ОТНОСНО ДОКЛАД „РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЗАВЪРШИЛИТЕ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ“ 2023 Г.

ОТНОСНО:  Доклад „Реализация на завършилите средно образование в България“ 2023 г. 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

След като се запознахме внимателно със съдържанието на доклада „Реализация на завършилите средно образование в България“ 2023 г. изработен от Фондация „Отворено общество“ – София съгласно Договор Д01-366/14.12.2023 г., представяме становището на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес по представените документи.

БСК приветства инициативата на Министерството на образованието и науката за проследяване на реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България. Това е препоръка, която БСК е отправяла многократно към МОН през последните години, специално по отношение на учениците, записали/завършили професионални паралелки. Създаването на национална система за проследяване на реализацията на учениците от тези паралелки ще даде ценни данни за:

• извършване на оценка на ефективността и ефикасността на политиките в сферата на професионалното образование и обучение,
• периодично актуализиране на държавни образователни стандарти и учебни планове и програми в съответствие с бързо променящите се изисквания на пазара на труда предвид динамиката в развитието на технологиите и дигитализация на икономиката,
• повишаване на качеството на предоставяното образование и обучение.

Тя може да се превърне в определящ фактор за държавния план-прием в професионалното образование и за изграждането на цялостна нова визия за реформа в системата. Ето защо е важно проучването да се провежда ежегодно, както гласи разпоредбата на чл.51, ал.1, т.14 от Закона за професионално образование и обучение.

Разработването на анализи за реализацията на завършилите средно образование в България е и в основата на Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 20 ноември 2017 г., която освен горепосоченото, откроява още и че проследяването на дипломираните лица подава обратна информация към образователната система, която може да послужи за политики за подобряване на професионалното ориентиране на бъдещите и настоящите учащи, за намаляване на недостига на умения и подпомагане придобиването на подходящи умения с цел повишаване на пригодността за заетост, както и за повишаване на съответствието на уменията в подкрепа на конкурентоспособността и иновациите на местно, регионално и национално равнище.

Предвид това, в доклада е необходимо да бъде посочена не само неговата основна изследователска цел – проследяване на реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България в периода 2018-2023 г., но и за какви цели ще бъдат използвани събраните, обработени и анализирани данни, отговори на какви въпроси ще се търсят, какви решения, основани на доказателства ще бъдат взети. В настоящия доклад тези цели и въпроси липсват и не става ясно по какъв начин събраната информация ще повлияе на политиките и конкретните мерки в областта на образованието. От гледна точка на работодателите, най-важният въпрос, на който трябва да отговаря това проучване в частта професионално образование, е до каква степен системата на професионалното образование отговаря на очакванията на пазара на труда, доколко тя успява да подготви и предложи търсени специалисти с професионална квалификация, които са готови веднага да се включат в пазара на труда и да работят по специалността си, за което е отделен не малък публичен ресурс.

В този смисъл, отправяме препоръка всеки доклад да излиза с изводи и препоръки за бъдещи мерки по отношение на образователните политики и особено тези в областта на професионалното образование в България. В допълнение смятаме, че е важно с оглед на прозрачността и спазването на принципите на партньорство и социален диалог, докладът заедно с работните файлове, които съдържат всички данни в машинно четим формат да се публикуват своевременно на правителствения портал за отворени данни https://data.egov.bg/.

Предвид горепосочените потенциални ползи от настоящия доклад-анализ изпращаме на Вашето внимание следните по-общи, както и конкретни констатации и препоръки по доклада:

I. Общото разглеждане на завършилите средно образование дава информация за цели випуски ученици в края на гимназиалната степен и за някои основни аспекти от последващата им реализация. От друга страна, е необходимо специалното и по-задълбочено разглеждане на учащите и завършващи професионално образование, за да се навлезе в спецификите и проблематиката и да се направят изводи, които могат да информират последващи аспекти от политиката, които се отнасят за тази част от гимназиалната степен. В доклада има отделна част, посветена на професионалното образование и обучение, но разрезите в тази част, както и изведените примери и изводи в обобщението, позволяващи сравнение на учениците в професионалните и профилираните паралелки, не винаги са коректни, подходящи или могат да послужат като насоки за бъдещи политики. Така например, заместването на термина „област на образование Техника“ с „професия Техника“ и посочването, че това е втората по масовост „пътека“ в средното образование след профил „чужди езици“, не е коректно, предвид на посоченото смесване на термините, както и поради сравняването на несравними съвкупности. Докато в „общото образование“ действително има прием по профил „чужди езици“, приемът в професионалното образование и обучение (ПОО) през последните над десет години не се извършва по области на образованието, нито по професии, а по специалности.

Освен това, в област „Техника“ има множество професии „техник“, като напр., техник-геолог, машинен техник, техник-металург, техник по комуникационни системи, техник по транспортна техника, корабостроителен техник и т.н., които подготвят специалисти за различни сектори на икономиката. Към това се добавя и фактът, че „техници“ се подготвят и в много други професионални направления и области на образованието – като напр., в „Производство и преработка“ – напр., текстилен техник, минен техник и др. Оттук, обобщението за определен висок брой учащи в област на образование „Техника“ не е достатъчно, за да се направят заключения, отнасящи се до бъдещи политики по отношение на това дали да се увеличи още приемът, или поради високия брой на посоченото число, той е достатъчен; в кои от професиите и специалностите той наистина е висок, в кои не и т.н.

Некоректни се явяват и изводите за повишаване броя на придобиващите професионална квалификация през последната година на изследването, без да се посочи, че от учебната 2021-2022 г. явяването на задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация е задължително за придобиване на средно образование за учащите в системата на професионалното образование в училище, за разлика от предходните години.

Препоръки:

• Необходимо е коректно използване на терминологията, както и контекстуализиране на данните, особено по отношение на приложимата нормативна уредба.
• Профилирано и професионално образование могат да се сравняват само по сравними и изчерпателни съвкупности.
• Докладът да бъде придружен с изчерпателните данни по всички индикатори и за всички обхванати випуски.

Разгледано в по-широк контекст, насочването на авторите на анализа към област „Техника“ може да послужи за отправна точка за бъдещи дискусии за евентуално обмисляне на по-широки „образователни пътеки“, които съществуват във всички развити страни. За разлика от тематичните профили и професии в българското средно образование, които са оформени според това каква област от знанието се покрива (т.е. – „Какво се учи?“) и водят до ненужно тясна специализация, при образователните пътеки акцентът е върху комбинацията от „Какво се учи?“ и „За какво се учи/за каква бъдеща реализация се учи?“. По този начин обикновено „образователните пътеки“ са най-често „академични“, „инженерно-технически“, „технологични“, „за реализация в областта на културата и спорта“ и „кратки пътеки за пряка реализация на пазара на труда“ и др., с предвидена проходимост между тях.

II. Индикаторът „Професионална реализация по професии и випуски“ в раздела за професионалното образование е с потенциал да предостави изчерпателна и обективна картина на трудовата реализация на завършилите ученици. Тя трябва да бъда съпоставена със също така достоверна и представителна информация относно потребностите на пазара на труда и така да се дефинират конкретни изводи за адекватността на системата на професионалното образование спрямо очакванията на работодателите. В настоящия доклад избраният подход на представяне на данните възпрепятства възможността за подобно сравнение, защото съдържа информация за професионалната реализация на ниво „Професионално направление“ (до третия знак в Списъка на професиите за ПОО/СППОО) и е използвана широка дефиниция на база на двуцифрените кодове от НКПД. Генерираните и агрегирани по този начин данни не дават достатъчно информация за професионалната реализация на учениците. Не могат да се направят изводи за обвързаността между придобитите квалификации (които са по специалности, които могат да са няколко на брой в рамките на една професия) и заетите работни места. Това не дава възможност да се направят изводи и препоръки за конкретни мерки, отнасящи се до потребности на пазара на труда по икономически дейности. Не на последно място, в случай че са ползвани единствено данни за наетите на трудов договор, вероятно не са взети предвид данните за други категории заети, като самонаетите например.

Препоръка: Данните по отделните раздели и индикатори, които се отнасят до професионалното образование, да бъдат предоставени на ниво специалност (до 7 знак в стария СППОО), за новия списък – на ниво професия, по степен на професионална квалификация (СПК), и да се използва по-тясна дефиниция на професионална реализация, базирана на съвпадение на четирицифрените кодове от НКПД.

III. За целите на информирането на политиките по план-приема, определянето на защитени специалности и на специалности с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда е необходимо проследяването да е на ниво специалност, до момента на завършването на последния випуск ученици, приети по тази система (което се очаква да е уч. година 2029-2030). Проследяването на реализацията с посочените параметри ще може да даде обратна връзка за ефективността на вложените средства за допълнително финансиране на паралелките с по-малък брой ученици в разгледаните по-горе случаи, както и за стимулирането на избора на такива специалности чрез отпускането на стипендии. Отделно от това, при наличие на данни за реализацията или липсата на такава по съответните специалности или професии, могат да се направят изводи за релевантността на учебното съдържание и учебните планове и програми за потребностите на пазара на труда.

Препоръка: При следващото проучване да се включи специален индикатор за проследяване на учениците, които са записали 12 клас в защитена специалност или такава с очакван недостиг на пазара на труда.

По отношение на учениците в дуални паралелки, не е достатъчно проследяването на нарастването на техния брой през годините или на записаните в 12 клас на съответната година. Необходимо е проследяването на тяхното завършване, както и на реализацията им при същия работодател или бранш, изобщо на пазара на труда или във висше образование (в същото или в друго професионално направление) и др.

IV. Проследяването в настоящия доклад се базира единствено на административни данни, без социологически проучвания. Това не позволява дълбочинно изследване на множество аспекти от реализацията на завършващите. Така напр., чрез социологически проучвания могат до известна степен да се компенсират липсите на данни за тези завършващи, за които няма данни за осигуряване или висше образование. Също така, могат да се направят изводи за полезността или липсата на такава от уменията, получени в резултат на придобития профил или професионална квалификация, независимо от заеманата длъжност (в случай на заетост). Известни са случаи за назначаване на най-ниската длъжност на току-що завършили, при което използването единствено на административни данни по-скоро трудно ще даде представа за приложимостта на придобитите умения, докато при социологическо проучване може да се събере информация дали всъщност не се извършват трудови дейности, в които се прилагат уменията от придобитата специалност/ професия, т.е. – да се отчете приложимост на уменията.

Препоръка: При следващото проучване да се включи и социологически компонент, който не само може да допълни административните данни, но и да коригира определени изкривявания, които се получават от тях.

V. За целите на проследяване на завършващите средно образование най-приложим е не толкова подходът за сравняване между отделни випуски, а проследяването на реализацията на един и същи випуск през годините. Причините за това трябва да се търсят най-вече в междувременно настъпили промени в приложимите нормативни актови, както и в различната продължителност на периода след завършването на учениците. Колкото по-дълга е тази продължителност, толкова повече се увеличава, например, заетостта, тъй като дори и тези, които са учили висше образование, вече са излезли на пазара на труда.

Препоръка: При следващото проучване за реализацията на пазара на труда да се включи специален разрез за реализирането на съответните випуски на първата, на втората/третата година и на петата година от завършването на средно образование.

VI. Представеното проследяване на завършващите средно образование предлага еднократно обвързване на информационни системи на МОН и НОИ, както и отчитане и адаптиране на опита при използването на административни данни в рамките на Рейтинговата система на висшите училища в България и Националната карта на висшето образования в Република България. Липсва обаче систематичното и автоматизираното обвързване на всички подходящи регистри, които могат да дадат по-пълна и точна информация за връзката „образование-квалификация-професионална реализация и кариерно развитие“.

Препоръка: БСК от години предлага да се автоматизира обвързването на информационните системи на МОН, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), висшите училища, НАП и НОИ. На системно ниво това ще допринесе за получаване на по-пълна информация за подготовката на настоящи и бъдещи специалисти на пазара на труда и за тяхната реализация. На ниво институции в системата за професионално образование и обучение това ще подпомогне синхронизирането на информацията и оптимизирането на планирането и финансирането на приема и обучението в гимназиална степен и планирането и реализирането на обучения за възрастни в сходни професионални направления и професии с цел отговаряне на потребностите на пазара на труда в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. А за всеки млад или възрастен учащ обвързването на информационните масиви на посочените институции може да улесни създаването на „досие“ за образование, квалификации, професионална реализация и т.н., което да бъде полезно в личен и професионален план, например, за ориентиране при избор на професия, за кандидатстване за работа и др. Разбира се, за реализацията на подобен подход е необходимо да се осигурят съответните нормативни и финансови условия, както и да се създаде съответния институционален капацитет за събиране и анализ на данни.

В обобщение на всичко споменато дотук:

Изследването предоставя интересни общи данни и разрези за завършващите средно образование, които дават обобщена представа за реализацията им. В същото време, обаче, липсата на дълбочинни разрези и на използването на информация от социологически изследвания, могат да доведат в едни случаи до очевидни изводи, които могат да се направят и само на базата на статистически проучвания (за по-високата заетост или устойчивостта на работните места например), или до твърде повърхности изводи, които в малка степен могат да послужат за насочване на политиките в образованието по отношение на план-приема, съдържанието, качеството, структурата, съответствието с потребностите на пазара на труда и др. Не е публично достъпна информацията и за евентуални препоръки в това отношение на авторите на доклада, което затвърждава впечатлението за ниска практическа приложимост на информацията и констатациите, събрани и направени в хода на изследването.

В заключение изразяваме нашата категорична подкрепа за ежегодно проследяване на реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България, като се надяваме горните бележки и препоръки да бъдат взети предвид.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК