12.09.2024

Изх. № 02-00-27 / 12.9.2024 г.

 

 

 

 

 

 

ДО

Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Г-Н БАЙРАМ БАЙРАМ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Г-Н АНГЕЛ ЯНЧЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ

Г-Н СТАНИСЛАВ БАЛАБАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ,
ЖАЛБИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

ПРИ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

ОТНОСНО:  Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, сигнатура 50-454-01-85 от 10.09.2024 г., внесен от н. п. Костадин Костадинов и група народни представители,

 

Българската стопанска камара категорично се противопоставя на внесения за пореден път в Народното събрание от н. п. Костадин Костадинов и група народни представители Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.

Според законопроекта, пряко или косвено финансиране в размер на 1000 лв. е обективен критерий за опасно влияние на финансираните лица и прокарване на чужди интереси, което налага задължение за регистрация, перманентни финансови одити, ограничения и забрани за извършване на дейност, упражняване на професия или труд, както и задължение за обозначаване с „чуждестранен агент“ във всички книжа и комуникации. 

Законопроектът, не само че не разграничава законната от незаконна дейност (както това е направено в НК, ЗМИП, ЗМФТ, ЗПК и др.), но включва в себе си и лица, които по никакъв начин не могат да бъдат определени като представители на чуждестранна организация или държава – нито като легални представители, още по-малко като незаконни такива.

В същото време законопроектът предвижда ограничения върху всички тези лица, налагайки тяхната стигматизация и практическото им изключване от обществения живот. Това по никакъв начин не води до постигане на полезна социална цел и няма да допринесе за намаляване на недоброжелателните и хибридни действия, дезинформационните кампании и други дестабилизиращи българската държава дейности. Напротив, такъв закон ще доведе единствено до ограничаване на правата на съществена част от гражданите и юридическите лица. Предложеният законопроект влиза в пряко противоречие с чл. 6 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията и с множество международни актове, по които Република България е страна.

Понятието „чуждестранен агент“ предполага установяване на правна или фактическа връзка на представителство на чужда държава и организация от определено лице. Тази връзка на представителство може да е законна, каквато е в повечето случаи, и незаконна, каквато е в случаите на осъществяване на престъпления, хибридни действия и други недоброжелателни актове срещу Република България.

Според вносителите, законопроектът има за цел да бъде предотвратено чуждестранно влияние в политическия или икономическия живот на държавата. Същевременно, не се прави разлика между опасно чуждестранно влияние и взаимодействието на българските граждани, организации и бизнес с останалия свят. Определянето на последното като въпрос, касаещ националната сигурност, когато той не е такъв, с цел да се оправдае ограничаването на техните права и свободи, би била мярка, която освен че ще е пагубна за свободното, правово и демократично общество, ще доведе до международната изолация на България и намаляване на инвестициите в икономиката.

Законопроектът поставя под съмнение обществения консенсус по основополагащи въпроси, ценности и принципи, към които БСК винаги се е придържала, като свободата на сдружаване, правото на свободна стопанска инициатива, на труд и достъп до образование, а по отношение на неправителствения сектор – правото на самоопределяне и независимост от публичните власти, в съответствие с международното законодателство, Конституцията и ЗЮЛНЦ. Мерките, които предвижда законопроектът, създават условия за деформиране на диалога с публичните власти и обезценяване ролята на гражданските и бизнес организации като техен коректив.

Законопроектът противоречи и на поетите ангажименти от Република България съгласно правото на Европейския съюз, установяващо вътрешния пазар и, по-специално – свободното движение на хора, услуги и капитали. Така прието законодателство би представлявало пречка пред свободния пазар на хора, услуги и капитали в рамките на ЕС, тъй като ще доведе до ограничаване на свободата на договаряне и движението на хората, под угрозата, че едно трансгранично партньорство би могло да навлече на българския гражданин, търговец или организация стигмата „чуждестранен агент“, заедно с всички предвидени ограничения на неговите права. Подобна мярка би разколебала и чуждестранните партньори, предвид официалното определяне от закона на техния неприятелски статут. Това ще доведе до отлив на инвестиции и откъсване на България (фактическо и правно) от европейската икономика.

Обръщаме внимание, че освен ЮЛНЦ, дейности с нестопанска цел осъществяват и голяма част от търговските предприятия, с оглед изпълнение на ангажименти по корпоративна социална отговорност. Дейностите по КСО имат нестопански характер, тъй като са насочени към постигане на обществена полза и не са пряко свързани с генерирането на печалба. Целта на КСО е да създаде положителни промени в обществото, като подобри условията на живот, защити околната среда и т. н. Това са цели, които са от обществен интерес и не са пряко свързани с търговката дейност на компаниите.

Създават се предпоставки за разделение, репресии и административен произвол, насочени към съществена част от обществото – гражданите, бизнеса, неправителствения сектор, дори общините. Всичко това подкопава международния престиж на България и създава неблагоприятна среда за инвестиции, насаждайки страх и подозрителност сред членовете на гражданското общество и потискайки свободния обмен на идеи, информация и капитал. Бизнесът и работодателите ще бъдат принудени да действат по-предпазливо при вземането на стратегически решения, свързани с чуждестранно участие, което ще ограничи конкурентоспособността, растежа и ключовата за развитието на икономиката научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), която е в основата на иновациите, изолирайки страната от световната образователна, технологична и икономическа общност.

Нещо повече, обезсмислят се цели институти и закони като Законът за мерките срещу изпирането на пари и Законът за мерките срещу финансирането на тероризъм и пр., които са едни от основните инструменти за контрол върху финансирането от чуждестранни източници, както и за борба срещу сериозни заплахи срещу националната сигурност, като организираната престъпност и тероризма.

Настояваме проектът на Закон за регистрация на чуждестранните агенти да бъде оттеглен като непропорционален, нецелесъобразен, създаващ условия за произволно прилагане и тълкуване, несигурност и непредвидимост за бизнеса и гражданите. 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

 


БСК настоява за оттегляне на Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти
Добави мнение