БСК НАСТОЯВА ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на проект на ЗИД на Закона за храните, публикуван в Портала за обществени консултации на 20 април, 2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Българската стопанска камара от дълги години следи темата за правилното транспониране на Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води в българското законодателство, свързаната с нея процедура за нарушение № 2020/4042, както и ефекта, който установените от ЕК несъответствия в българското законодателство имат върху засегнатата индустрия.

БСК счита, че предвидените законодателни промени (в чиито мотиви е указано, че са провокирани именно от продължаващата процедура за нарушение № 2020/4042) не предлагат решение за нарушенията, установени от ЕК по процедура за нарушение № 2020/4042, и не са гаранция за спазване на принципа „един извор – едно търговско наименование“.

Изцяло подкрепяме изразеното от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (член на БСК) становище, че предложеният за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, следва да бъде спрян.

Считаме, че за отстраняване на всички несъответствия в законодателството, установени в процедурата по нарушение, е необходимо:

1. засегната индустрия да е част от процеса по законотворчество;
2. да се подходи холистично към решаването на установените в процедурата по нарушение несъответствия, като едновременно се обсъди и ревизира цялата законодателна рамка (Закон за водите, Закон за храните, Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води и др.), която регламентира както начина на експлоатация на водните обекти и предоставянето на права на водоползване с цел  бутилиране, така и правилата на предлагане на бутилирана вода на пазара.

Холистичният подход е абсолютно наложителен, не само защото в процеса участват две ведомства – Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, а и защото отделните актове, които регламентират техните правомощия, боравят с различни легални дефиниции към понятия като „извор“, „находище“ и „подземно водно тяло“.

Необходимо е на ниво закон ясно и недвусмислено да се въведат легални дефиниции за понятието „извор“ за двете категории натурални минерални и изворни води, и за понятието „търговско описание“. Легалните дефиниции и предвидените административни процедури трябва да гарантират прилагането на тълкуванието за „вода от един и същи извор“, въведено с  Решението на Европейския съд по дело C 207/14.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК