08.08.2022

ДО

Г-ЖА РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА

МИНИСТЪР

НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ 

 

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022- 2027 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) е неправителствена организация, която в своята над 40-годишна история се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, запазвайки партийна неангажираност и водейки се единствено от принципите за национално отговорно поведение, компетентност и коректност. БСК подпомага диалога между администрацията и бизнеса при изпълнението на нормативните изисквания за намаляване на въздействията върху околната среда и повишаване на ефективността и производителността и е конструктивен партньор на МОСВ.

Като национално представителна организация на работодателите, БСК изразява позициите на българския бизнес и по въпросите на ефективното управление на отпадъците – битови и индустриални.

Във връзка с публикуването за обществено обсъждане на Проект на Решение за приемане на Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г., представяме общите позиции на различни браншове, членуващи в БСК.

Българската стопанска камара, заедно с представители на заинтересовани браншови асоциации обсъди разработената стратегия за кръгова икономика и плана за действие към нея.

1. В документа „Стратегия за кръгова икономика“ няма ясно изразена главна цел, която страната ни следва да постигне в края на периода на действието ѝ. Не става ясно след като се приложат мерките на Плана за действие промяна в каква посока следва да очакваме и подобрение в стойността на кой индикатор следва да постигне страната. При определянето на целта, тя следва да отговаря на условията SMART - специфична, измерима, достижима, реална и за постигане в определен срок.

2. За да бъдат формулирани реални, измерими, специфични и постижими главна цел и специфични цели, стратегията трябва да съдържа подробен анализ на образуваните отпадъци в страната. Трябва да бъде отчетено, че сме на едно от първите места в Европа по количество отпадъци, образувани за получаване на единица БВП. Липсата на такъв анализ прави документа самоцелен и без възможност да бъдат решавани реални проблеми на икономиката и околната среда.

От наличните данни в НСИ се вижда, че най-голямата част от образуваните неопасни отпадъци са минералните отпадъци, които включват строителните отпадъци, от разкриване и добив на полезни изкопаеми, от преработването на руди и др. Отчитаме и факта, че високият процент на този тип отпадъци (над 80%) от една страна се дължи на структурата на българската икономика – развита добивна и някои групи от преработваща промишленост – и поради това данните следва да бъдат анализирани за извадка по два знака на КИД.

3. Стратегията следва да отчете спецификата на образуваните отпадъци по сектори и особено на отпадъците от добива на метални и минерални полезни изкопаеми и металургията (минерални отпадъци) и да предвиди процеси за тяхното оползотворяване в националните обекти – магистрали и др. Според необходимостта, в планираните мерки следва да се предвидят лабораторни изпитвания и други тестове, които да доказват безопасността на използването на отпадъците. За целта е приложим и подходът на зелените обществени поръчки, които да се прилагат при възлагането на дейностите.

4. Възможна цел на стратегията би могла да бъде и разширяване обхвата на критерия „край на отпадъка“ и стимулиране на бизнеса за използването му.

5. Следва да бъде обърнато внимание на понятията за критични материали и основни суровини. Към темата и целите на тази разработка няма отношение „проучването на потенциала за добив на суровини от критично значение”, защото това е предимно първичен ресурс. Спорно е и наличието на промишлени запаси и находища за добиване на посочените „критични” суровини в страната.

6. В стратегията не следва да има ограничение/дискриминация по отношение на участниците в нейната реализация, като преработка на утайки от ПСОВ (само на ВиК).

7. Няма видима съвместимост с Национален план за управление на отпадъци (НПУО), а двете разработки имат общи цели и срок за изпълнение. Стратегията следва да надгражда НПУО.

8. Предвиждат се нови административни структури и разходи за тях с неясни ползи за бизнеса и към целите на кръговата икономика.

9. Липсват действия за видове МРО, като ИУЕЕО, ИУМПС, НУБА. Например относно ИУЕЕО – необходимо е да се отчете, че глобалният монитор за електронни отпадъци публикува доклади за състоянието на електронните отпадъци в световен мащаб, а третото му издание, публикувано през юли 2020 г., показва, че електронните отпадъци са се увеличили с 21% спрямо преди пет години. Аналогични са и данните за останалите отпадъчни потоци.

10.  Следва да се промени концепцията за определяне размера на продуктовите такси – трябва да бъде разходоориентиран, като отчита възможностите за предотвратяване и рециклиране.

11. В стратегията трябва да намери по-забележимо място проблемът с наличността на данните за отпадъците и това да бъде повод за мерки за подобряването. Не бива да забравяме, че бизнесът непрекъснато подава информация за отпадъците, които се образуват от неговата дейност и се стреми да бъде в съответствие с изискванията, които са свързани с това, а обобщаването и публикуването на надеждни данни е част от задълженията на държавата – НСИ и ИАОС. Важно е да се отбележи, че правим стратегия за преход към кръгова икономика без да се фокусираме върху точно определени сектори и потоци. Как да бъдат избрани направленията на работа – стратегическите цели и подцелите не са сами за себе си, а следва да са непосредствено свързани с конкретни проблеми в сектора и потока. На първо време трябва да се насочим към най-голямата част от отпадъците – минералните. Друга причина за избор на сектори може да бъде законодателството, което ни предстои да прилагаме в областта на текстила и пластмасата, още повече, че там е концентрирана експертиза и бизнесът е мотивиран за сериозни действия и промени.

12. Като отчитаме важността на воденето на държавна политика за прехода към кръгова икономика, създаването на специализирана национална структура за координация (координационен съвет) на дейностите на различните държавни институции е от съществено значение. Подкрепяме и създаването на работни групи по сектори, които да осигуряват дейността на координационния съвет.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

 

 


Относно Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022- 2027 г.
Добави мнение