СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА НЗОК ЗА 2023 Г.

ОТНОСНО:  Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г. включен като т. 1 на насроченото за 03 юли 2023 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГАБРИЕЛ,

БСК потвърждава принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., доколкото България се намира в извънредна ситуация, в която в средата на 2023 г. държавата функционира на база на бюджетната рамка за 2022 г., чието действие беше удължено два пъти в рамките на предходните 6 месеца. Необходимо е да се обезпечи нормалното функциониране на осигурителната система, както и да се осигури сигурност и предвидимост у осигурители и осигурените лица.

Заедно с това, представяме нашите принципни изисквания и очаквания към бюджета на НЗОК.

Общата ни оценка за проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се възпроизвежда ситуацията през 2022 г., с което се създават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата:

• Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6%, при средно за страните от ЕС 7-11% (без доплащанията, извършвани от пациентите). Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства е фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване, за намаляване на възможностите за оказване на адекватна и достъпна медицинска помощ.
• Не се предвижда значително увеличаване на дела и размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 47.8% при средни равнища е ЕС от около 30%. Въпреки декларираните намерения, относителният дял на средствата за извънболнична дейност се запазва около 13.5% при средни равнища за ЕС от 26-28%.
• Липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 26,7% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.
• Не се предлагат реални механизми за намаляване на разходите за здравеопазване за сметка на лицата. Те непрекъснато разширяват своя обхват, увеличават се и са непосилни за голяма част от населението, а това го лишава от достъп до качествена медицинска помощ. Делът на тези разходи достига до 48% от разходите на системата, при средно за ЕС около 18%.
• Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизиране на тяхната дейност.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК