ОТНОСНО: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Изх. № 02-00-24/15.8.2024 г.
ДО
Г-Н МАНОИЛ МАНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н АЛЕКСАНДЪР СИМИДЧИЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ
Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ПРИ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, сигнатура 50-402-01-7 от 04.07.2024 г., внесен от Министерския съвет
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
От Българската стопанска камара отново бихме искали да изразим подкрепа по внесения от Министерски съвет на 04.07.2024 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, сигн. № 50-402-01-7, изготвен след продължително обществено и междуведомствено съгласуване. Считаме, че предложенията по законопроекта са балансирани и конструктивни, в отговор на най-често срещаните практически проблеми на предприятията.
Изразяваме удовлетвореност, че голяма част от дадените в рамките на обществените консултации предложения, свързани с подобряване на режима и премахване на трудностите за достъп до пазара на труда на чуждестранни работници от трети държави, са взети предвид и отразени в окончателния законопроект, одобрен от Министерския съвет и внесен на вниманието на Народното събрание.
Българската стопанска камара, като представителна организация на работодателите на национално равнище, от години последователно обръща внимание върху проблемите, свързани с недостига на работна ръка, подобряване и облекчаване на процедурата по назначаване на работа на чужденци, възможности за намаляване броя на изискваните документи за издаване на разрешения за достъп до трудовия пазар на лица от трети държави, проучване на възможностите за нови правни основания за достъп до пазара на труда и пр.
Ето защо подкрепяме всички законодателни усилия в тази посока и приветстваме голяма част от предложенията за изменения и допълнения, предвидени в законопроекта.
На първо място, подкрепяме предвидените в законопроекта допълнения, които осигуряват и позволят функционирането на единната онлайн платформа за производство и издаване на разрешения за работа, тъй като дигитализацията на процесите ще допринесе чувствително за оптимизиране на процедурите.
Приветстваме предложението доказателствата за осигурено жилище да се представят едва след като лицето вече е на територията на Република България. Това ще доведе до намаляване на разходите и административната тежест за работодателите. Като положително отчитаме и изричното регламентиране на възможността и процедурата притежателите на Синя карта на ЕС да сменят заеманата длъжност в рамките на съществуващото трудово правоотношение.
Намираме за правилно предложението за удължаване на срока за кандидатстване за издаване на виза D, с оглед риска за пропускане на законово установените срокове, поради липса на приемни часове в консулствата.
Подкрепяме и предложенията, свързани в промени в правната уредбата за събиране на семейства, както и разписаната процедура за предоставяне на право на пребиваване в Република България на чужденци „специализанти“, чрез създаването на нов чл. 24р, с който се разширява приложното поле на ЗЧРБ.
Положително оценяваме въвеждането на здравно осигуряване на чужденците, притежатели на разрешение за пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл. 24и от ЗЧРБ след получаването на документа за пребиваване, както и здравно осигуряване на сезонните работници, с разрешено право на продължително пребиваване по чл.24к от ЗЧРБ след получаването на документа за пребиваване.
Въпреки заложените в законопроекта мерки за намаляване на административната тежест, изразяваме и известно разочарование, че липсва предложеното в първоначалния, публикуван за обществено обсъждане законопроект, отпадане на задължението за прилагане на справка за разрешеното на чужденеца право на пребиваване, като вместо това Агенцията по заетостта да извършва справката служебно в Средата за междурегистров обмен (Regix).
По отношение на процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ (чл. 24и от ЗЧРБ)
С измененията в ал. 19 на чл. 24и от законопроекта се предвижда при прекратяване на трудовите правоотношения да се прекратява и правото на пребиваване. По този начин чужденци, за които е подадено ново заявление от друг работодател в срока по ал. 4 (не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължителното пребиваване), но междувременно са останали без работа, се налага да напуснат страната преди да им бъде издадено новото разрешение. Съгласно ал. 3 не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България и при последващо кандидатстване за разрешение по ал. 1, но от друга страна, за да е на територията на РБ, чужденецът трябва да пребивава на законно основание, каквото няма да има, ако е останал без работа.
Обръщаме внимание, че предвижданите законодателни промени на национално ниво следва да са синхронизирани с европейското законодателство. В тази връзка, на 20 май 2024 г. влезе в сила Директива (ЕС) 2024/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка. Законодателният акт, с който се преработва и актуализира действащата понастоящем директива от 2011 г.[1], има за цел да привлече и задържи уменията и талантите, от които се нуждае ЕС, и да отстрани недостатъците по отношение на законната миграция към ЕС.
Основните нови положения в директивата са свързани с:
- възможността притежателите на единно разрешение да сменят работодателя си, при условие че компетентните органи бъдат уведомени за това, както и определянето от държавите членки на минимален период от време (не повече от 6 месеца), през който притежателят на единно разрешение трябва да работи за първия работодател.
- установяването на правила, приложими, в случай, че притежател на единно разрешение загуби работата си. В подобни случаи работниците от трети държави имат право да останат на територията на държавата членка, ако общият период на безработица не надвишава три месеца по време на срока на валидност на единното разрешение или шест месеца, ако са изминали две години от разрешението.
С оглед на горното, предлагаме да отпадне предложението в §5 за създаване на второ изречение в чл. 24и, ал. 19, според което „с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване“.
Предвид задълженията на държавите членки за транспониране на директивата в двугодишен срок и като се има предвид, че в България се установява все по-висок стандарт на правата на работниците мигранти, считаме, че ще трябва да се направят само незначителни промени в регламентацията на единното разрешение за пребиваване и работа в ЗЧРБ по подобие на тези за „Синя карта на ЕС“.
С настоящото бихме искали да направим предложение за допълнителни промени, въвеждащи изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233:
1. В ал. 4 думите „срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му“ се заменят със „заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължителното пребиваване“. Създават се изречения четвърто и пето: „Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство и който му дава възможност да продължи законното си пребиваване на територията на Република България, докато се вземе решение по заявлението му от компетентния орган. Правилото по предходното изречение се прилага и за последващо кандидатстване по ал. 1, както и при смяна на работодателя по ал. 21.“
6. Създават се нови ал. 21 до ал. 25
(21) След изтичане на първите 6 месеца на заетост притежателят на ЕРПП може да смени работодателя си по облекчена процедура. Новият работодател подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа" с приложени документи по чл. 24и, ал. 5, т. 4, 6, 7, 8 и 9. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи, притежателят на ЕРПП подава заявление за издаване на нов документ тип „единно разрешение за пребиваване и работа", съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(22) Когато остане без работа през първите 24 месеца на заетостта, притежателят на ЕРПР има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта. След изтичане на първите 24 месеца притежателят на ЕРПР има право в рамките на 6 месеца да търси и започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Притежателят на ЕРПР уведомява дирекция „Миграция“ в срок от 7 дни за началото на периода на безработица.
(23) Периодът на безработица не е основание директорът на дирекция „Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице да отнеме ЕРПР или да издаде отказ за продължаване срока на пребиваване на притежателя му, когато периодът на безработица не превишава три съответно 6 последователни месеца или когато не възникне повече от веднъж в периода на валидност на ЕРПР.
(24) Правото по ал. 22 може да бъде ползвано еднократно в срока на валидност на ЕРПР.
(25) Когато притежателят на ЕРПР не е спазил изискванията на ал. 21, 22, и 24, както и когато е ползвал правата си по ал. 22 и не е започнал работа, директорът на дирекция „Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице отнема или отказва подновяването на ЕРПР.
По § 28 – Предложените изменения в § 1, т. 20 и т. 32 от ДР на закона, свързани с доказателствата за осигурено жилище и доказателства за офис са неясни. В б. а) допълнението „..документите, доказващи ползването на имота следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите“ е некоректно, тъй като първото касае вида документ (дали е първообраз, препис, разпечатка и пр.), а второто – изискване за форма на документа. Вероятно се има предвид „нотариално заверен препис“.
В б. б) неоправдано се премахва възможността декларацията да бъде подписана чрез КЕП, при условие, че новият чл. 57а регламентира използването на електронна платформа за разглеждане на подадените по ел. път заявления, т.е. налице са технически условия за това.
По §39 - В законопроекта са предвидени промени в чл. 17, ал. 2, б. „б“ и „в“ от ЗТМТМ, касаещи изискванията за висока професионална квалификация. Същите са синхронизирани със съображение 10 на Директива (ЕС) 2021/1883 относно периода на професионален опит и позициите, но не и по отношение на документите, които се изискват за удостоверяването им. Държим да подчертаем, че директивата не изисква доказването на професионалния опит и умения да става с официален документ, издаден от компетентен орган, като нейната цел е облекчаване на възможността за доказване на професионален опит.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
[1] Директива 2011/98/ЕС относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка.
