ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 Г.

ОТНОСНО: Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

Предвид насроченото за 11.10.2024 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, приложено представям становището на Българската стопанска камара по Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ) и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г.

БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС.

Българската стопанска камара поддържа предложенията, които последователно отправя в рамките на бюджетната процедура:

• Преминаване към реално програмно бюджетиране, с посочване на конкретни резултати и реформи, които ще се финансират от отделните ведомства;
• Административна реформа – оптимизация на структурите, занимаващи се с една и съща област на политика; оптимизация на броя на наетите в държавната администрация, конкретни резултати в областта на електронното правителство (напр., брой нови електронни услуги за бизнеса, брой дни, съкратени от административни процедури, намален брой стъпки при предоставяне на административни услуги и пр.);
• Повишаване на качеството на предоставяните услуги, особено в областта на образованието на всички равнища;
• Запазване на модела на данъчното облагане, обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги;
• Промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата. Размерът на МРЗ следва да се определя на база обективни критерии, съгласувани в рамките на тристранния диалог, каквото е и изискването на Директива 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз;
• Стъпки за реализацията на намеренията за децентрализация на публичните финанси, вкл. промени в административно-териториалното устройство, увеличаване на приходната база на общините, прозрачност на бюджетния процес и отчетността на изпълнението на общинско ниво;
• Определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество;
• Мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) – възприемане и прилагане на принципа "1-in-1-out", т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща;
• Стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции (фирмените инвестиции) с цел ускоряване на трансформацията на икономиката и нейната капиталова модернизация (напр., облекчаване на данъчните амортизационни норми, субсидии и др.);
• Мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху декарбонизацията и кръговата икономика, и премахване на административните и регулаторни пречки.

В предложения проект на бюджет не се съдържат мерки в посочените по-горе области.

Общ коментар по проекта за ЗДБРБ за 2025 г. са следните:

1. Предвижда се рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

Посочено е, че дългът в сектор „Държавно управление“ от 23,9% от БВП през 2024 г. (очаквано 24,5%) ще достигне до 28,5% през 2025 г, съответно – до 33,2% през 2028 г. В номинално изражение през 2025 г. се предвижда ръст спрямо предвидения за 2024 г. дълг в размер на 5,2 млрд. лева (30,8%). В края на 2028 г. нивото на консолидирания дълг се очаква да достигне 82,1 млрд. лв. Предвиденото скоростно нарастване на дълга в следващите четири години не е насочено към формиране на растеж, а за покриване на разходни политики.

В условията на намаляващо население, номиналното увеличение на дълга ще започне все повече да тежи. Трябва да се отчита също, че в последните 10 години населението е намаляло с 800 хиляди души според НСИ[1]. Тези обстоятелства имат потенциал да доведат до преструктуриране на БВП, в условията на все по-сложно обслужване на дълга и ограничен икономически растеж.

Необходимо е да бъде преосмислена концепцията за консолидиране на приходите в бюджета и, съответно – да бъдат намалени разходите, така че да не се стига до скоростно нарастване на дълга, което може да даде лош сигнал в условията на желание за предстоящо членство в Еврозоната.

2. Подценяване на ролята на частните инвестиции или неяснота по отношение на стимулите за тях.

Предвижда се, очакваният растеж да е 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г., който ще бъде базиран на нарастване на публичните разходи. В периода 2027-2028 г. се предвижда забавяне на растежа до 2%.

В допълнение, предвидено е, че бруто образуването на основен капитал през 2025 г. ще нарасне с 6,9% в сравнение с 2024 г., през която изменението е отрицателно (-2,7%). Не става ясно как ще бъде реализиран такъв огромен скок в инвестициите през 2025 г. в сравнение с текущата година, като се вземат предвид нивата на разплащане по НПВУ и отсъствието на стимули за насърчаване на частните инвестиции.

За да бъде реализирана целта за ръст на инвестициите, е необходимо да бъдат въведени реални стимули за ускоряване на частните инвестиции, които да доведат до тяхното ускоряване през 2025 г. Вместо това, обаче, непрекъснато ставаме свидетели на нова административна тежест за бизнеса, която се въвежда без оценка на въздействието, с цел увеличаване на данъчните постъпления, но без да се осигури обективна възможност на задължените лица да изпълняват тези задължения.

Коментар по приходните мерки в ЗДБРБ за 2025 г.:

Предложените приходни мерки, свързани с възстановяване на ставката по ЗДДС за брашно и хляб, и за доставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, повишаването на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, алкохола и бирата, както и въвеждането на нов данък за добива на подземни богатства представляват риск пред изпълнение на ценовия критерий за членство в Еврозоната, който България се очаква да покрие най-късно в началото на 2025 г. В допълнение, голяма част от дискреционните мерки имат еднократен ефект, който поставя под риск устойчивото финансиране на бюджетните разходи, които имат постоянен характер и водят до поемане на нов дълг, видно от представените прогнозни разчети.

3. Отмяна на повишаването на прага за регистрация по ЗДДС от 100 хил. лв. на 166 хил. лева

БСК последователно е изрязвала позиция в подкрепа на увеличаване на прага за регистрация по ЗДДС, включително и за предстоящото от 01.01.2025 г. увеличение на 166 хил. лева. Това е важна мярка, насочена към намаляване на административната и финансова тежест за микро- и малките предприятия. В представения проект не е посочен финансовият ефект за бюджета от отлагането на това увеличение. БСК не подкрепя предложената мярка.

4. Повишаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 3 пр.п. от 1 януари 2026 г. и с 2 пр.п. от 1 януари 2027 г. 

Категорично възразяваме срещу предложението за рязко покачване на размера на осигурителната вноска за форд „Пенсии“ с 5 пр.п. в рамките на две години. Намаляването на дефицита на държавното обществено осигуряване следва да се осъществи на база на комплексни мерки за достъпа до системата и нейните отделни параметри. Важно е да се съобрази взаимодействието с втория и третия стълб на пенсионната система и необходимостта от дългосрочна стратегия за нейното развитие, достъпа на осигурените лица, осигуряване на връзката „принос-права“, справедливост и недискриминация между отделните кохорти настоящи и бъдещи пенсионери. Популистките политически решения от последните няколко години задълбочиха значително изкривяванията на принципите, върху които системата е изградена. Предстои Икономическият и социален съвет на Р България, където са представени социалните партньори и гражданския сектор, да приеме анализ на пенсионната система, съдържащ конкретни предложения. Анализ само на Държавното обществено осигуряване е изготвен от Министерството на труда и социалната политика. Настояваме до постигане на консенсус по отношение на предложените мерки да не се обсъжда самостоятелно размерът на осигурителната вноска.

5. Приходи от осигурителни вноски – увеличение на максималния осигурителен доход

Не подкрепяме предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход от 1 януари 2025 г., доколкото бюджетният ефект е незначителен (300 млн. лв.  за 2025 г. и намаляващ тренд за периода след това – 203 млн. лв. за 2026 г., 186 млн. лв.  за 2027 г. и 165 млн. лв.  за 2028 г., при дефицит от над 10 млрд. лв. само за фонд „Пенсии“), но мярката поражда напрежение в по-високодоходните групи. Подобно на размера на осигурителните вноски, темпът на нарастване на максималния осигурителен доход следва да бъде разглеждан комплексно и с оглед дългосрочното развитие на пенсионната система.

6. Намалена ставка от 0% на ДДС за хляба и брашно (до 30.06.2024 г.) и от 9% на ДДС за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги (до 31.12.2024 г.)

БСК настоява да не се предприемат резки промени в данъчната политика, вкл. повишаване на данъчни ставки, преди получаване на дата за членство на България в Еврозоната. Считаме, че подобни изменения биха довели до повишаване на цените за крайно потребление и риск от увеличение на „сивия сектор“. Кумулативният ефект от увеличение на ставките по ДДС и увеличаване на акцизните ставки за алкохола и бирата ще създаде условия за ръст на инфлацията.

7. Повишаване на акцизната ставка на алкохола и бирата

БСК предлага да се уеднакви подходът за увеличение на акцизните ставки в сектора, като настояваме за еднократно повишаване през следващата година, считано от 01.07.2025 г. В допълнение, предвиденото със законопроекта увеличение на акцизната ставка за бира е в размер на 33% в рамките на 2025 г. Настояваме, предвид незначителния ефект върху бюджетните приходи от предвидената мярка, да се приложи същият подход, както при увеличение на акциза  за етиловия алкохол през 2025 г. В тази връзка, акцизната ставка на бирата следва да се вдигне с 3% от 1 юли 2025 г. Следвайки този подход, от 1 януари 2026 г. акцизът за бирата следва да се вдигне с 5% спрямо 2025 г., от 1 януари 2027 г. – със 7% спрямо 2026 г., и от 1 януари 2028 г. – с 5% спрямо 2027 г.

8. Данък върху добива на подземни богатства

Въвеждането на нов данък върху подземните богатства е в противоречие с действащото законодателство и нарушава условията на концесионното право. БСК не може да подкрепи повишаване на данъчната тежест месец преди началото на данъчната година, в която ще се прилага, и без оценка на въздействието върху сектора и икономиката. Това противоречи на принципите на данъчното облагане, предвидимост и правна сигурност. Добиваните подземни богатства представляват материали и суровини за други икономически сектори и тяхното допълнително облагане ще окаже влияние върху цените на крайните продукти в други индустрии.

9. Въвеждане на стандартен одитен файл за данъчни цели

Въвеждането на подобен инструмент за доброволно спазване на данъчното законодателство представлява значителна административна тежест за бизнеса. Съдържанието на изискваната информация ще ангажира голям организационен и финансов ресурс в българските предприятия и обслужващите ги счетоводни къщи. В допълнение, следва да бъдат предоставени адекватни гаранции за сигурността на информацията, доколкото тя включва данни за движения и салда по счетоводни сметки, данни за плащанията, вкл. за начина на плащане, дълготрайни активи, материални запаси и др. При поетапното въвеждане на инструмента следва да се предвиди и отпадане на съществуващите административни задължения (напр., подаване на дневници по ЗДДС).

10. Недължимост на лихви при заплащане на главници по изискуеми публични вземания и данъчно облагане с 15% ставка при еднократно деклариране на недекларирани доходи

Въвеждането на данъчна амнистия е мярка, която поставя под риск постигнатия понастоящем висок процент (89%) на доброволна събираемост на изискуемите публични задължения. БСК изразява сериозно съмнение в представения положителен финансов, еднократен ефект в размер на 5,150 млрд. лева за 2025 г.

Коментар по разходните политики в ЗДБРБ за 2025 г.:

  Общите разходи, предвидени в представения проект на бюджета са в размер на 98,9 млрд. лева (46% от прогнозния БВП) и превишават с над 20 млрд. лева разходите за 2024 г. (25% ръст), при очакван спад на инфлацията на 2,4% през 2025 г. Предложените разходни политики не поставят ясни обществени цели и не кореспондират с устойчиви дългосрочни приходни мерки. В тази връзка следва да се търсят подходи за отлагане на резките повишения на доходите.

1. Увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност"

Рязкото увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност" е в размер на 2,149 млрд. лева. С оглед необходимостта от фискална консолидация, предложеното увеличение не кореспондира с предвидените постоянни приходи. БСК категорично се противопоставя на предложението в този вид. Настояваме за плавен ръст, съобразен с възможностите на икономиката. Видно от представените прогнозни разчети за периода 2026-2028 г., предвидените средства за увеличение на възнагражденията са значително по-малки, в размер до 390 млн. лева.

2. Политика по доходите за 2025 г. -  планирано увеличение на разходи за персонал в бюджетната сфера  с 10%, вкл. заплати и осигуровки

Възразяваме срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации с 10%, без поставяне на каквито и да било критерии. Необходимостта от административна реформа не е самоцел, предвид ограничените възможности на бюджета и обективните потребности на наетите. Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги. Запазва се висок брой на наетите в държавната администрация. Към края на 2023 г. заетите щатни бройки в администрацията са 131 496, докато през 2007 г. реално заетите щатни бройки са били 83 943. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на административните структури, работещи пряко с бизнеса и осъществяващи регулаторна и контролна дейност, така че да може да се предоставя компетентна и качествена административна услуга и законоустановените срокове. Предвидените средства за увеличаване на възнагражденията следва да бъдат целево разпределени на базата на анализ.

Прилагането на европейското законодателство води до нови функционални отговорности за държавната администрация, за които тя не е подготвена, като ефектът от това се пренася върху икономиката. Така например, със Закона за ограничаване на изменението на климата на Изпълнителната агенция „Околна среда“ (ИАОС) са предвидени функциите на компетентен орган по Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ) и администриране на регистъра на  МКВЕГ. Понастоящем ИАОС не разполага с необходимия административен капацитет и финансов ресурс за изпълнение на всички възложени ѝ задължения, което може да доведе до блокиране след 31.12.2024 г. на вноса от трети страни на цимент, електроенергия, торове, желязо и стомана, алуминий, химични продукти[2] на територията на България и би създало сериозни проблеми както на вносителите, така и на потребителите.

3. Програми за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ

Достъпът на бизнеса до енергия на достъпна цена е от ключово значение за конкурентоспособността. След 2021 г. сме свидетели на непазарно изкривяване на цените на електроенергията, по причини, които бизнесът нито може да управлява, нито да предвиди. Решението да бъде изработена Програма за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ след 2021 г. беше от решаващо значение за запазване дейността на редица предприятия, както и на заетостта в тях.

БСК категорично подкрепя предвиждането на възможност за запазване на механизма за компенсиране на небитовите крайни клиенти и през 2025 г. за цените на електрическата енергия. Настояваме целевите вноски да бъдат използвани единствено за компенсиране на цените на електрическата енергия на небитовите крайни клиенти. В този смисъл е и общото ни становище с останалите национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР.

4. Увеличение на разходите в сферата на образованието

Обвързването на възнагражденията в сферата на образованието със средната работна заплата, както и постоянното административно нарастване на минималната работна заплата, води до устойчив ръст на разходите в системата, без той да е обвързан с изисквания за промяна в качеството на образованието.

Същевременно, повече от тревожни са резултатите на българските ученици по четене, математика и наука[3]. Необходима и вече закъсняла е структурна реформа в образованието на всички равнища, насочена към повишаване на качеството на образованието. Трябва да се стимулира връзката между финансирането на образованието с обективна международна оценка на качеството.

С оглед на гореизложеното, БСК се въздържа от подкрепа на представения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

_____________________________

[1] национално преброяване 2021 г. спрямо 2011 г.

[2] Стоки и преработени продукти посочени в Регламент (ЕС) 2023/956

[3] https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor-2022/bg/country-reports/bulgaria.html