СТАНОВИЩЕ НА АОБР И ИДЕС ОТНОСНО ПРОМЕНИ В ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗДДС

Изх. No 20/06.04.2023

ДО

Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА,

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ОТНОСНО: §23 от Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за създаване на нов чл. 113д:

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, заедно с мотиви към него, изразяваме следното становище:

• По §8, т.2, относно чл.79, нова ал.18.

Така предложената редакция на нова ал.18 означава, че фактура ще трябва да се издава задължително, включително и когато доставчикът по чл.7, ал.2 от закона е нерегистрирано физическо лице, различно от едноличен търговец. Това би затруднило изключително документирането на ВОД от страна на нерегистрираните физически лица, още повече че те са задължени да издадат за доставката друг документ, който съдържа реквизитите на фактура, посочени в чл.114, ал.1, т.3-15 от закона. Това задължение на тези лица е регламентирано в чл.168, ал.8 от ЗДДС. В тази връзка считамe, че би било удачно в текста на новата ал.18 накрая да бъде добавено: „с изключение на случаите, когато доставката се документира с документ по чл.168, ал.8 от закона.“

• По §23 относно създаване на нов чл. 113д:

С предложения текст се изисква месечно деклариране от всички регистрирани лица на общия размер на всички неполучени от регистрираното лице-доставчик възнаграждения по облагаеми доставки, който включва сумата от салдата по счетоводните сметки, които се използват за отчитане на вземанията към последно число на месеца, за което се изисква съставянето на протокол и включването му в регистър Дневник за продажбите.

При счетоводителите биха възникнали  част от следните трудности при съставянето на този протокол към последно число на всеки месец:

1. Създаване на допълнителна аналитична информация за вземанията, с цел изключване на част от вземания от обхвата на декларирането, която аналитичност не е част от обичайната счетоводна отчетност към момента. Изисква се деклариране само на вземания по облагаеми доставки, а реално в счетоводните сметки за вземания е възможно да се отчитат и такива от необлагаеми доставки – освободени доставки, Доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, Доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, доставки като посредник в тристранни операции. Като тези необлагаеми доставки са в съществен размер за част от бизнеса в България.
2. Ежемесечно счетоводителите към датата на подаване на Месечната справка-декларация за целите на правилното съставяне на протокола ще трябва да са регистрирали всички счетоводни записвания по осчетоводяване и равнение на постъпили парични средства от различни източници – наличности в брой, разплащателни сметки, отчети на търговски представители, подотчетни лица и т.н., което не е необходимо към момента, за да се подаде коректна месечна декларация. Освен това, ще трябва да извършат дейности по прихващане на вземания и задължения към дата на деклариране. В някои случаи това се прави на доста по-късен етап, след подаване на регистрите по ДДС. Чисто технически ще трябва да чистят стотинките, останали по партидите от неточни преводи месечно, това обичайно са процедури по годишно приключване, а не месечно такова.
3. В протокола и Дневника за продажби се изисква декларирането на данъчна основа и ДДС по облагаеми доставки, за които регистрираното лице-доставчик не е получило дължимите възнаграждения. В голяма част от случаите ще се изисква анализ за размера на неполучената Данъчната основа и ДДС при следните ситуации: частични плащания при доставки облагаеми с различни данъчни ставки, плащания по доставки, при които общата сума на възнаграждението не е равна на данъчната основа и ДДС, т.е. за определяне на данъчната основа са въведени специфични правила за определянето ѝ (пример: фактури за ел. енергия с елемент на компенсация, субсидии за компенсиране на цена, продажба на недвижими имоти и други).

Пример:

Издадена е фактура за

Стоки, облагаеми с 20 %, с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв.

Стоки, облагаеми с 9 %, с данъчна основа 300 лв. и данък 27 лв.

Обща стойност на фактурата: 447 лв.

Направено е плащане в размер на 200 лв.

Към последно число на месеца салдото по тази партида е 247 лв.

Трябва да се уточни какво деклариране се изисква за нея в протокола.

4. При салдата на съдебни, присъдени и обезценени вземания се налага сериозен анализ и поддържане на допълнителна аналитична информация (допълнителен регистър) за месечно деклариране каква част от вземането е данъчна основа и данък. Салдата по съдебни и присъдени вземания обичайно включват и претендирани или присъдени неустойки за забава на парични плащания, съдебни такси и разноски.
5. При предприятия, които прилагат Международните счетоводни стандарти, салдата на вземанията могат съществено да се различават от данъчната основа и начисления данък по доставката. За такива предприятия възниква автоматично необходимостта от поддържане на изцяло нов регистър за генериране на информацията в изисквания протокол.

В мотивите, придружаващи предложеното изменение и допълнение на ППЗДДС, е посочено само, че „предложението е за целите на анализ и за подпомагане на органите по приходите при извършването на контролната дейност“. Не е посочена никаква конкретика или детайли, които да подкрепят или развият този бланкетен текст.

В голямата си част вземанията от описаните ситуации при нормално функциониране на бизнеса са текущи и ще бъдат уредени в рамките на 3 до 6 месеца. Това намалява полезността на декларираната информация и е несъразмерно с усилията, които допълнително, ежемесечно и в кратки срокове трябва да бъдат положени за правилното ѝ подаване.

Предложената промяна не почива на законова делегация, не е свързана с определянето и декларирането на резултатите за ДДС, представлява много висока и необоснована административна тежест за бизнеса и не е придружена от реална оценка на въздействието.

Предвид горното, предлагаме да не се подкрепи въвеждането на предложеното допълнение на ППЗДДС с § 23 от проект на ПИДППЗДДС за създаване на нов чл. 113д.

• По §26, относно новосъздадения чл.127.

С разпоредбите на чл.127, ал.4-ал.7 издаването на документ за намаляване на данъка – кредитно известие или протокол, е поставено в зависимост от действия на получателя по доставката, по-конкретно – дали и как същият ще отговори на писменото уведомление на доставчика. Вярно е, че законът въвежда като задължително основание за издаване на кредитно известие  обстоятелството получателят да е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, но законът няма делегация към правилника, свързани с това как се удостоверява това обстоятелство. От тази гледна точка, въвеждането на подобни разпоредби считаме за незаконосъобразно и предоставящи възможност да бъдат атакувани пред ВАС.

На второ място, в хипотезата на неплащане по доставка не може да се очаква, че получателят, който е и длъжник, ще е добросъвестен и добронамерен към доставчика. Напротив, много по-вероятно е получателят да не бъде открит изобщо или изобщо да не отговори на писменото уведомление на доставчика, още повече че същият този получател няма интерес да му бъде издадено кредитно известие, тъй като за него ще възникне задължение да извърши корекция на ползвания първоначално данъчен кредит.

Заслужава адмирации идеята на администрацията, считано от 01.01.2024 г., да се създаде електронна услуга (чл.127, ал.8 от проекта), посредством която доставчикът ще може да получи информация дали получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Предоставянето на такава електронна услуга ще даде възможност на доставчика да издаде кредитно известие на база на достоверна информация (предоставена от администрацията), без да е поставен в зависимост от действията на получателя-длъжник. От тази гледна точка, разпоредбите на чл.127, ал.4-ал.7 от проекта се обезсмислят напълно. Считаме, че до въвеждането на електронната услуга абсолютно незаконосъобразно би било издаването на кредитно известие да се поставя в зависимост от отговора на получателя. Очевидно е, че до стартирането на електронната услуга ще съществува несигурност по отношение на обстоятелството дали получателят е упражнил данъчен кредит, но всеки конкретен доставчик следва да прецени самостоятелно риска от издаване на кредитно известие. Доставчиците, които не желаят да поемат риска от издаване на кредитно известие, така или иначе могат да издадат протокол, респективно – да възстановят не целия размер на несъбраното ДДС, а само разликата, регламентирана в чл.126б, ал.4 от закона.

Предвид изложеното, предлагаме чл.127, ал.4-ал.7 да отпаднат.

С УВАЖЕНИЕ,