БСК ПРОТИВ ПРОМЕНИ В ТЗ ОТНОСНО РИСКА ПРИ ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, сигн. 48-254-01-86, внесен от Костадин Костадинов и група депутати на 06.12.2022 г. 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОЛАКОВ,

БСК изразява категорично несъгласие с внесения и гласуван на първо четене в зала Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, в частта, с която се променят правилата относно риска при договор за финансов лизинг.

Законопроектът предлага промяна на нормите, свързани с риска от случайно погиване или повреждане на веща при непредпазливо или престъпно деяние, или противозаконно отнемане на вещта. Предложението рискът в тези случаи да премине от лизингополучателя към дееца, а когато вещта е застрахована – към застрахователя, не е съобразено с действащото законодателство и с основни принципи на облигационното право.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗЗД, облигационното задължение създава връзка единствено между лицата, които са страни по договора. Всички права и задължения, последиците от неизпълнението, включително и рискът от случайно погиване или повреждане на вещта, предмет на договора, уреждат отношенията само между страните по него. Трето лице, което недобросъвестно попречи на изпълнението на договор, по който не е страна, носи отговорност за обезщетение по реда на чл. 21 от ЗЗД. В случаите на непозволено увреждане чл. 45 от ЗЗД създава задължение всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При тази изчерпателна уредба на деликтната отговорност в действащото законодателство няма обществена необходимост от прехвърлянето на риска от лизингополучателя към деликвента.

Напълно неоправдано е и предложението рискът в горепосочените случаи да преминава към застрахователя в случаите, когато вещта е била застрахована. Застрахователят също е трето лице по отношение на облигационното отношение и неговата отговорност може да бъде ангажирана не на основание на договора за лизинг, а единствено на основание договора за застраховка. Кодексът за застраховането в чл. 384 предвижда изчерпателна и справедлива регламентация, свързана със застраховка, сключена по повод на лизингово имущество, както следва:

„Чл. 384. (1) Преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. Член 382, ал. 5 - 8 се прилагат съответно.

(2) По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като:

1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;

2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.“

Предложението за изменение на чл. 343 ал. 2 от ТЗ за разваляне на лизинговия договор с обратно действие и, съответно – връщане на всичко получено в изпълнението му до момента на развалянето, също е в грубо противоречие с действащото законодателство. Договорите за лизинг са с продължително и периодично изпълнение и, на основание чл. 88 от ЗЗД, не могат да бъдат разваляни с обратна сила. Реализирането на тази възможност създава предпоставки за неоснователно обогатяване на лизингополучателите, които де факто биха ползвали вещта по време на лизинговия договор напълно безвъзмездно.

Предложеният законопроект е обоснован с мотиви, които съдържат неправилна интерпретация на отношенията лизингодател-лизингополучател и неверни твърдения относно понасянето на финансовата тежест и неоснователното обогатяване на всяка от страните в случаите на противозаконно отнемане или погиване на вещта по договорите за финансов лизинг.

Законопроектът не е съобразен с изискванията за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

БСК възразява срещу практиката в Народното събрание да се приемат без дебат и публично обсъждане законопроекти, които засягат договорните и финансови интереси на изключително широк кръг заинтересовани лица - лизингови и застрахователни компании, и лизингополучатели - граждани и юридически лица.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК