БСК ПРЕДСТАВИ СТАНОВИЩА ПО ПРОЕКТИТЕ ЗА ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ, ВНЕСЕНИ В НС
БСК представи становищата си по проектите за промени в данъчните закони, внесени за обсъждане в Народното събрание.
По Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) БСК подкрепя предложените текстове на ЗИД на ЗАДС, доколкото направените предложения в рамките на НСТС са намерили отражение във внесения законопроект. Цялото становище вижте ТУК.
По Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) БСК подкрепя въвеждането на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани, съгласно новия регламент за групово освобождаване в земеделието - Регламент (ЕС) № 2022/2472, който се прилага от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2029 г. Относно въвеждането на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523, БСК настоява в ЗКПО да бъде въведено предвиденото в Директивата облекчение за съществена стопанска дейност. Цялото становище вижте ТУК.
По Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) БСК напомня, че съгласно действащите разпоредби на ЗМДТ, определянето на такса „битови отпадъци“ (ТБО) става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин таксата реално представлява втори имотен данък. Наредбата на Министерския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 1 на ЗМДТ, регламентираща изчисленията на ТБО, все още не е факт – очакванията са това да стане до месец март 2024 г., за да могат общините да я прилагат от 2025 г. Предложените изменения за актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години очевидно целят повишаване на ТБО, което БСК не може да подкрепи в условията на настоящата методика за нейното изчисление. БСК настоява, в случай че предложението бъде подкрепено, то да влезе в сила не по-рано от влизане в сила на Наредбата. Камарата изразява принципна подкрепа относно предложението за синхронизиране на прага за задължителна регистрация по ЗДДС с размера на оборота, като условие за прилагане на патентен данък, както и разширяване на обхвата на лицата, подлежащи на облагане с патент - с юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения. Мярката е насочена към намаляване на административната тежест за малкия бизнес и насочване на допълнителни приходи към общинските бюджети. В същото време, БСК обръща внимание, че се предвижда прагът за задължителна регистрация по ЗДДС да се повиши от 100 хил. лева на 166 хил. лева, считано 1 януари 2025 г., което предполага последващо синхронизиране на ЗМДТ и ЗДДС. Цялото становище вижте ТУК.
По Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) БСК подкрепя предложеното удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно и настоява за удължаване на срока за прилагане на намалената ставка и по отношение на сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, както и за запазване на намалената ставка за ползване на спортни съоръжения (фитнес услуги). БСК подкрепя предложените изменения в чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, в т.ч. и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута да се приспадат 10 на сто нормативно определени разходи. Цялото становище вижте ТУК.
По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) БСК се въздържа от подкрепа на предложението за разширяване на обхвата на облагаемите доходи от трудови правоотношения с предварително неопределени парични плащания. Според БСК, предложената дефиниция в т. 65 от ДР не изключва предварително неопределени допълнителни парични плащания за добро обслужване от граждани към служители на държавната и общинската администрация, в т.ч. НАП, КАТ, ГИТ и други, нито предвижда ограничение подобни плащания да бъдат искани от гражданите. Това не може да бъде легитимна цел на закона, доколкото създава предпоставки за легализиране на корупционни практики. БСК не подкрепя и предложението за данъчно облекчение за приспадане от общата годишна данъчна основа на 0,5 на сто от платения ДДС, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални и системни бонове, регистрирани в НАП. Не получава подкрепата на БСК и предложението за приравняване на гражданските договори към трудовите – БКС настоява предложението да бъде оттеглено като несъобразено с редица закони и създаващо условия за произволно тълкуване, хаос, несигурност и непредвидимост за работодателите. Цялото становище вижте ТУК.
По Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) БСК се въздържа от подкрепа на въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества. Аргументите на БСК са свързани с това, че подобни разпоредби има в редица други нормативни актове и понастоящем приходната администрация разполага с богат инструментариум, който е в състояние да обезпечи ефективен контрол върху събираемостта на данъчните приходи, без да необходима уредба на допълнителни финансови стимули. БСК се въздържа от подкрепа и на предложенията, свързани с намаляване на прага за плащания в брой, както и задължително изплащане по банков път на възнаграждения на служителите и въвеждане на задължителна възможност за заплащане чрез терминален ПОС в ресторантьорския бранш. БСК обръща внимание, че извършването на плащания само чрез превод или внасяне по платежна сметка за суми над 5 000 лева, както и изплащането на трудови възнаграждения само по банков път изисква предварително добре развита инфраструктура на територията на цялата страна – банкомати, които се обслужват редовно и в най-малките населени места, ПОС-устройства, интернет свързаност, достъпни банкови такси за търговците и гражданите. В допълнение, търговските банки поддържат висок размер както на таксите броене, внасяне и теглене на суми в брой, така и на таксите за инсталиране и комисионните за всяка отделна транзакция на ПОС терминал, платими от търговците. Относно идентифицираните проблеми и негативни ефекти от прилагане на новия режим на финансов контрол на стоките с висок фискален риск (СВФР), БСК настоява за: Отпадане на задължението за деклариране на очакван час на доставка - големите разстояния, непредвидимият престой на границите, доставката до няколко клиента прави практически невъзможно предвиждане на очакван час за доставка; Отлагане действието на новите изисквания по отношение на СВФР до въвеждане на автоматизирана система, която да отговаря на обема регистрации и констатираните пропуски. Цялото становище вижте ТУК.
