. В допълнение, този текст съдържа необосновано твърдение, че затруднения ще изпитат единствено работодатели, които реализират „ниска добавена стойност от икономическата си дейност“, и то само по отношение на инвестиционните разходи.

Според икономическата теория, затруднения ще изпитат всички работодатели, които работят в условията на висока конкуренция, без значение дали „реализират ниска добавена стойност“, или висока добавена стойност. Предприятията, работещи в условията на висока конкуренция, са получатели на цената (на крайната продукция) от отрасловия пазар. Те не могат да ѝ въздействат. В този смисъл, за тях единственият начин за реализация на печалба е намаляване на производствените разходи.

В условията на постоянно нарастващи и непредвидими цени на електроенергията за небитовите потребители, нарастващи цени на суровините (метали, жито, горива и др.), нарастването на МРЗ ще засегне всички фирми, работещи в условията на висока конкуренция. Тези от тях, които извършват своята дейносат в енергоемки и ресурсоемки индустрии, ще формират завишена производствена себестойност, която в чести случаи може да надхвърли продажната цена на продукцията. Те няма да могат да увеличат цените, защото са получатели на цената от пазара, заради високото ниво на конкуренция в отрасъла, глобализацията, която позволява внос от световни региони без война и с ниско ниво на пандемия.

По наше мнение, анализът трябва да съдържа:

• Идентифициране на икономическите отрасли, които са поставени в среда на висока конкуренция на съответните пазари, на които реализират продукцията си (вкл. и извън България);
• Идентифициране в тези отрасли на нивото на производствените разходи, свързани с цени на електроенергията, цени на основни суровини, които нарастват на международните пазари (метали, горива, зърно и др.), други чувствителни фиксирани и променливи разходи;
• Анализиране на текущата ликвидност и задлъжнялост в съответния отрасъл като средни показатели и как увеличението на МРЗ ще й повлияе, заедно с увеличението на останалите производствени разходи;
• Анализиране на възможността на замяна труда с капитал във факторната функция на съответния отрасъл;
• И др.

2. Не е представено изследване на влиянието върху икономическите фактори, съгласно чл.3, б.“Б“ от Конвенция № 131 за определяне на минимална работна заплата, 1970 (обн. ДВ, бр. 12 от 6.2.2018 г.), както „всички потенциални значителни икономически, социални и екологични въздействия и на специфичните въздействия в резултат от изпълнението на всеки вариант по т. 4, включително върху всяка група от заинтересованите страни“ (Чл.16, т.5 от Наредбата).

2.1. В приложената частична предварителна оценка на въздействие не е оценен ефектът върху:

„(б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.“

Военният конфликт в близост до България ще се кумулира с негативните икономически фактори от дълго продължилата пандемия, което поставя под сериозно съмнение реализацията на предвидения в Бюджет 2022 г. растеж на БВП от 4.8%. В частичната предварителна оценка на въздействие не е представена прогноза дали и с колко ще се намали темпът на растеж на БВП за 2022 г. и по какъв начин увеличението на МРЗ ще повлияе на допълнителното намаление на този показател. Липсва анализ на кумулирането на ефектите на войната и пандемията към увеличение на МРЗ за нарастване на производствените издръжки и потенциалното намаление на БВП.

2.2. Намираме анализа на потенциалните значителни икономически въздействия за непълен, поради следното:

2.2.1. както беше посочено, не е представен анализ как ще се отрази военният конфликт в Украйна и неговото допълнително негатвивно влияние върху проблемите, създадени от пандемията, спрямо планирания ръст на БВП.

2.2.2. не е представен анализ дали и с колко ще се намали производителността на труда в резултат на прекъсване на веригите на доставки, шоковото увеличение на суровините на международните пазари, както и на енергоносителите. Как намаляване на производителността на труда през 2022 г. би повлияло на размера на МРЗ?

2.2.3. Не намираме за обосновани и редица изводи към приложената частична предварителна оценка на въздействие:

• Не е отразена разликата между ендогенните структурни шокове и цикличните и екзогенни шокове на бизнес цикъла:

На стр.1 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

„След последната актуализация на минималната работна заплата с ПМС № 331 от 26.11.2020 г. от 650 лв. за 2021 г. социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия поради необходимостта от превенция на здравните рискове пред населението в условията на пандемична извънредна обстановка. Тези промени, бидейки различни от цикличните социално-икономически дефицити, свързани със структурни видоизменения, поставят необходимостта от актуализация на размера на минималната работна заплата по начин, надхвърлящ обичайната за МТСП и социалните партньори практика.“

Напротив, екзогенните шокове като война и пандемия по никакъв начин не са свързани с ендогенни структурни дефицити и, в този смисъл, тяхното управление е от съвсем друг макроикономически порядък.

• Погрешно и вътрешно противоречащо заключение за „ограничено предлагане на работна сила“ и ниво на МРЗ.

На стр.2 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

"Друг съществен риск, който налага актуализация на минималната работна заплата е ограниченото предлагане на работна сила и рисковете от негативна промяна и дисбаланс между нейното търсене и предлагане, което може да ограничи капацитета на икономиката в средносрочен и дългосрочен план."

В същото време, на стр.9 от Оценката се казва, че "за 2020 коефициентаът на безработица е 5,1%."

Равнище на безработица от 5% е много нисък коефициент, който дори е под равновесния за България от 6%. Такъв нисък коефициент на безработица се отчита като нарушващ конкуренцията (еластичността) на предлагането на труд. Счита се, че той не стимулира активната работна сила да повишава своята квалификация и мотивация.

• Намираме за неправилно интерпретирането на генезиса на инфлацията и на връзката му с покупателната способност на най-нископлатените работници:

На стр.3 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

„Процедурата за определяне на минималната работна заплата е в условия на предизвикателни икономически условия, висока инфлация, както и риск относно икономическите прогнози. Освен това пандемията доведе до смущения в нормалните процеси на преговори и консултации. Въпросът е как да се поддържа покупателната способност на най-нископлатените работници и да се осигури адекватност на заплащането им, като същевременно се запазят работни места и бизнес в условия на кризата, породена от COVID-19.“

Генезисът на постпандемичната инфлация е инфлация на производствените цени (проблем с прекъснатите вериги на доставките и дефицити заради военните действия) – свиване на предлагането, а не инфлация на доходите (паричната маса) от растеж. Предвид това, покупателната способност на населението няма ефективно въздействие (както се вижда и от практиката) за овладяване на този тип инфлация. От съществено значение е нормализирането на веригите с доставки на суровини и факторни стоки и успокояване на цените им.

• На стр.3 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

„Кризата създава опасност за нископлатените работници, включително тези на минимална работна заплата, тъй като те могат да бъдат застрашени от загуба на работа, намаленото работно време и последвалата загуба на доходи.

Тази ситуация представлява изключително предизвикателство пред лицата, вземащи решения - правителствата и социалните партньори, подкрепяни от експерти, които определят минималната работна заплата. Инициатива на ЕС за минимални работни заплати подкрепя идеята, че адекватните минимални работни заплати могат да ограничат спада в доходите при икономически спад, да помогнат за стабилизиране на вътрешното търсене и да гарантират, че работниците имат достъп до възможности за заетост, всички от които са от съществено значение за подкрепа на устойчивост и приобщаващо възстановяване.“

Не става ясно защо се приема, че в условията на постпандемична икономическа обстановка и близък военен конфликт административното увеличаване на МРЗ ще доведе до увеличаване на заетостта, а не обратното - до съкращения на работни места.

• Статистическата информация, представена в анализа, не подкрепя изложените изводи:

На стр.7 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

"През 2021 г. в 17 държави от ЕС ръстът на минималната работна заплата на годишна база е по-малък от този в България от 6,6%. В Унгария минималната заплата намалява с 2,1%, в Румъния с 0,2%, в Естония, Гърция и Испания минималната заплата е без промяна."

Не става ясно защо, след като се констатира статистически, че в 17 (седемнадесет) държави от ЕС ръстът на МРЗ е по-малък от този в България (а в някои от тях през 2021г. дори има намаление на МРЗ), то това е основание МРЗ в България да се повишава.

3. Не е направено разграничение между ефективност и ефикасност.

На стр.19 от приложената частична предварителна оценка на въздействие и за ефективност, и за ефикасност е посочена една и съща информация. Същото се отнася и за целия текст на приложената частична предварителна оценка на въздействие.

Ефективност и ефикасност в икономиката са два различни показателя, както правилно е установено и от чл.16, т.6 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Липсата на разграничаването им е довела до неспазване на цитираната разпоредба.

Б. Недопустимо търсене на съответствие на размера на МРЗ с критерии, заложени в проект на директива, която е в процес на обсъждане.

На стр.11 от приложената частична предварителна оценка на въздействие е представен следният извод:

„Така определената стойност на минималната работна заплата е в съответствие с проекта на Директива за определяне на адекватни минимални работни заплати в ЕС и предложените референтни стойности от 50% от средната работна заплата и 60% от медианата работна заплата. Очаква се директивата да бъде приета през настоящата година и да влезе в сила от 2023 г. При този вариант ще се запази относителна близост на минималната работна заплата към референтните стойности от проекта на директива.

Не на последно място, в проекта на директива тези показатели са препоръчителни, а не задължителни и все още няма яснота за окончателния текст на директивата.

Във връзка с гореизложените аргументи считаме, че приложената частична предварителна оценка на въздействие към проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 април 2022 г. следва да бъде преработена и допълнена.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК