ДИНАМИКА НА СИВАТА ИКОНОМИКА (2007-2016 Г.)

28.09.2017

„В периода 2007-2016 г. е налице 46-процентен ръст на БВП. Ръстът на данъчните приходи е 35%, при положение, че наблюдаваме за същия период същественото нарастване на някои базови икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на населението.“

Това каза на пресконференция днес, 28 септември 2017 г., изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който представи резултатите от изследване за измененията в ръста на сивата икономика. Обект на изследването не е обемът на сивата икономика, а измененията в обема, като за целта са ползвани статистически данни (на националната статистика и на Евростат), а не социологически проучвания и експертни оценки.

Данните показват, че през изследвания период обемите на сивата икономика нарастват средно с 3,1% годишно, като най-големи ръстове се отчитат в периода 2010-2011 г. В номинално изражение за периода 2008-2016 г. несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 млрд. лв.

Налице е влошаваща се структура на данъчните приходи, показва анализът. През 2016 г. спрямо 2007 г. най-голямо относително намаление има в дела на приходите от ДДС и ДП, въпреки че ставките им не са променяни в разглеждания период.

Като дял от БВП, процентното намаление на данъчните приходи за 2016 г. спрямо 2007 г. е най-съществено за приходите от ДДС – от 10,4% през 2007 г. на 9,2% през 2016 г., независимо от запазване на данъчната ставка и ръста на БВП с 46%. На второ място по процентно намаление на приходите са тези от данък печалба – от 2,9% през 2007 г. на 2,2% през 2016 г., при запазване на данъчната ставка от 10%. Особено тревожно е задържането на приходите от акцизи, независимо от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените обеми на продажбите.

Компенсирането на ръста на общите данъчни приходи е вследствие на увеличение на приходите от осигурителни вноски и ДДФЛ. В анализа се отбелязва, че в изследвания период са настъпили съществени изменения на базови икономически параметри, които влияят върху нарастването на данъчните приходи, вкл.:

минималната работна заплата – с 91 %,
средната работна заплата е увеличена със 121 %,
минималният осигурителен доход – със 121 %,
ставката за социално осигуряване – с 25 %, а за здравно осигуряване – с 33%
таванът на облагаемия осигурителен доход – с 86 %,

Това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на данъчните приходи, което обаче не се случва. Относителната стабилност на обемите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е фалшива, тъй като не отразява посочените по-горе промени в някои икономически параметри.

„Намалението на данъчните приходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи“, каза Божидар Данев и допълни, че законодателят провежда грешна политика в посока на пряко и косвено повишаване на облагането, за да компенсира намалените данъчни приходи, вместо да създава стимули за увеличаване събираемостта на данъчните приходите.

С цел намаляване на сивата икономика БСК предлага някои законодателни и организационни мерки, сред които:

Опростяване на данъчната система и по-специално на начините за изчисляване и определяне на облагаемия доход;
Авансово въвеждане на проекта на Директива за облагане на корпоративната печалба;
Укрепване на аналитичното звено в НАП за идентификация на укрити обороти, доходи, осигурителни плащания и др. Нарушения;
Преглед на резултатите от инсталирания в НАП софтуер за откриване на данъчни измами;
Ускорено прилагане на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възстановяване на ДДС;
Осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
Въвеждане на санкции за институциите и техните поделение за невъвеждане на ПОС-терминали;
Изграждане на цифрово базирана библиотека (data center) за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период;
Създаване на публичен регистър на обжалваните, отменени и оставените в сила ревизионни актове по сектори и региони;
Обвързване на системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство;
Въвеждане на ефективни инструменти за отговорност на държавни органи при неизпълнение на законови задължения;
Чрез промени в Закона за здравното осигуряване да се коригира процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права и да се въведат финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
Корекции в процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права;
Въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
Да се въведе възможност за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните плащания, а Сметната палата редовно да осъществява проверка за извършването на тези плащания.