ОТНОСНО АКТУАЛИЗИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА КАРТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РБ

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България за 2024 г. (представено за обществено обсъждане с дата за даване на становища до 2 декември 2024г.)

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР ЦОКОВ,

Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК) подкрепя предложения за обществено обсъждане Проект на Решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България за 2024 г.

Предложеният проект изпълнява целите за постигане на балансирано развитие на мрежата от висши училища, според потребностите на регионите и според реалните възможности, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища, в съответствие с националните и регионални потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.

Важно е направеното заключение, че капацитетът на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), остава два пъти по-голям от броя на действащите студенти, които заемат дял от само 43,7% от този капацитет.

Отделно се констатира, че свободният капацитет е неравномерно разпределен. В специалности, които са важни за икономиката и обществото, има много ниска ефективност на този капацитет: в математиката са заети 19,5% от местата, в химическите науки са заети само 23,1%, в проучването и обработката на полезни изкопаеми са заети само 24,7% от местата и т.н.

Обратното, в 24 професионални направления има свръхзапълване на местата от над 90%, в областта на социалните, стопанските и правните науки, повечето от които не са нормативно определени като защитени или приоритетни за икономиката. Нещо повече – 50% от студентите са съсредоточени само в 8 професионални направления.

Географски също са констатирани деформации. В Югозападния район (вкл. София) са съсредоточени 27 от 51 висши училища, където учат 46% от всички студенти. В същото време, в Северозападния район има само 2 висши училища и 4 филиала с ограничен капацитет на висши училища от други райони. Редица професионални направления не се предлагат изобщо за изучаване и дипломиране в Северозападния район. Така бизнесът там няма добър достъп до кадри, а за студентите е финансово утежняващо да учат масово в други райони на България.

Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. Това е правилно, но от него не следва съществен рестриктивен ефект за тези, които попадат в най-ниските категории. И ситуацията остава непроменена след последните две издания на картата в предходните години, като 22% от студентите продължават да се обучават в тези най-ниски категории, въпреки че обществото и икономиката нямат съществена полза от това. В същото време, както беше посочено по-горе, важните за икономиката професионални направления стоят незаети.

В заключение, подкрепяме направените констатации в картата, които са полезни, но считаме, че тя трябва да предвижда много по-ефективни мерки, които да пренасочат интереса към приоритетните за икономиката професионални направления и защитени специалности. На този етап във връзка с предходните издания на Картата се вижда, че деформациите, вкл. и на географски принцип, не са преодолени и цели региони остават без достъп до специалисти в определени професионални направления.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК