ИЗХОДНИТЕ ПОЗИЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И НОВАТА СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА НА РАЗВИТИЕ

През последните седмици в медийното пространство се пласират драстично завишени оценки за достигнато равнище на българската икономика през последните 30 г., като се сочат колосални разлики от 2,5 до 5 пъти по-висок БВП, произведен през 2018 г. в сравнение с този от 1988 г.

Тези неинформирани или спекулативни послания дават повод за следващия преглед на данните за растежа на БВП на влиятелни финансови и академични институции, каквито са МВФ и Университетът в Грьонинген. Те могат да бъдат резюмирани по следния начин:

1. Според оценките в постоянни цени на МВФ, през 2018 г. България е постигнала около 116 % от стойността на БВП произведен през 1988 г. (= 100%).
2. Базата данни на университета в Грьонинген, подържана по т. нар. проект Мадисън, обобщаващ данни за ръста на икономиките на почти всички държави за дълги периоди от време, сочи че през 2016 г. България е постигнала около 122% от БНП, произведен през 1987 г. (= 100%). Тази оценка се базира на преизчисление на изходните данни за България и цитирана методология (виж: „rgdpnapc  Real GDP per capita in 2011 US$, 2011 benchmark, suitable for cross-country growth comparisons “), както следва:

Тези, и много други сходни оценки могат да бъдат приети за достатъчно надеждни при отчитане на следните уточнения и условности:

1. Системата на националните сметки (СНС) е приложима към пазарни икономики. До 1991 г. у нас действаше системата MPS (Material Production System) или Баланс на народното стопанство – БНС (National Balance of Economy), утвърдена през 1969 г. от Статистическата комисия на ООН с подобен статут, какъвто има СНС.

Преходът между двете системи е в голяма степен условен, още повече когато се сравняват една съща икономика в два различни режима на функциониране. Формализираният преход е възможен чрез използване на „ключове за преход" на Статистическата комисия на ООН и Евростат за преизчисляване на основни икономически показатели от методологията на БНС към тази на СНС.

2. Очевидно, остават непреодолими фундаменталните различия и начините за тяхното статистическо отразяване между двата типа икономически системи, функционирали през периодите, разделени от 1990-1991 г. – сегашната, основана на пазара, при която преобладаващата част от реализираните количества, цени и доходи са определят от макар и деформиран и/или регулиран („несъвършен“) пазар, и предишната „централно планова икономика“ (по терминологията на ООН).

В този смисъл, всички сравнения, използващи едни същи мерни единици, в някаква степен са относително надеждни.

Важно е също да се отбележат и разликите в динамиката на развитие на икономиките на страните от ЦИЕ, особено на преките аналози и съседи на България като Унгария, Словакия, Румъния и други. Те могат да бъдат проследени чрез базите данни на Университета Грьонинген и МВФ, цитирани по-горе.

За България особено важно е и сравнението на динамиката на БВП и скоростта на сближаване към средните равнища на ЕС, спрямо нашия най-пряк аналог и съсед - Румъния.

БВП на ж по ППС (EС 28 = 100%)

По общо равнище на производителност и доходи (БВП на жител по паритет на покупателна способност), две години преди влизане в ЕС, България изпреварва Румъния, макар и само с два пр. п. В следващите години обаче Румъния не просто обръща тенденцията, но минава на два пъти по-бърза скорост на конвергенция към средното равнище на ЕС 28. 

Припомняме също, че тече в момента обществено консултиране и предстои приемането на проекта на Закон за стратегическото планиране, и на националните приоритети за разходване на европейските средства в следващия програмен период, 2020-2027 г. Година по-рано беше приета и Национална транспортна стратегия до 2030 г., основана върху драстичните ограничителни прогнози на Атинския технически университет по т. нар. модел PRIMES. Същото е на път да се случи и с приемане на проекта на Интегриран национален план климат - енергетика до 2030 г. (2050 г.) в който са заложени изключително ниски средногодишни темпове на ръст на БВП за България от около 1,6%.

Същевременно, в следващите 2-3 г. икономиката на България е на път да достигне т. нар. капан на 10-те хил. щ. д. БВП на жител. След тази повратна точка (която Румъния вече премина), България ще се озове на следващия кръстопът – да повтори досегашните сценарии или да превключи на по-висока скорост на сближаване със средните равнища на производителност и доходи на ЕС.

В тази връзка, подслаждането на действителността и захаросаните оценки по никакъв начин не помагат за намиране на верния път към висока конкурентоспособност и растеж, за постигане на радикален бърз обрат, дълбоки структурни реформи, промени в законодателството, и по-ефективни институции и правоприлагане.

Автор: Димитър Бранков, зам.-председател на БСК