СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА РБ ЗА 2023 Г.

ОТНОСНО:  Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023г. включен като т. 3 на насроченото за 03 юли 2023 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГАБРИЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) изразява принципна подкрепа за проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ) и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023–2025 г. Намираме се в извънредна ситуация, в която в средата на 2023 г. държавата функционира на база на бюджетната рамка за 2022 г., чието действие беше удължено два пъти в рамките на предходните 6 месеца. Предложеният законопроект като цяло предлага запазване на философията и основните параметри, прилагани и към настоящия момент, и обезпечава нормалното функциониране на държавните структури и обществените системи, без промяна в данъчно-осигурителната система. Планираният дефицит е съобразен с постигане на критериите за присъединяване към Еврозоната, което е важен политически сигнал към европейските ни партньори.

Същевременно, имаме сериозни резерви към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, въз основа на получени становища от членуващи в БСК организации, които подкрепяме и прилагаме към настоящото становище.

С оглед кратките срокове по изготвяне на настоящия проект на ЗДБРБ за 2023 г., в него не са заложени промени в провежданите политики. В този смисъл, БСК очаква предложения за редица реформи, които да намерят отражение в рамките на дискусиите на бюджетната процедура за 2024 г., в т.ч.:

- преминаване към реално програмно бюджетиране, с посочване на конкретни резултати и реформи, които ще се финансират от отделните ведомства;

- административна реформа – оптимизация на структурите, занимаващи се с една и съща област на политика; оптимизация на броя на наетите в държавната администрация, конкретни резултати в областта на електронното правителство (напр., брой нови електронни услуги за бизнеса, брой дни, съкратени от административни процедури, намален брой стъпки при предоставяне на административни услуги и пр.); повишаване на качеството на предоставяните услуги, особено в областта на образованието на всички равнища. Наблюдава се устойчив ръст на наетите в държавната администрация. Към края на 2022 г. заетите щатни бройки в администрацията са 131 644, докато през 2007 г. реално заетите щатни бройки са били 83 943.  Подобен ръст не кореспондира на променящата се демографска картина, нито на качеството на предоставяните публични услуги, както и спазване на сроковете, заложени за тяхното предоставяне. Наличието на непропорционално голям брой на наетите в държавната администрация води и до социално напрежение, свързано с размера на получаваните възнаграждения, съответно текучество и ниско качество на предоставяните услуги.

 - запазване на модела на данъчното облагане, обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги;

- промяна в т.нар механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата. Размерът на МРЗ следва да се определя на база обективни критерии, съгласувани в рамките на тристранния диалог, каквото е и изискването на Директива 2022/2041[1];

-  стъпки за реализацията на намеренията за децентрализация на публичните финанси, вкл. промени в административно-териториалното устройство, увеличаване на приходната база на общините, прозрачност на бюджетния процес и отчетността на изпълнението на общинско ниво и др.

- определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество;

- мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) - възприемане и прилагане на принципа "1-in-1-out", т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща;

- стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции (фирмените инвестиции) с цел ускоряване на трансформацията на икономиката и нейната капиталова модернизация. (напр., облекчаване на данъчните амортизационни норми, субсидии и др.)

- мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху кръговата икономика, декарбонизация на икономиката и премахване на административните и регулаторни пречки.

Коментари и предложения по Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

I. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ:

1. БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС.

В тази връзка, подкрепяме постигането на 3% дефицит, но считаме, че трябва внимателно да се анализира разликата в двете прогнози за инфлацията (тази на МФ и на ЕК) и да се прецени доколко България ще отговаря на изискванията за ценова стабилност (инфлация) с оглед изпълнение на Маастрихтските критерии, които не се ограничават единствено с изискване за постигане на определено ниво на бюджетен дефицит.

2. Адмирираме желанието за постигане на висок икономически растеж през следващите години. Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, инвестициите (брутообразуване на основен капитал, Табл. I-2, на стр.17) стремително нарастват през 2023 и 2024 г. спрямо предходните години. Не става съвсем ясно, обаче, доколко реалистична е тази прогноза и на какво конкретно се дължи това инвестиционно оживление.

Също така, увеличението на дефицита по текущата сметка нараства от 0,7 от БВП през 2023 г. на 1,7 през 2024г. (стр.19). Не става ясно какво предвижда правителството за управление на тази негативна тенденция и какви мерки са заложени в бюджета за това.

II. ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЧРЕЗ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗОРЕДБИ НА ЗДБРБ

1. Относно промените, предвидени с пар.1 и пар.24 от ПЗР на проекта на ЗДБРБ 2023г., свързани с ваучерите за храна:

Подкрепяме предложението на увеличаване на квотата за ваучери за храна (чл. 59) и дигитализацията на ваучерите (пар. 24 от Преходните и заключителни разпоредби). Увеличението на квотата за ваучери за храна до 1,4 млрд. лв. ще позволи на над 700 000 работещи да продължат да ползват ваучери за храна от своите работодатели до края на годината, без да се стига до недостиг на квоти. Издаването на електронни ваучери за храна ще спести време на работодателите за администрирането им и ще улесни служителите при използването им за плащания на ПОС терминал и онлайн.

Асоциацията на операторите на ваучери с храна в България (АОВХБ), член на БСК, предлага конкретно прецизиране на законовите текстове, които вече са изпратени до Министъра на финансите, но на този етап не са намерили отражение в проекта на закон. Вярваме, че обратната връзка от практиката може най-добре да индикира потенциални проблеми и/или предложения за подобряване на съществуващата рамка, поради което разчитаме, че ще бъдат внимателно обсъдени при финализиране на проекта на ЗДБРБ 2023 г.

2. Относно промените, предвидени с пар. 8, 9 и 27 от ПЗР на проекта на ЗДБРБ 2023 г., свързани с изплащане на трудови възнаграждения от средни и големи предприятия, и дивиденти единствено по банков път, както и с възможността за незаплащане стойността на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон:

Въвеждане на изискване за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път е идея, която е обсъждана многократно през последните години. Доколкото концептуално тази идея има своята логика и редица работодатели – средни и големи предприятия, и понастоящем изплащат трудови възнаграждения само по банков път, преди въвеждането й трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура на територията на цялата страна – банкомати, които редовно се обслужват и в най-малките населени места, ПОС-устройства, интернет свързаност, достъпни банкови такси за търговците и наетите лица.

Недоумение буди изискването, насочено единствено към работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо от броя на наетите лица, изплащането на трудови възнаграждения да се извършват единствено по банков път. Липсват мотиви за това задължение, както по отношение на неговите цели, така и по отношение на избора на конкретната икономическа дейност.

Изразяваме и сериозни резерви по предложението на пар. 27 ПЗР, съгласно който, когато лице, извършващо ресторантьорски и кетъринг услуги, не издаде фискална касова бележка, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата. Следва да се има предвид, че неизпълнението на задължение към фиска не може да поражда права за трети лица – потребители на услугата. Недопустимо е държавата със закон да възлага права под формата на привилегии на определена група потребители, дискриминирайки потребителите на други услуги и стоки, заради неизпълнени към фиска от страна на съответната група търговци административни задължения, смесвайки коренно различни институти - публичноправни и гражданскоправни. От една страна, това може да се третира като отказ от администартивноправен контрол върху дейността на определена група търговци, от друга страна, като юридически абсурд – грубо нарушаване и изкривяване на баланса на интересите между търговци, потребители и държава, равнозначно на неоснователно обогатяване на потребителя за сметка едновременно на търговеца и на държавата.

Опасения относно предложенията в пар. 8, 9 и 27 изразява и Централният кооперативен съюз (ЦКС), член на БСК, представляващ интересите на 601 кооперации, 28 кооперативни съюза, 44 кооперативни търговски дружества, повече от 100 000 член-кооператори и близо 5000 заети. В България оперират немалко предприятия, които имат персонал от 50 или повече души, чиито седалища се  намират в малки населени места, в които често няма банкомат и търговски обекти с ПОС-терминали, чрез които служителите да могат да ползват получените по банков път трудови възнаграждения. Това би затруднило всички служители и неминуемо ще доведе до отежняване на финансовото състояние и намаляване на разполагаемия им доход, предвид необходимостта от реализиране на допълнителни разходи за транспорт до населено място с банкомат, разходи за банкови такси при теглене от банкомат.

Необходимо е да се отчете и специфичната дейност на регистрираните земеделски стопани, както и на предприятията - производители и преработватели на селскостопанска продукция, която изисква краткосрочно наемане на голям брой работници за събиране на реколтата. Поради спецификата и сезонния характер на тази дейност, в Кодекса на труда беше установена възможност за сключване на еднодневни трудови договори за краткотрайна, сезонна селскостопанска работа. Трудовото възнаграждение по тези договори се изплаща лично на работника срещу разписка за получената в брой сума в края на работния ден. Икономически необосновано е въвеждането на изискване тези работодатели да реализират допълнителни разходи за извършване на множество банкови преводи на малки суми, от една страна, а от друга, това би означавало някои от работниците, които нямат разкрити банкови сметки, да бъдат задължени да открият такива на свое име, което от своя страна ще ги обремени с допълнителни и ненужни разходи. Всички тези последици ще доведат до допълнителен отлив на сезонните работници в селското стопанство, което и без това изпитва трудности в осигуряването на работна ръка.

Същото важи и по отношение на кетъринг услугите, предоставяни от кооперациите, при които служителите обикновено се наемат за конкретно събития (често извън големи населени места – събори, панаири), за 1-2 дни и плащането се извършва след края на събитието, лично на служителя. Не малко кооперации извършват и ресторантьорска дейност в малки населени места.

При кооперациите с голям членски състав (над 50-100 член-кооператора) се изплащат дивиденти в размер на до 50 лева/годишно, като в повечето случаи тези дивиденти се изплащат лично на всеки член-кооператор, тъй като те живеят в населеното място, където функционира кооперацията. В случай че бъдат приети предложените промени, това ще означава, че съответната кооперация ще трябва да извърши над 50 отделни банкови транзакции, за които да заплати съответните такси за превод на суми, които в някои случаи могат да се окажат по-малки от размера на дължимата банкова такса. В същото време, в по-голямата част от случаите се касае за възрастни член-кооператори, които нямат разкрити банкови сметки и разкриването и поддържането им допълнително ще ги натовари с разходи, а липса на банкомати във всички селища ще затрудни използването на тези суми, които са в минимални размери. Намираме за уместно при въвеждане на подобно задължение да се определи стойностен праг на същественост, под който дивидентите да могат да бъдат изплащани и в брой.

Относно декларирането на общата сума на паричните средства в касите и разчетите със собственици и персонал от всички предприятия, БСК споделя опасенията, изразени от ЦКС, че подобна промяна би натоварила бизнеса с допълнителна административна тежест и оскъпяване на счетоводните услуги за малките предприятия.

3. Относно промените, предвидени с пар.14, 15 и 16 от ПЗР на проекта на ЗДБРБ 2023г., свързани мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск:

С включването им в настоящия проект на ЗДБРБ предложените промени за трети път се поставят за обсъждане. Първоначално през 2018 г., впоследствие бяха разгледани от Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 6 април 2023 г. като част от предложения за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Позицията на Българската стопанска камара по този въпрос остава непроменена.

С тревога отбелязваме, че съвместното становище на над 13 браншови организации в областта на  хранително-вкусовата индустрия, от които 10 организации, членуващи в Българската стопанска камара[2], не е взето предвид и отново Министерството на финансите предлага идентични предложения за изменения на ДОПК.

БСК последователно подкрепя усилията на правителството за ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотиви към ЗДБРБ, е посочено, че предложените мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск имат за цел да осигурят надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България. В същото време, не е представена информация за регистрирано увеличаване на случаите на злоупотреби и отклонение от данъчно облагане при действащия понастоящем режим на деклариране. Нещо повече, отчетено е, че съществуващата в действащия закон възможност за доброволно предварително деклариране на данни показва много добра ефективност и оптимизиране както на контролната дейност, така и облекчаване на лицата, избрали да се възползват от този режим. Остава неясно как предложените изменения ще допринесат за усъвършенстване на фискалния контрол единствено чрез разширяване на обхвата на лицата, които следва да прилагат режим за задължително предварително деклариране.

С предложените промени се създава допълнителна административна тежест, доколкото налагат деклариране на всеки отделен превоз в сферата на бързооборотните стоки, което неминуемо е свързано със съществени разходи за бизнеса, в противоречие с мотивите на законопроекта. В същото време, дори при неволно допуснати технически грешки при декларирането се предвижда налагането на предварителни обезпечителни мерки или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката по отношение на доставчик или продавач във връзка със задълженията му за предварително деклариране на данни за превоза на стоките. Това ще доведе до прекъсване на производствените процеси, забавяне или неизпълнение на поръчки, което е възможно да породи сериозни негативни последствия, включително и фалити за по-малките производители и/или доставчици.

Предвидените изменения неизбежно ще наложат необходимост от ангажиране на допълнителен квалифициран персонал, доколкото предварителното деклариране на данни и достъпът до информационна система „Фискален контрол“ ще се извършва посредством електронна услуга, предоставяна от НАП. Същевременно, стоки се изпращат и транспортират и през тъмната част от денонощието, което предполага въвеждане на данни и техническо осигуряване на процеса за предотвратяване на нарушения и през нощта. Подобна административна тежест ще доведе до допълнителни разходи за персонал и оборудване, което неминуемо ще се отрази в повишение на цените на стоките.

Апелираме да бъде преразгледан и съкратен Списъкът на стоки с висок фискален риск, който понастоящем обхваща над 550 позиции.

4. Относно промените, предвидени с пар.26 от ПЗР на проекта на ЗДБРБ 2023г., свързани със заместителите на тютюн, съдържащ никотин:

БСК подкрепя искането на тютюневата индустрия за отлагане на влизането в сила на новите акцизни ставки за течност за електронна цигара и за заместител на тютюна от 1 януари на следващата календарна година. За бизнеса е нужна предвидимост и реалистични разумни срокове за привеждане на дейността му в съответствие с нови законови изисквания, както и време за техническа подготовка на бизнеса, производството, логистиката и веригата на доставки на пазара.

Намираме за разумно да бъдат обсъдени и конкретните предложения за прецизиране на дефинициите и въвеждането на специфичен акциз на килограм за заместителите на тютюна, съдържащи никотин, изложени в становище на асоциацията на тютюневата индустрия, чиито основни членове са директни членове на Българска стопанска камара.

Приложения:

1. Становище на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна в България

2. Становище на Централния кооперативен съюз

3. Становище на Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на млекопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Национална лозаро-винарска камара, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България,  Сдружение „Храни и напитки България“, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България

4. Становище на Българската асоциация на тютюневата индустрия

С УВАЖЕНИЕ, 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

_______________________________________

[1] ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2041 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

[2] Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на млекопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Национална лозаро-винарска камара, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България,  Сдружение „Храни и напитки България“, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България