ОТНОСНО: ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, СИГН. 50-454-01-39

Изх. № 02-00-16 #1 / 06.08.2024 г.

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ

Г-Н КОСТАДИН КОСТАДИНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н СИЛВИ ПЕТРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Г-Н АЛЕКСАНДЪР СИМИДЧИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Г-Н МАНОИЛ МАНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

ПРИ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Внесен в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-39, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа на целите на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 50-454-01-39, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 18 юли 2024 г.

Законопроектът предвижда превантивни мерки и санкции на сексуални посегателства спрямо деца, което е в полза както на цялото общество, така и на работодателите, които ще разполагат с допълнителни механизми за предотвратяване на престъпления върху децата в ясли, детски градини, училища и в обекти на дружества и организации, извършващи основната си дейност с деца в сферите на образованието, медико-социалните грижи с настаняване и социалната работа.

Същевременно бихме искали да обърнем внимание и върху някои аспекти на законопроекта от правно-технически характер, свързани с възможности за противоречиво тълкуване и неясноти в практиката, относно въведените нови задължения на работодателите по § 1 от законопроекта (изменение на чл. 43а от ЗЗД):

1. По отношение на адресатите: не са достатъчно добре идентифицирани адресатите на така предложената разпоредба по ал. 1, т. 1 на чл. 43а от ЗЗД, спрямо които се създават задължения за проучване на съдебното минало на персонала, най-вече по отношение на “обекти на дружества и организации, извършващи основната си дейност с деца в сферите на образованието, медико-социалните грижи с настаняване и социалната работа”.

Сегашната редакция е изключително широка, доколкото не е предвидена законова дефиниция на понятието „основна дейност“. В действащото законодателство са налице различни дефиниции, например, Търговския закон борави с „предмет на дейност“, Закона за данък добавена стойност съдържа дефиниция за „основна дейност" за целите на този закон, Законът за регистър Булстат борави с понятията „предмет на дейност/основна икономическа дейност“.

Множество търговци извършват разнородна дейност с различни обекти, като на база на дадени критерии основната (икономическа) дейност, може да бъде различна за съответната календарна година. Напълно възможно е също основната дейност на търговец или организация да е в друга сфера, но отново да притежава обекти, в които се работи с деца. Например: основна дейност е ресторантска, на територията, на която има детски кът; производствено предприятие, което притежава спортен клуб и т.н.

Необходимо е адресатите да бъдат ясно идентифицирани, без възможности за заобикаляне, но и без неоправдано разширяване на техния обхват.

2. По отношение на ал. 2: необходимо е разпоредбата да се прецизира, като от нея отпадне хипотезата на чл. 1, т. 3, доколкото при извънтрудови правоотношения не са налице отношения работодател-работник. Следва да се оцени административната тежест въобще да се изискват свидетелства за съдимост по извънтрудови правоотношения, които са кратка продължителност или с еднократен характер по повод на организиране на еднократно събитие, в случай че това е била идеята при формулиране на текста.

3. По отношение на ал. 3: нарушението на забраната по ал. 1 може да се случи в две хипотези. В едната, нарушението би следвало да се извърши от работодателя, който след това да уведоми контролните органи за собственото си нарушение. Втората хипотеза е при наличен трудов договор, преди неговото прекратяване при предвидената в законопроекта ново основание за едностранно прекратяване от страна на работодатели. Ето защо смятаме, че това задължение следва да отпадне, като вместо това се предвиди извършването на служебна справка от съответните длъжностни лица до регистъра на заетостта.

4. По отношение на ал. 5 от чл. 43а от ЗЗД: не става ясно по право ли настъпва прекратяването на гражданския договор, от кой момент и как следва да се уредят гражданско-правните последици от прекратяването в тези случаи? Ще се уведомява ли възложителя от ДАЗД? С оглед на горното, следва да се изясни в какво се изразява нарушението на ал. 5, което да не бъде отстранено в срок (§ 5 и др.)

5. По отношение на ал. 6 и 7 от предложеното изменение на чл. 43а изразяваме резерви, свързани с липсата на реални последици от уведомяването на работодателите за подсъдими по посочените престъпления. За работодателите няма изрично уредени задължения за предприемане на действия или превантивни мерки след уведомяването им, нещо повече - всяко едно такова би могло да се счете като незаконно ответно действие или дискриминационно третиране, поради което тези разпоредби остават лишени от смисъл и създават неоправдани очаквания към работодателите. Задължението за уведомяване на работодателите, съответно на възложителите по граждански договори, във въпросните алинеи следва да отпадне, доколкото при предприемане на действия от страна на работодателя, може да се стигне до искове за вреди и пропуснати ползи, в случай на липса на осъдителна присъда. Обръщаме отново внимание, че в ал. 6 се говори за работодатели, а при извънтрудови правоотношения не са налице отношения работодател-работник.

6. По отношение на ал. 8 от предложеното изменение на чл. 43а: препращането към ал. 1, т. 1 е само по отношение на сферите на дейност. Така излиза, че ограничението е за дейности в посочените сфери (образование, медико-социални грижи с настаняване и социалната работа), независимо дали се работи с деца. Такова ограничение се явява непропорционално голямо.

7. По ал. 10, в случай, че се установи несъответствие, не са уредени правните последици за дружеството и участието на съответното лице в него.

8. Никъде не се споменава изрично сферата на спорта.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК