СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ)

Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации проект на Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище:

I. Общи коментари

Предложеният Закон е стъпка в правилната посока за осигуряване на необходимите условия за развитие на научните изследвания и иновациите в България.

Очакваме Законът да инкорпорира цялостна визия относно действията на администрацията и да реши проблемите с координацията между различните държавни институции, призвани да работят по насърчаване на научните изследвания и иновациите, както и да осигури тясна и категорична връзка между политиките, насочени към наука, образование, икономика, заетост.

Изхождаме от убеждението си, че Законът трябва да преодолее недостатъчното разбиране относно целите и ролята на фундаменталната и на приложната наука, както и липсата на добра стратегия, обвързана с дългосрочна визия за развитието на фундаменталната и на приложната наука и, особено – за връзката на науката с бизнеса.

Насърчаването на иновациите и иновативните предприятия е ключ към справянето със стратегическите зависимости на страната и позиционирането ѝ в международните вериги на доставки, което предопределя изключителното значение на Закона за дългосрочното икономическо развитие на страната.

II. Коментари по Глава втора

БСК неведнъж е заявявала последователната си позиция относно множеството различни стратегически документи, свързани с научните изследвания и иновациите. За нас е от съществено значение да се възприеме цялостен подход и визия, предпоставени в единен стратегически документ, свързан с развитието на научните изследвания и иновациите. По този начин ще се гарантира взаимовръзката между отделните елементи на научно-изследователската и иновационна екосистема, както и последователността от действия на държавата за нейната подкрепа и развитие.

В предложения законопроект остава нерешен въпросът с разпокъсаността на държавната политика по отношение на научните изследвания и иновациите. Пример за това е разделението на стратегическото планиране на множество различни стратегически документи в различни администрации. Считаме това за слабост и структурна грешка, особено ако не се залага механизъм за изначално съвместно разработване на стратегическите документи. Така има опасност всяка отделна стратегия да остане в рамките на съответната администрация. Като контрааргумент може да послужи текстът за общата работа по Рамковата програма за научни изследвания и иновации, но нашето разбиране е, че това е по-скоро един последващ етап на планирането. Необходимо е Министерският съвет и двете министерства (МИР и МОН) да работят заедно по обща визия и стратегия за развитието на научните изследвания и иновациите, и това да личи по-категорично в Закона.

III. Коментари по Глава трета

Първоначалната Концепция на Закона предвижда (стр. 14):

„Проектното финансиране чрез конкурсите трябва (1) да осигурява условия за провеждане на научни изследвания на световно ниво и по този начин да подпомага публикационната активност, която ще се следи въз основа на международно признати показатели. (2) да води до кариерно развитие на учените на всички нива на тяхната кариера - млади учени, докторанти, постдокторанти, утвърдени и водещи учени (3) да подпомага интеграцията в европейското изследователско пространство и международната научна общност, (4) да съответства на принципа за равнопоставеност на половете, (5) да зачита принципите на отворена наука, отчитайки свободата на изследователя да публикува резултатите по определен от него начин“.

За нас критерии (1) и (2) са от най-съществено значение, но установяваме, че те не са ясно поставени в текстовете на Закона.

IV. Коментари по Глава четвърта

В Законопроекта бизнесът имплицитно се разглежда в ограничена роля и това е съществена слабост, когато говорим за формиране на национална политика. Предприятията се разглеждат най-вече като потребител (купувач) на продукт, произведен от публични изследователски организации и участник със свои представители в Иновационния борд. Намираме подобен подход за неправилен, а и обективните статистически данни говорят друго. Ако ролята на бизнеса не се определи правилно, то ефектът от неговото въздействие ще е силно ограничен. Като пример може да се посочи, че в така определения състав на Изпълнителен съвет (чл. 55 (2)) бизнесът на практика е малцинство, което е напълно нелогично, предвид ролята му за създаване и особено за внедряване на ново знание.

Чл. 34 и чл. 60 от Глава трета, в частта за финансиране на научно-изследователска инфраструктура са напълно идентични и се припокриват. Не считаме за уместно Националният иновационен фонд да финансира изграждането и поддържането на научно-изследователска инфраструктура. Във визията на Рамковата програма за научни изследвания и иновации тази дейност би следвало да се финансира от Фонд „Научни изследвания“, където ѝ е мястото.

Оценяваме положително предвиденото в Законопроекта финансиране на проекти над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз.

V. Коментари по Глава пета

Намираме за навременно и много необходимо включването на въпросите, касаещи трансфер на технологии (ТТ) в състава на новия закон.

Именно дефицитът на такива звена, практика и разбиране за процеса по ТТ са възпиращ фактор за по-интензивно сътрудничество с цел иновации между бизнеса и науката.

Изграждането на работеща и устойчива мрежа от звена за трансфер на технологии се съдържаше и като основна препоръка в Доклада за оценка на състоянието на трансфер на знания между академичните институции и бизнеса в РБ, изработен от СОИС (Световната организация по интелектуална собственост) през ноември 2019 г. Виждането ни е, че в Глава 5 е необходимо да бъде обърнато конкретно внимание на този въпрос, като се посочи какво отношение и задължения трябва да има държавата за подпомагане на изграждането и придобиването на устойчивост на такава мрежа от ТТ звена - методически, организационно, финансово.

От гледна точка на бизнеса, наличието на професионалните услуги по технологичен трансфер в такава мрежа ще му помогне да се ориентира бързо и ефективно при търсене на необходимите му продукти на знанието, както ще урегулира отношенията с авторите им на европейско и световно ниво.

VI. Допълнителни коментари

Апелираме за задълбочено обсъждане на подхода по отношение на мрежата на Националните контактни лица (НКЛ) по рамковите програми на ЕС за изследвания и иновации, и предвиждане на съответните нормативни текстове в ЗННИИ. Досегашният, установен през годините доброволчески подход, съчетан с формално назначени лица от държавните институции, е крайно неефективен и отсъствието на добри резултати е налице.

Настояваме в проекта на Закон да бъдат включени текстове относно:

1.  Статутът на НКЛ,

2.  Начинът на финансирането им,

3.  Начинът на изграждането на капацитет сред тях и намаляване на текучеството им,

4.  Мрежата на НКЛ и взаимодействието ѝ с цялата екосистема ,

5.  Задачите на тази мрежа от НКЛ – да не се занимава само с ad-hoc работа по проектни казуси, за които се търсят за подкрепа, а да има по-стратегически подход, какъвто съществува във всички успешни в това отношение европейски държави.

Не на последно място, аргумент е и фактът, че България е може би единствената европейска държава, в която мрежата на НКЛ е доброволческа, а не професионална. Това се отразява изключително съществено на резултатите – България е в дъното на класациите сред останалите държави по получени средства и осъществени проекти от рамковите европейски програми.

Считаме, че ЗННИИ е добра предпоставка този въпрос да намери адекватно решение.

Отново изразяваме нашата готовност за сътрудничество и участие в работна група за допълнително прецизиране на тези важни за бизнеса разпоредби.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК