ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МРЗ

ОТНОСНО: Проведена среща-дискусия относно създаването на прозрачен законово определен автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

На първо място, Българската стопанска камара (БСК) благодари за инициираната от Вас дискусия за създаването на прозрачен законово определен механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната (МРЗ). В поканата си към социалните партньори реферирате към Конвенция №131 на Международната организация на труда (МОТ), ратифицирана и в сила за Република България, Европейския стълб на социалните права и проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати на ЕС, както и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021–2025 г.

Известно е, че работодателските организации и, в частност – БСК, от години настояват за създаване на прозрачен механизъм за определяне размера на минималната работна заплата, в т.ч. и в съответствие с поетите международни актове, чрез присъединяване към конвенция 131 на МОТ. За съжаление, по различни причини, през последните поне 10 години няма съществен напредък по темата.

Общи коментари:

На първо място, следва да очертаем контекста, в който тази дискусия се инициира, а именно:

1. Министерският съвет (МС), по предложение на Министъра на труда и социалната политика, възложи на Икономическия и социален съвет (ИСС) да разработи „Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“, който към настоящия момент е в процес на изготвяне и предстои неговото приемане;
2. Финализирани са преговорите по проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС, но същата все още не е приета, като очакванията са това да се случи до края на т.г. ИСС планира да обхване темата в рамките на анализа, възложен от МС по т. 1. Следва да се подчертае, че държавите-членки (ДЧ) нямат ангажимент да прилагат проекти на актове, а след приемането на която и да е директива имат срок за транспониране, който обичайно е две години.
   1. Известно е, че проектът на директива по т. 2 съдържа изискване към държавите-членки да определят процедура за определяне и актуализиране на МРЗ. При тези процедури следва да се използват ясно дефинирани критерии, на които ДЧ могат да дадат относително тегло, съобразно националните социално-икономически условия. Неизчерпателно са посочени и минималните елементи на тези критерии (които в известна степен съответстват и на критериите, посочени в Конвенция 131 МОТ и препоръка 135 към нея): покупателната стойност на законово определените МРЗ, като се отчита издръжката на живот; общото равнище на заплащане и тяхното разпределение; ръстът на работните заплати; дългосрочното равнище на производителност на национално ниво и очакваното развитие. При всяко положение, тези критерии следва да бъдат съобразени и адаптирани към националните условия, както и икономическите критерии, предвидени в Конвенция 131.
   2. За оценка на адекватността на законовоопределените МРЗ, ДЧ трябва да използват индикативни референтни стойности. С цялата условност, че говорим за проект на директива, в нея е посочено, че ДЧ могат да използват индикативни референтни стойности, използвани на международно равнище, като: „60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата и/или индикативни референтни стойности, използвани на национално ниво“.

Коментари по предложените от Вас варианти:

Вариант 1: „Определяне на МРЗ като 50% от средната работна заплата (СРЗ) за страната за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ.)“

- Размерът на МРЗ е фиксиран в стойността на отчетената СРЗ за предходната година.

Проектът на директива посочва определянето на индикативна референтна стойност, базирана върху брутната медианна работна заплата, наравно с определяне, базирано върху брутната СРЗ. Ето защо, е необходимо да се обмисли използването като референтна стойност на допустим горен праг от 60% на съотношението между МРЗ и медианната РЗ. В тази връзка, следва де се подчертае, че медианната РЗ отразява значително по-точно разпределението на заплащането на труда между наетите лица. От друга страна, през годините, за които Евростат е публикувал данни за медианата РЗ, България е постигала съответствие на съотношението между МРЗ и медианна заплата, надвишаващо 60%.

Вариант 2: „Определяне на минималната работна заплата в интервала 49-51% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), като се вземат предвид покупателната способност на МРЗ, ръста на средната заплата, отчитайки изменението на покритието на колективното трудово договаряне, заетостта, производителността и медианната работна заплата.“

- Министърът на труда и социалната политика предлага размер на МРЗ, въз основа на оценка на въздействие, като определящи фактори са индикатори, свързани с покупателна способност, покритие на колективното трудово договаряне, производителност на труда и медианната работна заплата.

Оценката на въздействие следва да бъде консултирана със социалните партньори, доколкото става дума за широк набор от алтернативни показатели, както и за степента на надеждност на съответните очаквания и прогнози. Покупателната способност на МРЗ трябва да се отчита в сравнителен вариант с другите ДЧ на ЕС и по разлика в ППС/СПС за разходите за крайно потребление на домакинствата. По този показател България не е последна в ЕС: МРЗ в Латвия, отчетена през ППС, е 630 евро, а в България е 653 евро. Също така, следва да се има предвид, че за последните 10 години (2012-2022 г.) България е една от трите страни в ЕС с най-висок темп на нарастване на МРЗ (Румъния +12,6 на сто, следвана от Литва +12,1 на сто и България +9,4 на сто). Ето защо, когато темпът на нарастване на МРЗ надхвърля 10%, то МРЗ може да е в долната граница спрямо СРЗ - 49% (или друг по-нисък процент). Отделно, следва да се спазват критериите, установени в Конвенция 131 на МОТ, и да не се нарушава разделянето им в две еднакви по тежест категории. Като икономическите фактори, определени в б.Б на чл.3 на К131 на МОТ (производителност на труда, изисквания за икономическо развитие и т.н.), трябва да имат еднаква тежест с потребностите на работниците и техните семейства.

Вариант 3: „Определяне на МРЗ като 50% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), или 45% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), в зависимост от икономическия растеж.“

- При ръст на БВП, размерът на МРЗ се определя като 50% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ). При спад на БВП през предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ) или отрицателен ръст на БВП две последователни тримесечия през текущата година (t) МРЗ се определя в долната граница от 45%, но не по-малко от стойността на МРЗ за текущата година.

От трите предложени този вариант е най-близък до Конвенция 131 МОТ, но не отговаря на нейните принципи напълно. Следва да се добавят допълнителни критерии, които да отразяват текущите отрицателни или положителни тенденции в заетостта и равнището на безработица. Като долна прагова стойност е необходимо да се възприеме стойност от 42%, отразяваща средно претегленото съотношение МРЗ/СРЗ на база заети лица в ДЧ на ЕС – 21, които прилагат МРЗ. Също така, следва да се отчитат темповете на растеж на БВП: когато те са под конвергентните (5-7%), то МРЗ следва да се определя в долната граница.

Следващи стъпки:

1. В кратки срокове МТСП (АЗ, ГИТ) следва да предприеме необходимите стъпки за пълно информационно осигуряване на политиките по доходите от труд, вкл.:

• интеграция на съществуващите електронни административни регистри на осигурените лица (ежемесечни декларации за осигурителен доход по трудови правоотношения), сключените трудови договори, администрирани от НАП;
• осигуряване на публично достъпна и специално предоставяна (при поискване от социалните партньори) агрегирана информация и данни за медианна и средна работна заплата и наети лица по икономически дейности до четвърти знак по КИД 2008, по длъжности по НКПД, области, общини, по-големи населени места и др. (в края на всяко полугодие).

2. Основните критерии при консултациите между социалните партньори за определяне на размера на МРЗ следва да включват:

• средно претеглена стойност, според заетите лица, на съотношението МРЗ/СРЗ в ДЧ на ЕС – 21, прилагащи МРЗ (понастоящем прибл. 41-42 % за заетите в реалната икономика);
• размер на официалната линия на бедност;
• референтна стойност за допустим горен праг от 60% на съотношението между МРЗ и медианната РЗ и 50% на съотношение между МРЗ и медианната РЗ, само в случай на приемане на средносрочна рамка за определяне на МРЗ на всеки три години;
• ръст на издръжката на живота - потребителските цени (ХИПЦ) и производителност на труда – БДС на един зает или на един отработен час;
• очаквания и перспективи пред икономика и заетостта, с фокус върху съотношението на МРЗ/СРЗ в икономически дейности с ниска добавена стойност (селско стопанство и др.) и икономически депресивни административни области и общини (Видин, Монтана, Търговище, Смолян и др.).

3. Времева рамка: С оглед осигуряване на предсказуемост на стопанската и инвестиционна среда, МРЗ следва да бъде определяна като твърда стойност на всеки три години в рамките на актуализираната тригодишна бюджетна прогноза. Изключение от това правило може да се предвиди при рязка промяна в общите икономически условия, вкл. ръст на цените (ХИПЦ) и производителност на труда (БДС на един зает или на един отработен час).
4. Разширяването на обхвата на КТД на браншово и фирмено равнище следва да отчита структурата на икономиката и заетостта (преобладаващ дял на микро- и семейни фирми, и дейности с ниска добавена стойност) и степен на покритие на синдикалните и работодателски организации в отделните икономически дейности.
5. Общото равнище на заплащане на нискоквалифицирания труд зависи от многобройни фактори, сред които ключово значение имат търсенето и предлагането на труд и наличието на ключови умения (пригодност заетост) в съответната професионална област. Фокусът върху административните механизми при определяне на МРЗ и заплащането на труда, без предприемане на необходимите реформи в регулаторната среда, професионалното образование и обучение и активни политики за заетост, ще задълбочава дисбалансите на пазара на труда, доходните неравенства и свързаните негативни ефекти върху икономическата, социалната сфера и демографска ситуация.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК