ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), № 49-402-01-3, внесен от Министерски съвет

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

В отговор на Ваше писмо № КОН-49-453-09-18/30.01.2024 г. представяме становището на Българската стопанска камара (БСК) по внесения от Министерския съвет ЗННИИ.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

БСК сътрудничи на Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа за изготвянето на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

Считаме, че ЗННИИ е изключително важен и основополагащ за осигуряване на необходимите условия за развитие на научните изследвания и иновациите в България.

Законът следва да инкорпорира цялостна визия относно действията на администрацията и да реши проблемите с координацията между различните държавни институции, призвани да работят по насърчаване на научните изследвания и иновациите, както и да осигури тясна и категорична връзка между политиките, насочени към наука, образование, икономика, заетост.

Изхождаме от убеждението си, че Законът трябва да преодолее недостатъчното разбиране относно целите и ролята на фундаменталната и на приложната наука, както и липсата на добра стратегия, обвързана с дългосрочна визия за развитието на фундаменталната и на приложната наука и, особено – за връзката на науката с бизнеса.

ГЛАВА ВТОРА

БСК неведнъж е заявявала последователната си позиция относно множеството различни стратегически документи, свързани с научните изследвания и иновациите, изброени в чл. 9 на Глава Втора. За нас е от съществено значение да има истински стратегически подход и визия, предпоставени в единен стратегически документ, свързан с развитието на научните изследвания и иновациите. По този начин се гарантира взаимовръзката между отделните елементи на научно-изследователската и иновационна екосистема, както и последователността от действия на държавата за нейната подкрепа и развитие.

За БСК в този Закон остава нерешен въпросът с разпокъсаността на държавната политика по отношение на научните изследвания и иновациите. Пример за това е разделението на стратегическото планиране на множество различни стратегически документи в различни администрации. Считаме това за сериозна слабост и структурна грешка. Така има опасност всяка отделна стратегия да остане в рамките на съответната администрация.

Друга съществена слабост е липсата на връзката със стратегическите документи относно, например, но не само, развитието на малките и средните предприятия и изкуствения интелект, които имат съществено значение за цялостния процес на създаване, внедряване и комерсиализиране на ново знание и нови технологии.

БСК счита за положителна стъпка регулирането на националната мрежа от експерти в различните тематични направления на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации в чл. 14(3), (4) и (5). България е може би единствената европейска държава, в която мрежата е доброволческа, а не професионална. Това се отразява изключително съществено на резултатите – България е в дъното на класациите сред останалите европейски държави по получени средства и осъществени проекти от Рамковата програма за научни изследвания и иновации.

Сегашният установен през годините доброволчески подход на тази мрежа, съчетан с формално назначени лица от държавните институции е крайно неефективен и отсъствието на добри резултати е налице. Виждаме, че в съответните алинеи се урежда статутът на мрежата, но продължава да има неяснота относно:

1. Начина на финансирането ѝ;

2.  Начина на изграждането на капацитет на мрежата;

3.  Взаимодействието ѝ с цялата иновационна екосистема;

4.  Задачите на тази мрежа – в момента тя се занимава с ad-hoc работа по проектни казуси, за които се търсят експертите-доброволци за подкрепа, а е наложително тя да следва стратегически подход към участието на страната в Програмата, какъвто съществува във всички успешни в това отношение европейски държави.

ГЛАВА ТРЕТА

Финансирането трябва да осигурява условия за провеждане на научни изследвания на световно ниво и по този начин да подпомага публикационната и патентната активност, която ще се следи въз основа на международно признати показатели.

За нас това е от най-съществено значение с оглед на предизвикателствата пред България, но установяваме, че това не е достатъчно ясно предпоставено в текстовете на Закона. По тази причина отново заостряме вниманието върху това, че финансирането, осигурено от държавата трябва да отива не просто за всякакви научни изследвания, а целенасочено за наука, която може да осигури добри глобални позиции на страната.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Финансирането на научноизследователска инфраструктура е разделено на две: в Глава Трета, Раздел II, чл. 26 и в Глава четвърта, Раздел II, чл. 58 (1) т. 4. Считаме, че такова „разделно“ финансиране на научноизследователска инфраструктура е необосновано, а финансирането на такава от Националния иновационен фонд няма логика, тъй като той по подразбиране е следващата стъпка към внедряването и комерсиализацията на научно знание, създадено от Фонд „Научни изследвания“, а не да финансира създаването на изследователската инфраструктура. Предлагаме финансирането на научноизследователска инфраструктура да остане в Глава Трета към Фонд „Научни изследвания“, а в чл. 58(1) т.4 текстът да стане: „изграждане и поддържане на научно-технологични паркове“.

Като положително отчитаме заложеното в Закона финансиране на проекти над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ

Насърчаването на иновациите и иновативните предприятия е ключ към справянето със стратегическите зависимости на страната и позиционирането ѝ в международните вериги на доставки, което предопределя изключителното значение на Закона за насърчаване на научните изследвания и на иновациите за дългосрочното икономическо развитие на страната.

Оставаме на разположение за допълнителна информация и продължаващо сътрудничество.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК