БСК С ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

ОТНОСНО:  Проект  на  Закон  за  изменение  и  допълнение  на  Закона  за  мерките  срещу  изпирането  на  пари,  публикуван  за  обществено  обсъждане  на  25.05.2023  г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На портала за обществени консултации на Министерския съвет за пореден път е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, немалка част от който дословно повтаря Проекта на ЗИД на същия закон, публикуван за обществено обсъждане на 27.02.2023 и внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 28.04.2023 г. със сигнатура 49-302-01-30.

След като Министерството на финансите прие възражението на БСК срещу предходния законопроект и същият беше внесен в НС със съответната поправка, в публикувания сега законопроект отново се предлага разпоредба със същата редакция, по която БСК категорично възрази.

Изменението е в §5 от законопроекта, с което се създава нов чл. 9г, ал.1, т. 2, посочващ като задължено по закона лице физическо лице, което не е било член на управителен или контролен орган, или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или е прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Текстът е в грубо противоречие с принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Създаването на втори, паралелен режим за упражняване на определен вид търговска и управленска дейност, различен от установения в ТЗ, е напълно неоправдано. ЗМИП има съвършено различни цели, а именно да определи мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари, както и организацията и контрола по тяхното изпълнение. Създаването на специални, значително завишени изисквания към задължените по ЗМИП лица е непропорционално с оглед целта на закона и необходимостта от защита на икономическите интереси на работодателите.

Настояваме текстът в &5, чл. 9г, ал.1, т. 2 в глава първа, раздел II от проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМИП да бъде синхронизиран с аналогичните текстове в Търговския закон (чл. 21, ал. 3 ТЗ, чл. 57, т. 4  ТЗ, чл. 141, ал. 8 ТЗ, чл. 234, ал.2, т.1 ТЗ), предвиждащи срок от две години преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността.

С измененията по §5 от законопроекта и създадения нов чл. 9б отново се въвежда задължение за вписване в публичен регистър към Министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4 т. 16 от ЗМИП по занятие. Това допълнително изискване касае основно лица, които вече са регистрирани по реда на специален закон и съществуващите регистрационни режими са достатъчни, за да може да се осъществи контрол от страна на ДАНС. Ето защо, текстът следва да бъде относим само за такива лица, оито не са включени в съществуващ регистър. В противен случай, вторичният дублиращ регистрационен режим на лицата по чл. 4, т.16, предвиден в новия чл. 9б, би създал само допълнителна административна тежест, без никакъв допълнителен ефект, изразяващ се в повече прозрачност, проследяемост и възможност за контрол върху проследяваните задължени лица, поради което смятаме, че е абсолютно излишен.

Българската стопанска камара предлага чл. 9б да бъде прецизиран, като от задължението за регистрация в новия публичен регистър към Министъра на правосъдието бъдат изключени лицата, чието вписване в регистър се изисква по силата на регулиращи статута и дейността им специални закони. 

БСК възразява и срещу предлаганите със законопроекта промени в ЗТРРЮЛНЦ и Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно които значително се увеличава размерът на предвидените в чл. 40 от ЗТРРЮЛНЦ и в Глава VІ от Закона за регистър БУЛСТАТ санкции за неизпълнение на задължението за въвеждане в регистрите на основна информация и последващи промени в нея. Предложеният нов размер на санкциите, освен че не отговаря на принципа на пропорционалността (съразмерност) на санкцията спрямо защитавания интерес, но е напълно неоправдан и нямащ нищо общо с превенцията и ефективното противодействие на изпирането на пари.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК