Относно: Макроикономическите прогнози, използвани при изготвяне на Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г.
Добави мнение

   ДО

г-н Валери Симеонов

Зам. министър-председател по икономическата и демографската политика

г-н Владислав Горанов

Министър на финансите

г-н Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Копие:

г-жа Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

г-н Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

г-н Емил Караниколов

Министър на икономиката

г-н Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

г-н Нено Димов

Министър на околната среда и водите

Изх. № 04-00-33 / 03.07.2017 г.

Относно: Становище на БСК по макроикономическите прогнози използвани при изготвяне на Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. и други предстоящи национални стратегически документи

С настоящото БСК обръща внимание на изключително ниските прогнозни оценки за средно годишен реален растеж на БВП, използвани в „Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г.“, приета с РМС № 336 от 23.06.2017 г. Всички основни разчети и допускания заложени в стратегията, вкл. за оценка на дългосрочното търсене на транспортни услуги, на пътнически и товарни превози се основават съответно, на год. ръст на БВП от 2,3 % за периода 2016 – 2020 г. и 1,5 % за 2020 – 2030 г.[1]

Този подход занижава ключовите параметри за дългосрочно развитие на основната транспортна инфраструктура, разполагаемите транспортни средства и тяхната експлоатация, на необходимата работна сила, на свързаното енергийно потребление, емисии на парникови газове, капацитет за осигуряване на транспортни услуги за населението и основните икономически сектори.

Използваните прогнозни оценки се основават на многократно критикувания модел PRIMES[2] за дългосрочно прогнозиране на ключови параметри на ДЧ на ЕС, вкл. на макроикономическото и демографско развитие, енергийното потребление, емисии на парникови газове и др.

Подобен формалистичен подход бе използван и при изготвянето на Националната енергийна стратегия до 2020 г., приета през 2011 г. От този документ произтекоха многобройни и значителни вредни последици за обновяване на енергийните мощности, както и корупционни практики, свързани с несъразмерни инвестиции във ВЕИ, надхвърлящи националните цели по т. нар. Пакет Климат и енергетика и Европа 2020, значителен ръст на цените за електроенергията за индустриални потребители и други, за повечето от които УС на БСК предупреди в началото на 2011г.[3]

Последният референтен сценарий на модела PRIMES от м. юли 2016г.[4] завишава с над 30% очакваният растеж за БВП на България за периода 2020 – 2030г., който очевидно е елиминиран при изготвянето на националната транспортна стратегия до 2030 г.

Обръщаме внимание, че предстои изготвянето и приемането на основни дългосрочни стратегически документи, вкл. Национална програма за развитие до 2030 г., които също следва да бъдат съобразени с надеждни прогнози за целите на амбициозно и догонващо икономическо развитие на страната.

В тази връзка предлагаме да бъде осигурен незабавно публичен достъп в Интернет, до актуализираните дългосрочни макроикономически прогнози, разработвани от Министерството на финансите.

Предлагаме също да се обмисли възможността за възстановяване на статута и функциите на действащата до 2010 г., Агенция за икономически анализи и прогнози, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на финансите или като държавна агенция към Министерски съвет.

Възприемането на това предложение ще ограничи вредните ефекти от безкритично използване на ненадеждни макроикономически прогнози, изготвени извън националните компетентни органи за целите на дългосрочното програмиране, формулиране и изпълнение на политики за ускорено стопанско и социално развитие на страната.

 

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател

 

[1] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1235 стр. 29 и 30.

[2] Разработен и прилаган от Атинския технически университет по поръчение на Ставрос Димас, предишен комисар по околна среда в ЕК.

[3]   НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА - ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА БСК, 2013 г. https://www.bia-bg.com/uploads/files/positions/Pismo_President_Energetika-book_2013.pdf

[4] https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/ref2016_report_final-web.pdf