БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТ НА ЗИД НА КТ, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГР.Н.ПР.

ОТНОСНО:  Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-354-01-6, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

БСК не подкрепя ЗИД на Кодекса на труда, №49-354-01-6, внесен от Корнелия Нинова и гр. н.пр., с който за 2023 г. размерът на МРЗ за страната (съгласно изложения механизъм, който БСК не подкрепя) се определя от Министерския съвет в срок до 31 май 2023 г. и се прилага от 1 юли 2023 г., като 12-месечният период включва последните три тримесечия на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г.

Поддържаме становището си, изразено в рамките на дискусията в Комисията по трудово законодателство. Както многократно заявихме, обнародваните в Държавен вестник (бр. 14/10.02.2023 г.), изменения и допълнения в Кодекса на труда относно минималната работна заплата (чл. 244):

1. Противоречат на изискванията на Директива 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати, тъй като изключват социалните партньори от:

• процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ;
• процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати.

2. Ерозират ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.

3. Напълно елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ.

В контекста и на Междуведомствената работна група за транспониране в българското законодателство на Директива 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, БСК настоява за законодателна инициатива за изменение на чл. 244 на КТ, позволяващо да се създаде механизъм с участието на социалните партньори, без да се предопределя резултатът от такъв механизъм.

В допълнение, както нееднократно сме заявявали:

• Административното увеличаване на МРЗ води до натиск на останалите възнаграждения и демотивира хората с ниска квалификация да се образоват. Ако работодателите не могат да си ги позволят, ще ги пренесат в цената на предлаганите от тях стоки и услуги.
• Автоматичното увеличаване на МРЗ на база на увеличението на средната работна заплата в дългосрочен план ще доведе до увеличаване на сивия сектор, доколкото се губи връзката с икономическите реалности и производителността на труда.
• Налице са съществени регионални различия, както и различия между отделните сектори – необоснованото увеличаване на МРЗ ще затрудни допълнително фирмите в райони, в които равнищата на заплащане като цяло са ниски. Затова са необходими критерии, които да отчитат различни фактори – както икономически, така и социални.

В стратегически план с необходима промяна в структурата на работните места към такива, генериращи висока добавена стойност. Всички подоходни политики трябва да се планират едновременно със секторни икономически политики.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК