ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

ОТНОСНО: проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за счетоводството

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НАЗАРЯН,

Българската стопанска камара изразява подкрепа по отношение на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закон за счетоводството, който предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2022/2464 във връзка с изменение на Директива 2013/34/ЕС (Счетоводна директива). Разпоредбите на директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 6 юли 2024 година.

Корпоративната устойчивост обхваща не само анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, но и анализ на социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда, като резултат от тази дейност. В този аспект и в съответствие с целите на директивата да отговори на нарасналите потребности от информация във връзка с устойчивостта, със законопроекта се предлага разширяване на докладваната до момента нефинансова информация и увеличаване на обхвата на отчитащите се предприятия.

Наред с това, се приравнява тежестта на неизпълнението на задължението за публикуване на финансовите отчети с нефинансовата информация, а често информация за последните не е налична. Предприятията тепърва трябва да въвеждат процеси по събиране на информация по нефинансови теми. Като цяло считаме, че информацията не е със същия характер на същественост – представянето на невярна финансова информация би трябвало да е с повече тежест. Още повече, че докладването на финансова информация е спрямо стандарти, които са утвърдени преди повече от 20 години, и компаниите имат рутинни процеси. Трябва да се вземе предвид, че Директивата за отчитане на устойчивостта предвижда отложено във времето докладване по различни точки, тъй като се смята, че е необходимо време за създаването на процеси за събиране на данни и за осигуряване на качеството им и това се отнася за всички държави от ЕС. Все още няма добри практики или бенчмарк как да се прави това по отношение на нефинансовата информация.

Стои въпросът и кой ще упражнява контрол върху нефинансовите отчети (освен одиторите) и кой ще определя колко да са глобите и санкциите за различните несъответствия.

В законопроекта е предвидено за лицата, неизпълнили задължението за публикуване на доклад за дейността с отчет за устойчивостта и одиторски доклад или доклад за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта (§24 от проекта на ЗИД), да бъдат наказвани с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятията да бъде налагана имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният отчет. Считаме, че трябва да се отчита, че подготовката на отчета по устойчивост и неговото одитиране са свързани с допълнителни финансови и административни ангажименти (допълнителни договори с консултанти по разработката на отчетите за устойчивост и консултанти за тяхното одитиране). Поради това, глобите и санкциите за непубликуване на отчетите по устойчивост не трябва да са със значителна финансова и административна тежест (за оборот над 100 млн. лв. санкцията е 500 хил. лв.) и би било стимулиращо да бъде намален размерът, в сравнение с налаганите за финансовия отчет.

Предлагаме наказателните текстове за устойчивостта да бъдат посочени в отделен член на Закона за счетоводството за глоба в размер от 100 до 1500 лв. и за санкцията да бъде определена сума в размер от 0,1 до 0,5 на хиляда от оборота.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК