СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ПОЛИТИКА ЗА УЧАСТИЕ НА ДЪРЖАВАТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Изх. № 05-01-28 / 20.9.2022 г. |
|
ДО Г-Н НИКОЛА СТОЯНОВ, |
|
КОПИЕ: |
Г-ЖА ГЕРГАНА СЛАВКОВА, |
ОТНОСНО: Обявена обществена консултация на проект на Политика за участие на държавата в публичните предприятия
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЯНОВ,
С настоящото Българската стопанска камара представя следното становище по представения проект на Политика за участието на държавата в публичните предприятия (по-нататък в текста – „Политиката“).
1. В чисто технически и стилов аспект представеният проект създава положително впечатление, от гл. т. на разумния обем на документа и представените аналитични данни.
2. В същото време, Политиката и заложените общи цели не очертават необходимата рамка за гарантиране на основни обществени интереси и изпълнение ключово значими, конституционно гарантирани задължения на държавата, вкл. конкретизация на общите условия за изпълнение на задължението на МС по чл. 106 от КРБ да „организира стопанисването на държавното имущество“.
Например, Политиката не дава яснота относно принципите и критериите, които следва да спазват органите за управление на ПП при отдаване под наем на ДМА и редица други разпоредителни действия, свързани със стопанисване на държавно имущество.
3. В съответствие с чл. 31, ал. 1 на Закона за публичните предприятия (ЗПП), в срок до 31 октомври на настоящата година Агенцията за публичните предприятия и контрол към МС следва да внесе в МС за одобрение проект на годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия. В тази връзка, препоръчително е Политиката да бъде изготвена на основата, заключенията и препоръките на този доклад. Предвид изтичащите срокове за изготвяне на мерките по НПВУ, този доклад следваше да бъде изготвен и внесен изпреварващо спрямо крайния законоустановен срок.
4. Политиката следва да дефинира специфичен подход и особености на управлението спрямо отделните групи ПП, разпределени в съответствие с чл. 4 на ЗПП, конкретно по отношение на "микро", "малки", "средни" предприятия, в съответствие с критериите, описани в глава втора, раздел I и раздел II от Закона за счетоводството.
5. Политиката следва да рамкира ясна позиция относно задължението по §2, ал. 2 от ПЗР на ЗПП на Агенцията за публичните предприятия и контрол да внесе в 12-месечен срок от влизане в сила на закона анализ на създадените със специални закони държавни предприятия, на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, с оглед изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност - предимно търговска или предимно публични функции и политики.
Припомняме, че въз основа на този анализ МС в срок до три години (08.10.2023 г.) следва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества по Търговския закон, ако те извършват предимно търговска дейност.
Във връзка с това, следва да се подчертае, че преди отмяната на §2, ал. 4 на ЗПП в началото на 2021 г., инициирана със законодателно предложение на н.п. Красимир Ципов, Александър Ненков, Станислав Иванов и Иван Вълков, МС имаше задължение да преобразува държавни предприятия в административни структури (агенции), когато последните предоставят обществени услуги или са създадени по специален закон, в изпълнение на цели на публичната политика. Конкретен пример в това отношение е необходимостта от преразглеждане на статута на ПУДООС към МОСВ, регламентиран в Глава четвърта на Закона за опазване на околната среда.
Дейността на предприятието се финансира от многобройни, в т.ч. дискреционно определени приходни източници, определени с нормативен акт с неуточнен ранг, вкл. държавни такси, бюджетни средства, глоби и имуществени санкции по десет специални закони, свързани с опазването на околната среда, портфейлни инвестиции в краткосрочни ДЦК и облигации, услуги и дейности.
В съответствие с приложимите директиви на ЕС, приходите от събраните държавни продуктови такси, в изпълнение на т.нар. разширена финансова отговорност на лица, пускащи на пазара масово разпространени отпадъци, следва да бъдат разходвани целево. Конкретно, таксите за масово разпространени отпадъци следва да бъдат разходвани само за преки дейности и услуги, свързани с съответния вид отпадък, а не за проекти, заявявани от бенефициентите за опазване на водите въздуха, почвите или други компоненти или дейности за опазване на околната среда. На следващо място, в част от случаите, когато съответната дейност се изпълнява или координира от общините, те следва да бъдат разпределени към лица, изпълняващи оперативни дейности по събирането, транспортирането и тяхното третиране, вкл. към общините, на които са възложени общите отговорности по управление и координация, а не на проектен принцип, както предвижда чл. 61, ал. 1 на ЗООС.
Горният пример аргументира необходимостта от промяна на възприетите политики по отношение на голяма част от ПП, регистрирани като държавни предприятия по чл. чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, вкл. и иницииране на законови промени от страна на МС.
6. Политиката следва да отчете актуалните оценки и анализи на одобрените бизнес програми и на тяхното изпълнение и препоръки конкретно за всяко от ПП по отношение на рисковете и ефектите върху публичните финанси, включително за потенциалните ефекти и рискове върху показателите за консолидирания дълг и дефицит/излишък на сектор "Държавно управление", в съответствие с по чл. 12, т. 11 на ЗПП.
7. Във връзка с това и с кризата на енергийните доставки, екстремно високите цени и необичайно екстремни печалби на операторите на енергийни инсталации, следва да бъде обоснована основната рамка на политиката на държавата спрямо ПП в енергийния сектор.
8. На следващо място, Политиката следва да включи основни препоръки и заключения от одитни доклади на Сметната палата и открити несъответствия по отношение на държавни предприятия,
9. Политиката би следвало и да идентифицира проблемите при упражняването на собствеността, контрола и управлението на ПП, и да канализира усилията на институциите (държавата, министрите, упражняващи правата на държавата в предприятията, и другите държавни организации, участващи в осъществяване на политиката) да действат в една посока. Това прави Политиката добра отправна точка за съгласуваност на действията на институциите.
10. В т. 3. от Политиката „Очаквано развитие на публичните предприятия“ следва да се посочат какви са общите критерии и от какви принципи се ръководят предвижданите промени в структурата на държавния портфейл, според Анализа на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност, приет с решение от 18.03.2021 г. на Министерският съвет.
Във връзка с горното, следва да се обоснове и в какви случаи е необходимо изпълнението на заложените цели да се осъществява чрез създаване на холдингови структури, при които контролът от страна на държавата върху едно публично дружество е опосреден от няколко дружества-майки, което прави невъзможно осъществяването на пряк контрол от страна на принципала.
11. Политиката следва да посочи документите, които са изготвени, и тези, които предстои да се разработят, с оглед създаването на системи за отчитане, които позволяват на принципала на собствеността редовно да наблюдава, одитира и оценява резултатите на държавните предприятия, както и да наблюдава и контролира тяхното съответствие с приложимите стандарти за корпоративно управление.
12. В Политиката следва да се посочат и механизмите, по които е предвидено да се осъществява публичната комуникация с обществото, предстои ли да се разработи политика за оповестяване на информация за държавните предприятия, която да идентифицира каква информация трябва да бъде публично оповестена, съответно – каква информация не може да бъде оповестявана, както и съображенията за това (включително и по отношение на информация, свързана с действия по стопанисване на държавното имущество).
13. В Политиката следва да бъде отчетен и извършеният до този момент мониторинг относно съответствието между настоящия състав на органите за управление и контрол на държавните предприятия и процедурите за подбор, определени в Закона за публичните предприятия – открити ли са несъответствия и въведен ли е механизъм за наблюдение на номинациите на бордовете (СД, НС, УС).
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК