БСК СРЕЩУ ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари със сигнатура 48-202-01-40, внесен от Министерския съвет на 12.12.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХАМИД,

Във връзка с внесен на 12.12.2022 г. от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, със сигнатура 48-202-01-40, бихме искали да обърнем внимание на следното:

Със законопроекта се предвиждат допълнителни изисквания по отношение на физическите лица по чл. 4, т. 15, 16 и 18 от ЗМИП, както и за други физически лица, които извършват действия по управление и контрол, както и задължение за вписване в публичен регистър към Министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4 т. 16 от ЗМИП по занятие.

Изискванията по чл. 9б включват физическото лице да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; да не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори; да не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124; да не е лишено или лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност; както и въз основа на събраните за него данни да не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност. За удостоверяване на някои от тези обстоятелства съответните лица следва да представят допълнителни документи.

Предложеният нов чл. 9б представлява по съществото си допълнителна административна регулация на стопанската дейност – ограничаващи условия за упражняване на професия или извършване на дейност по занятие и допълнителен административен контрол.

Заложените допълнителни изисквания касаят основно лица, чиито статут и правомощия вече са уредени в специални закони. В Търговския закон са регламентирани изискванията, на които трябва да отговарят лицата, които могат да бъдат вписани като прокурист, управител, член на управителен или контролен орган на търговец. В Закона за счетоводството са посочени изискванията за съставителите на финансови отчети (счетоводителите), в Закона за адвокатурата – за адвокатите и пр. Смесването на две отделни регулации за осъществяване на определен вид дейности по занятие или упражняването на професия би довело до правен хаос и несигурност.

Въвеждането на новите изисквания води до правна несигурност и по отношение на сделки, сключени от физически лица или чрез физически лица - представители, които не отговарят на предложените в чл. 9б изисквания или лица, които не са регистрирани по чл. 9в.

Тези административна регулация и контрол не са обществено оправдани, доколкото не се осъществяват с оглед на целите, посочени в чл. 2 ЗОАРАКСД – за защита на националната сигурност, правата на гражданите или околната среда. Напротив, въвеждането на самоцелни регулативни и контролни механизми създава установен от закона повод за осъществяване на административен произвол върху задължените лица, чрез осъществяване на проверки и образуване на административнонаказателни производства.

Мерките, предмет на ЗМИП, изброени изчерпателно в чл. 3 от закона, категорично не включват въвеждането на допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят определени категории физически лица – задължени субекти по чл. 4, за да извършват една или друга дейност или професия, попадаща в обхвата на мерките.

Разпоредбата на чл. 9б, освен това, е непрецизна като формулировка, което я прави неясна и двузначна. Чл. 4 от ЗМИП посочва за кои лица са задължителни мерките по чл. 3, т. 1-6 от закона. Така формулирана „Физическо лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, както и прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или действителен собственик на лице по чл. 4, т. 15, 16 и 18 може да бъде лице, което…“, разпоредбата може да бъде тълкувана като условие посочените физически лица да бъдат квалифицирани като задължени субекти по чл. 4 т. 15, 16 и 18. Възниква въпросът, ако физическо лице, което извършва по занятие някоя от посочените дейности, не отговаря на някое от заложените изисквания, напр., е неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, дали това няма просто да го постави в по-благоприятното положение на незадължен субект по ЗМИП.  

Неясно е формулирано и изискването по т.5 на чл. 9б – „въз основа на събраните за него данни не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност“, тъй като не става ясно кой и въз основа на какви обстоятелства ще прави тази субективна по естеството си оценка.

Отделно, Директива (ЕС) 2018/843 не въвежда допълнителни изисквания към определени категории лица – тези по чл. 4 т. 15, 16 и 18, а единствено изисква доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление да подлежат на лицензиране или регистрация. Такава регистрация например има въведена за адвокатите по Закона за адвокатурата. В чл. 3, ал. 2 от ЗА е посочено, че адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в Регистъра на адвокатската колегия. Прокуристите, управителите, членовете на управителен или контролен орган на търговец също се вписват в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ към Министерството на правосъдието. Тези лица би трябвало да са изключени от обхвата на чл. 9в, като текстът бъде относим само за такива, които не са включени в съществуващ регистър. В противен случай, вторичният регистрационен режим на лицата по чл. 4, т.16, предвиден в новия чл. 9в., по отношение на лицата, които вече са регистрирани по реда на специален закон, би създал допълнителна административна тежест. Още повече, чл. 9в, ал. 3 предвижда за вписването в регистъра по ал. 1 да се събират такси на основание, по ред и в размери съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет, което представлява допълнителна административна тежест.

При изготвянето на законопроекта не е спазен подходът законодателните промени да осигуряват регулиране, което не е по-утежнено от съответстващо регулиране, уредено в правото Европейския съюз - в случаите, когато това е приложимо.

Поради изложеното, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) не подкрепя така направените по законопроекта предложения, като предлага чл. 9б да отпадне, а чл. 9в да бъде прецизиран, като от задължението за регистрация в новия публичен регистър към Министъра на правосъдието бъдат изключени лицата, чието вписване в регистър се изисква по силата на регулиращи статута и дейността им специални закони.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК