БСК ПРЕДЛАГА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДНИТЕ, ЗА КОИТО МОЖЕ ДА СЕ СКЛЮЧВА ЕДНОДНЕВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
Изх. №05-15-10 / 25.10.2023 г. |
|
ДО Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, КОПИЕ: ИВАНКА ШАЛАПАТОВА, СТОЙКО КИРОВСКИ, |
ОТНОСНО: Предложение за увеличаване на дните, за които може да се сключва договор за еднодневен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на труда
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,
В качеството си на работодателска организация, призната за представителна на национално равнище, Българската стопанска камара представлява интересите на редица браншови организации в областта на производството и преработка на плодове, зеленчуци и друга земеделска продукция. В последните две години основен проблем, посочван от нашите членове във всички сектори на икономиката, е липсата на работна ръка, което се явява и една от основните пречки за реализацията на бизнеса планове и разширяване на дейността им.
В търсене на решения за това сериозно предизвикателство и във връзка с предстоящото обсъждане на проекта на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ), се обръщаме отново към Вас с предложение за изменение и допълнение на 114а, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 42, ал. 4 Кодекса за социално осигуряване, с което периодът за сключване на еднодневни трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа да се увеличи от 90 на 120 дни в една календарна година.
Еднодневните трудови договори осигуряват възможност за производителите и преработвателите на плодове и зеленчуци и земеделските кооперации за наемане на работна ръка и събиране на реколтата, в условията на свит пазар на труда. Често страни по такива договори са лица, които получават парични обезщетения за безработица и отказват да сключват срочен трудов договор, тъй като това означава спиране на достъпа им до паричните обезщетения. Еднодневните трудови договори са законодателно решение, чрез което се дава възможност правото на обезщетение за безработица да не се прекратява при започване на трудова дейност по реда на чл. 114а КТ.
Прибирането и обработката на селскостопанската продукция за много от културите продължава над 4 месеца в годината. Съществуващото ограничение в чл. 114а, ал. 2 от КТ от 90 календарни дни възпрепятства наемането на работници на еднодневни трудови договори след изтичане на посочения срок и поставя земеделските производители в изключително затруднено положение. В същото време работниците по еднодневни трудови договори губят възможност да упражняват регламентирано трудова дейност, както и доходите от нея. Това често ги подтиква да търсят краткосрочна заетост извън границите на страната, а впоследствие да се възползват от правото си на обезщетение за безработица в България (често в увеличен размер). Недостатъчният понастоящем срок в чл. 114а, ал.2 създава предпоставки и за нерегламентирана заетост.
Промяна в Кодекса на труда ще наложи и промяна в Кодекса за социално осигуряване, като се увеличи срокът, за който се изплащат паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда от 90 на 120 календарни дни, за колкото дни в годината са внесени осигурителни вноски. С промяната на дните от 90 на 120 се охраняват правата на лицата, сключили договори по реда на чл. 114а на Кодекса на труда.
Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 4, ал. 10 на Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, като осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се внасят авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. Съгласно чл. 42, ал. 4, паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни, за колкото дни в годината са внесени осигурителни вноски.
Вярваме, че мярката ще има положително влияние по отношение на фиска, доколкото осигурителните вноски се правят авансово от работодателя като условие за сключването на еднодневните трудови договори.
Прилагаме предложения за законодателни текстове, придружени от мотиви.
Разчитаме предложенията да бъдат подкрепени от Министерството на финансите и инкорпорирани в проекта на ЗДБРБ за 2024 г.
Оставаме на разположение за допълнителна информация.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК