БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА ЗА ПРОСЛЕДИМОСТ НА ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: Проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки и за подлежащата на вписване в регистъра информация, публикуван на портала за обществени консултации на 19.08.2026 г. с номер на консултация 12633-К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПУЛЕВ,

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) принципно подкрепя използването на електронни системи за повишаване ефективността на контрола, проследимостта и обмена на информация между държавните органи. Последователната ни позиция е, че дигитализацията следва да намалява административната тежест за предприятията, вместо да я възпроизвежда или увеличава.

Още през 2023 г. изразихме становища за оттегляне на подобни проекти[1] за Централен регистър за проследимост на храните поради прекомерната административна тежест и отсъствието на убедителна обосновка за добавената стойност на предлагания режим. Не можем да подкрепим и създаването на задължение за повторно подаване на информация, с която държавните институции вече разполагат и която може да бъде обменена по служебен път между администрациите. 

С тревога констатираме, че част от същите принципни проблеми са налице и в настоящия проект.

1. По отношение на подаване и актуализиране на информацията от бизнес операторите (чл. 7, чл. 9 и чл. 13 от проекта)

Проектът не прави достатъчно ясно разграничение между задълженията при първото пускане на стоката на пазара, последващата дистрибуция на едро и търговията на дребно.

Чл. 28а, ал. 2 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) установява общо задължение за предоставяне на информация при първото пускане в стокооборот и при последващата дистрибуция на етап търговия на едро. По отношение на търговията на дребно ЗЗК използва различна формулировка – наредбата следва да определи условията, при които може да бъде изисквана определена информация.

В проекта тази разлика до голяма степен се заличава. Използваните в чл. 9 и чл. 13 понятия „всяка реализация“ и „всяко предлагане на дребно“ създават неяснота дали задължението възниква при доставка до търговски обект, при първоначално предлагане, при промяна в данните или при всяка отделна продажба на краен потребител. При буквално тълкуване това би означавало режим на практически непрекъснато отчитане на продажбите на дребно. 

Смятаме, че подобна конструкция надхвърля разумното съдържание на законовото понятие „определена информация“ за търговията на дребно и поражда съмнения относно съответствието на проекта с пределите на делегацията по чл. 28а ЗЗК.

Необходимо е ясно да бъдат определени конкретните събития, при които възниква задължение за подаване или актуализиране на информация, а данните от търговците на дребно да бъдат ограничени до необходимото за постигане на законовите цели.

2. По отношение на и обхвата и съдържанието на подлежащата на вписване информация (Приложения № 2 и № 3)

Сериозно безпокойство поражда включването на данни за разходи, печалба, надценки, бонуси, ценови намаления и други елементи от вътрешното ценообразуване.

Тези показатели не са равнозначни на данни за проследяване движението на стоката. С тях регистърът придобива допълнителна функция – централизирано наблюдение на ценовата и стопанската политика на предприятията.

Същевременно, редица от тези показатели не представляват готови и еднозначно определими величини на ниво отделен продукт или партида. Печалбата е финансов резултат, а значителна част от непреките разходи се формират на ниво предприятие, обект или дейност и могат да бъдат разпределяни по различни управленски методики. Обръщаме внимание, че подобни изисквания се предлагат и с Проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период съгласно чл. 68н, ал. 8 от Закона за защита на потребителите, по който БСК вече изрази своето становище[2].

Необосновано е изискването да бъдат предоставяни документи, удостоверяващи отделните разходи. Законът делегира определяне на информацията, която се вписва в регистъра, но от това не следва непременно правомощие чрез подзаконов акт да се създава централизирано място за съхранение на договори, фактури, анекси и други счетоводни и търговски документи. 

Наредбата не следва косвено да задължава предприятията да създават нови видове аналитична отчетност единствено за целите на регистъра, когато подобни показатели не се поддържат по силата на счетоводното, данъчното или секторното законодателство. Следва да се има предвид, че заедно с въвеждане на изискването предприятията да подават ежемесечно стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T), в допълнение към справката-декларация и дневниците по ЗДДС, като и очакваното въвеждане на задължително електронно фактуриране (ViDA), подобни задължения създават ненужна и прекомерна административна тежест предприятията да генерират и подават информация, която в голяма степен е налична в контролните органи.

Предлагаме тези категории информация да бъдат съществено ограничени, като за всяко поле бъде ясно посочена законовата цел, която налага неговото системно събиране.

3. Относно достъпа до информация (чл. 3 и чл. 11 от проекта)

Проектът предвижда достъп до регистъра на широк кръг държавни органи, а чл. 11 допуска достъп и на други държавни или съдебни органи „при необходимост“.

Обръщаме внимание, че при така предложения проект, регистърът ще концентрира информация за доставчици, получатели, количества, договорни отношения, цени, отстъпки, логистични модели, разходи и търговски маржове. Подобна база данни има изключително висока стойност от гледна точка на търговската тайна и конкурентното положение на предприятията.

Обща клауза, позволяваща разширяване на кръга на лицата с достъп до чувствителни стопански данни по неопределен критерий „необходимост“, не отговаря на изискванията за правна сигурност.

Достъпът трябва да бъде ограничен до конкретните данни, необходими за упражняване на законово предоставената компетентност на съответния орган. Още повече, проектът не определя достатъчно ясно нито обхвата на достъпа на отделните институции, нито съдържанието на понятието „при необходимост“. 

В Наредбата следва да се въведе диференциран достъп по категории данни, пълна одитна следа за всяко влизане в системата и ясна отговорност при неправомерно използване или разкриване на информация.

5. По отношение на санкционния режим (чл. 18 от проекта)

Смятаме за ненужно предвиденото в проекта общо препращане към санкционния режим на ЗЗК. Административнонаказателната отговорност възниква непосредствено от закона и не се нуждае от възпроизвеждане чрез Наредбата. Съгласно принципите на административно-наказателното право санкционният състав не може да бъде разширяван чрез подзаконов нормативен акт. Особено недопустимо би било чрез обща препращаща норма да се придават санкционни последици на задължения, за които съществува съмнение дали попадат изобщо в законовата делегация.

Предлагаме тази разпоредба да отпадне.

6. Относно предвиденият срок за съхранение (чл. 17, ал. 3)

Не намираме достатъчна обосновка за предвиденото съхранение на данните за срок „не по-малък от 20 години“, с който на практика се допуска неопределено във времето съхраняване на значителен масив от чувствителна информация.

Срокът следва да бъде определен конкретно и съобразен с целите, за които данните могат да бъдат законосъобразно използвани, включително с приложимите давностни срокове и необходимостта от последващ секторен анализ. Когато в регистъра се съдържат и лични данни на земеделски производители, еднолични търговци, представители и други физически лица, следва да бъдат съобразени и принципите за свеждане на данните до минимум и ограничаване на срока на съхранение по Регламент (ЕС) 2016/679.

7. По отношение на обмена с други регистри и бази данни по Раздел IV от проекта

Проектът не е придружен от достатъчно ясен анализ кои от предвидените за подаване данни са налични в администрацията. Както отбелязахме в т. 2 от настоящото становище, значителен обем информация за доставки, транспорт, продажби и стопански оператори вече се събира от НАП, Агенция „Митници“, БАБХ и други институции. Самият чл. 28а ЗЗК изрично предвижда обмен между регистъра и други информационни системи.

Позицията на БСК по този въпрос е последователна – Камарата неведнъж се е противопоставяла на паралелното събиране и повторното подаване на вече налични в държавната администрация данни и настоява за използване на междурегистров обмен. 

Смятаме, че същият принцип трябва да бъде приложен и тук. Преди да възникне ново задължение за бизнеса, следва да бъде направена пълна инвентаризация на съществуващите държавни информационни ресурси. От предприятията не следва да се изисква информацията, която може да бъде получена по служебен ред.

8. По отношение на предварителната оценка на въздействието

Самата оценка на въздействието води до извод за непропорционалност на предложения модел. Според посочените в нея изчисления административната тежест достига приблизително 1,9 млн. евро годишно за големите предприятия и над 58,3 млн. евро за МСП, докато обществените ползи са представени предимно описателно и не са количествено съпоставени с тези разходи.

При очаквани административни разходи от над 60 млн. евро годишно смятаме за необходимо извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието, която да разгледа и реални алтернативи – използване на съществуващите държавни информационни масиви, събиране само на липсващи данни, ограничаване на обхвата до продукти с установен риск, агрегирано вместо транзакционно предоставяне на определени показатели и пилотно въвеждане на регистъра.

По отношение на съответствието с правото на Европейския съюз, смятаме, че този въпрос се нуждае от по-задълбочен анализ. Европейското законодателство вече урежда проследимостта по агрохранителната верига. Чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 изгражда режима върху възможността операторът да идентифицира непосредствения си доставчик и непосредствения стопански клиент и да предоставя информацията на компетентните органи при поискване.  Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 въвежда по-подробна проследимост за храни от животински произход, включително информация за количество, изпращач, получател, партида и дата, но и при този режим информацията се предоставя на компетентния орган при поискване. 

Ето защо настоящият проект представлява значително по-интензивен национален режим – постоянно централизирано предоставяне не само на данни за проследимостта, но и на чувствителна ценова и финансова информация. Това, според нас, налага убедителен анализ защо европейският модел на децентрализирано съхраняване и предоставяне при поискване е недостатъчен и защо е необходимо въвеждането на толкова по-обременяваща национална система.

Следва да бъде преценено и въздействието върху свободното движение на стоки по чл. 34 ДФЕС, ако чуждестранни доставчици трябва да адаптират специално за българския пазар информационните си системи или формата на данните, за да могат българските им контрагенти да изпълнят изискванията на Наредбата. Необходимо е и мотивирано да бъде разгледан въпросът за приложимостта на Директива (ЕС) 2015/1535, а именно дали проектът представлява технически регламент. Практиката на СЕС изисква подобна оценка, когато националното изискване може да има достатъчно пряко и съществено отражение върху предлагането на продукт на пазара. 

По изложените съображения Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес не подкрепя проекта на Наредба в представения вид и предлага той да бъде концептуално преработен.

Следва да бъдат ограничени категориите данни до действително необходимото за законовите цели; да бъде използвана в максимална степен информацията, която държавата вече притежава; да бъдат прецизирани задълженията на търговците на дребно и достъпът на компетентните органи; да отпаднат ненужните препращания към санкционния режим; и да бъде осигурен достатъчен преходен период след окончателното определяне и тестване на техническите изисквания.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/31642/; https://www.bia-bg.com/standpoint/view/31656/

[2] https://bia-bg.com/standpoint/view/36494/