ОТНОСНО ДРАСТИЧНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА КОНЦЕСИОННИТЕ ТАКСИ ЗА ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА
|
Изх. № 05-15-5/ 30.5.2022 г. |
|
ДО Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
|
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОЛОВ,
Във връзка с представения за обществено обсъждане Проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес се консултира със своите членове, в резултат на което представяме следното становище.
Наличните за разглеждане в Портала за обществени консултации на Министерския съвет документи включват:
- Проект на наредба
- Доклад на министъра на енергетиката до Министерския съвет
- Становище на администрацията на Министерския съвет
- Частична предварителна оценка на въздействието
- Проект на ПМС за приемане на наредбата.
Първо, в предложените документи отсъства аналитична част и аргументация за постигане на представените цели, включващи:
- „размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства;
- по-справедливо разпределение на икономическите ползи от добива на подземни богатства между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, невъзобновяемия характер на публичния ресурс, източник на ползите и пазарното търсене на крайните продукти от него.“
Към изброените статистически данни не е извършен структурен анализ, включително на остатъчния ресурс на отделните видове подземни богатства, степента на разработване, по какъв начин ще се отразят предлаганите промени в размера на концесионните такси върху това дали добивът ще бъде икономически изгоден, в съответствие с наличните екологични и трудови норми, както и върху бюджетните приходи.
Пропуснато е представянето на обосновка за слабостите и недостатъците на съществуващия вариант на Наредбата, които налагат настоящите промени. Не е представен анализ на финансовите резултати от прилагането на увеличенията на размерите на концесионните такси – около 4 пъти за металните рудни изкопаеми, 2 пъти за кариерните материали и 2 пъти за добива на нефт и газ, отсъства яснота какви ще бъдат очакваните приходи в бюджета или влиянието на това увеличение за концесионерите.
Второ, предвижда се ретроактивност чрез същественото изменение на нормативната уредба на концесионните плащания, която да бъде валидна и за действащите към момента концесионни договори. Това е видно от представените в проекта на ПМС преходни и заключителни разпоредби. Подобна разпоредба противоречи на постановките на по-висши спрямо предложените проекти нормативни актове, каквито са Законът за нормативните актове (ЗНА) и Административно-процесуалният кодекс.
В чл. 26 от Закона за нормативните актове са посочени изискванията за принципите и последователността за изработване и съгласуване на проекти на нормативни активи. В противоречие с тях, в мотивите към предложените за обсъждане документи отсъстват обосновани доводи за промяна на параметрите за определяне на размера на концесионното плащане, както и прилагането му към заварени правоотношения между концесионер и концедент, без посочване на причини, аргументи, начин на постигане на целите.
Трето, изразяваме нашата подкрепа за изразеното от Българската минно-геоложка камара становище, че направените предложения за промени драстично ще нарушат баланса в отношенията на двете страни по концесионното правоотношение. Увеличаването на плащанията в условията на постпандемичната икономическа криза и развиващите се стагфлационни процеси поставят допълнителни тежести върху стопанската дейност на структуроопределящите индустрии в България, сред които е и минно-добивната промишленост. Това води до намаляване на инвестиционната активност на действащите на територията на страната предприятия, както и повишава репутационния и инвестиционен риск за привличане на инвестиции и регионалното развитие.
В духа на най-добрите практики, които се прилагат в страните от ЕС, настояваме да се проведе обсъждане със засегнатите браншови организации на предлаганите решения, имащи значителен икономически и социален ефект.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
