ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ИНСТИТУТА ЗА АНАЛИЗИ И ПРОГНОЗИ

ОТНОСНО: Проект на ПМС за закриване на Института за анализи и прогнози, публикуван за обществено обсъждане със срок - 21.07.2024 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

С настоящото Българската стопанска камара подкрепя:

1. Необходимостта от укрепване на капацитета на Министерството на финансите за самостоятелно изготвяне на надеждни аналитични разработки и прогнози с приложна и практическа насоченост в основните области на политики, администрирани от Министерството, в т.ч. фискална политика, съставяне и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза, макроикономическа рамка на държавния бюджет, дискреционни приходни и разходни мерки и др.
2. Оптимизирането на дейността на дирекция „Държавни разходи“ чрез прехвърляне на персонал към дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ (с ново наименование „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“);
3. Преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, с което ще бъдат осигурени по-добри условия и ефективна координация на управлението на средствата от Европейския съюз.

Същевременно, при обсъждане на предложението за закриване на Института за анализи и прогнози е важно да бъдат посочени няколко аргумента, които БСК е представяла многократно в предишни свои позиции за укрепване на институционалния и кадрови капацитет на всички компетентни органи, ангажирани с националното стратегическо планиране и управление.

Аналитичните разработки на Института се ползват от широк кръг потребители, включително извън структурата на Министерството на финансите. Самият проект на придружаващ доклад маркира неизчерпателно една малка част от областите на политики, в които се ползват аналитични и прогнозни проучвания, математически и статистически модели, разработени от Института - „фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.“.

Подчертаваме, че дългосрочните икономически прогнози, разработвани от Института, от неговия предшественик – Агенцията за анализи и прогнози (до 2010 г.) и отговорните дирекции в МФ в предишни години, представляват основни входящи параметри на т.нар. „Доклад за стареенето“ на ЕК, рамкиращ социалното, демографското развитие и бъдещи реформи на пенсионно-осигурителната система на страната.

Дългосрочните прогнози на Института стоят и в основата на модела PRIMES на ЕК[1] и  националния Интегриран план енергетика – климат, които предопределят развитието на националната енергийна система и дългосрочно икономическо развитие. Изключително широко е и използването на разработки на Института в многобройни аналитични и прогнозни икономически и технически предпроектни проучвания, обслужващи национални политики и мерки, и ключово значими публични и частни инвестиционни проекти.

Обръщаме внимание и на необходимостта от адекватно аналитично и концептуално обслужване на националното стратегическо планиране и на компетентните държавни органи с надеждни приложни разработки и системни проучвания. В тази връзка на 17.06.2024 г., Икономическият и социален съвет на Република България прие становище на тема „Стратегическо планиране в България – предизвикателства и възможности за зелен и дигитален преход“[2], като подкрепи своевременното приемане на Закон за стратегическото планиране и възстановяване на Института за анализи и прогнози, позиция изразявана многократно от БСК и социалните партньори.

В тази връзка, БСК предлага да бъдат прецизирани и разширени функциите на Института за анализи и прогнози, като се обмисли прехвърлянето му към Министерския съвет.

В заключение, БСК счита, че с приемането на тези предложения ще бъде създаден здрав „гръбнак“ на Съвета за развитие, учреден с ПМС 77/2023 г., и ще бъде повишен съществено капацитетът в аналитично-изследователски и прогностични дейности. Ще бъдат създадени условия за преформатиране на националното стратегическо планиране, ефективно кариерно развитие, подобряване на институционалната и кадрова компетентност и обща резултатност на държавната администрация.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

[1] PRIMES (Price-induced market equilibrium system) модел разработен от E3Modelling, част от  of the E3MLab на Атинския технически университет.

[2] ESC_4_060_2024.pdf