ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ НА КОДЕКСА НА ТРУДА В ЧАСТТА ЗА РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ

ОТНОСНО:  Разглеждане за второ гласуване на Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, сигн. 49-302-01-71

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Във връзка с предстоящото разглеждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се регламентират изменения, касаещи уредбата на работата от разстояние, и внесените допълнителни предложения от народни представители между първо и второ гласуване, Българската стопанска камара изразява следното становище:

1. По предложение с входящ №49-454-04-45 на н.п. Елисавета Белобрадова: БСК изразява подкрепя на предложените изменения на чл. 107р КТ.

Законодателството, регулиращо дейността на агенциите за временна заетост, е плод на прилагане на Директива 2008/104/ЕО на ЕП и Съвета от 19.11.2008 г. През ноември 2006 г. ЕК прие „Зелена книга за модернизиране на трудовото законодателство и посрещане предизвикателствата на XXI век”. „Зелената книга” представя новите виждания относно трудовото право на Европа. Документът търси отговор на въпросите, свързани с глобализацията и реструктурирането на трудовите пазари в Европа, като предвижда по-голяма гъвкавост на работните места. Една от мерките, приети вследствие на Зелената книга, е именно Директива 2008/104/ЕО на ЕП и Съвета от 19.11.2008 г. Директивата е транспонирана в българското законодателство с изменение на Кодекса на труда през 2011 г., като оттогава БСК последователно заема позицията, че изискването, предвидено в чл. 107р, ал.2, а именно общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие-ползвател, да не надвишава 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители, е ограничаващо както за дейността на предприятията за временна работа, така и на предприятията-ползватели и, доколкото не произтича от Директивата, следва да отпадне. Аналогично предложение сме правили и за вида на договорите, които могат да сключват предприятията, които осигуряват временна заетост, посочени в чл. 107р, ал. 4 и редица други. (Становището на БСК е публикувано тук: https://www.bia-bg.com/standpoint/view/18148/)

Предложение за отпадане на ограниченията, посочени в чл. 107р, ал. 3, т. 1, сме депозирали официално към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) след сформиране на настоящото правителство. Предложението направихме на база на проучване, свързано с категоризацията на труда в други държави от ЕС, в контекста на общи предложения за законодателни изменения в областта на пазара на труда.

Още при приемане на Директивата през 2008 г. регулирането на дейността на агенциите за временна заетост е приемано от бизнеса като инструмент, с който могат се облекчат проблемите на пазара на труда, свързани с недостиг на квалифицирана работна сила, независимо от високите по това време равнища на безработица (около 10% през 2010 г.) В настоящата ситуация всички мерки, свързани с подобряване на достъпа до хора, стои още по-остро, с оглед на което намираме предложението за своевременно и полезно.

Подкрепяме премахването на ограничението, предвидено в чл. 107р, ал.3, т. 1, свързано с наемане на служители, при условията на първа и втора категория труд, което е прекомерно. Подобни ограничения има в едва 8 други държави от ЕС.

2. По предложение с входящ №49-454-04-46 на н.п. Деница Сачева,  Илияна Жекова и Галя Василева

Предложението променя систематичното място, както и случаите, за които се отнася правото на непрекъсната почивка – да се прилага за всички, а не само за работещите от разстояние. Не възразяваме срещу предложената редакция, въпреки че принципната ни позиция при обсъждане на предложението е, че разпоредбите, свързани с работното време, предоставят достатъчна защита, а наетите лица и сега не са длъжни да работят извън установеното за тях работно време, освен при изрично предвидените за това случаи. На първо място, следва да се работи в посока на създаване на нова култура на работа и комуникация в дигитална среда, която след ковид пандемията се засили значително.

3. По предложение с входящ №49-454-04-47 на н.п. Божидар Божанов

Изразяваме принципна подкрепа на усилията за подобряване на текста, предложен от Министерския съвет. Смятаме, че то представлява опит да отговори на очакванията в обществото, в т.ч. и на работещите от разстояние, за по-голяма гъвкавост и свобода на договаряне между страните, касаещо определяне на работно място, съгласия между страните и удостоверяване на волята на страните по начин, който да не бъде възприеман като административна тежест от страните. Българската стопанска камара подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет, като възможен компромис за постигане на съгласие между работодатели, синдикати и държава, с оглед факта, че реформата на работата от разстояние е част от Националния план за възстановяване и устойчивост и второто плащане по него. Остана разбирането обаче, че законопроектът урежда основно хипотезите, в които работното място е фиксирано и предстои работа с МТСП по законодателно уреждане и на други форми на работа от разстояние, при които работното място е мобилно и не е фиксирано.

В рамките на работната група по изготвяне на законопроекта имахме интензивни дискусии с МТСП, както по отношение на концепцията за промяна в досега действащата уредба на работата от разстояние (приета на база на национално споразумение между синдикалните и работодателските организации), така и по отношение на отделните параграфи, включени в законопроекта. Позицията ни по §1, свързана с мястото на работа, беше, че допълнителна регулация в текстовете, уреждащи работата от разстояние, ще доведе по-скоро до объркване при работодателите.

„Мястото на работа“ е задължителен елемент на трудовия договор по смисъла на чл. 66, ал. 1 КТ. Специалната регулация на работата от разстояние (Раздел VIII "б" Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние) не изключва прилагането на чл. 66, ал.1 (арг. Чл. 107п КТ). В допълнение, съгласно действащата диспозитивна разпоредба на чл. 107з, ал. 6 на КТ, с индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане. Тази разпоредба дава възможност за много по-голяма гъвкавост при уговарянето на условията на работата от разстояние и отговаря на потребностите и на двете страни по трудовото правоотношение.

Към момента не е задължително мястото на работа да бъде седалището на предприятието. Мястото на работа се уговаря между двете страни. Съгласно чл. 66, ал. 3, за място на работата се смята „седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.“ Съвсем логично е, при това не само при работата от разстояние, когато работникът работи в друго населено място, различно от седалището на работодателя, за място на работа да бъде уговорено това друго населено място. При смесените режими (които са преобладаващата част от случаите) на работа от разстояние обаче предложената разпоредба може да доведе до негативни последици. Например, ако работникът работи от Перник и за място на работа е посочен гр. Перник, а седалището на работодателя е в София, то в периодите на работа, когато работникът е в София, той ще се счита за командирован. В тези случаи би следвало да се уговорят две места на работа – София и Перник. Ето защо считаме, че предложената разпоредба по-скоро би създала неяснота за работодателите.

Предложението, промяната в мястото на работа, когато е за срок до 6 месеца, да не се счита за промяна в трудовото правоотношение, ако е инициирано от работника и при съгласие на работодателя, възприемаме като опит за осигуряване на по-голяма гъвкавост за работещите от разстояние. Опасенията ни тук са свързани с формата на постигане на това съгласие между страните (което на практика е допълнително споразумение между страните, но в електронен вид), което се извършва с полагане на обикновен електронен подпис, което би създало несигурност при евентуален спор между страните, с оглед доказателствената тежест на такъв електронен документ.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК