ЕФЕКТИ НА ЗАЕТОСТТА ВЪРХУ ОБЩАТА ЧИСЛЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р БЪЛГАРИЯ

Автор: Димитър Бранков, съветник на Председателя на БСК

Изразените позиции са лични, макар че отделни части на тази студия реферират към приети официални документи на БСК

__________________

През ноември НСИ обяви спад на заетостта за третото тримесечие от над 126 х. д. на годишна база. Това е четвъртата ураганна вълна на намаляваща заетост през последните 32 г., този път вследствие на ограничителните противоепидемични мерки и глобалната криза с COVID 19, за чието затихване имаме в по-голяма степен очаквания, отколкото достатъчно надеждни и точни прогнози.

В тази връзка ще припомня ефектите на заетостта върху демографските процеси и нетната външна миграция, които можем да очакваме с голяма степен на достоверност, аргументирани в представената студия. Тя е изготвена като част от анализ на демографското състояние и работната сила, осъществен от Института за изследване на населението и човека към БАН през 2017 г. За целта съм използвал опростен корелационен анализ на връзката между броя на заетите и осигурените лица (допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост) и числеността на населението за периода 1985 – 2016 г.[1]

Ясно се различават три основни вълни на спадаща заетост, съответно 1987 – 1993 г. (-1,2 млн. раб. места), 1997 – 2003 г. (-0,45 млн. р. м.) и 2009 – 2013 г. (-0,43 млн. р. м.), визуализирани по-долу в приложената таблица и графика 1. Действащите външни и вътрешни фактори през тези три отделни периода са породени от общи и специфични причини, свързани с наследените икономически структури, институции и отношения, подложени на ускорена политическа и икономическа трансформация, на отключване на процеси, реформи, мерки и решения доминирани от основните принципи, политики и въздействия на координиращите институции в рамките на т. нар. Вашингтонски консенсус[2]. В своята цялост те предопределят основният ход на последвалите промени и формиране на сегашното икономическо статукво и общи перспективи, вкл.:

• Обръщане на дългосрочния тренд на нарастване на заетите лица (1987) и населението (1989);
• Ръст на безработицата след преформатиране на стоковия обмен в Съвета за икономическа взаимопомощ, отключване на пазарната трансформация и обявяване на мораториум върху външните задължения (1990 г.), вместо постигане на споразумение с частните и суверенни кредитори;
• Радикални пазарни реформи и преструктуриране на икономиката след януари 1991 г., вкл. либерализация на по-голяма част от цените на основните стоки и услуги, валутния курс, лихвените проценти, екстремни промени в аграрния сектор и др.;
• Сключване на споразумение с частните кредитори за преструктуриране и секюритизация на държавния дълг чрез емисия на т.нар. Брейди облигации (1994 г.);
• Нова дългова криза (1996-1997 г.) при ескалираща инфлация и девалвация на лева;
• Въвеждане на т. нар. Паричен съвет (1997 г.), закриване на над 100 структуроопределящи предприятия като част от пакет от многобройни ключови условия по кредитното споразумение с МВФ;
• Преустройство на функциите на БНБ, управлението на паричната маса, бюджетния процес, на пенсионно осигурителния и здравен модел, ускоряване на приватизационния процес и реализация на други ключови реформи;
• Присъединяване на Р България към НАТО и ЕС, последното придружено от дълг преговорен процес и изпълнение на предварителни и последващи условия с пряк ефект върху заетостта;
• Отключване на глобалната икономическа и финансова криза през септември 2008 г.

Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г., спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн д.) се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта, като се отчита високия дял на самонаетите лица, работещи на намалено работно време, сезонна заетост и други радикални промени в характеристиките на работните места през този период. Около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респ. 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица, включени като допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост (виж гр. 2 и 3 по-долу).

С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, макар и в не пряка причинно-следствена връзка, също са функция от количествените и качествени промени в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и други ключови промени през целия изследван период (гр. 4).

Постигането на обрат в катастрофалното демографско състояние на страната е неотложна, макар и закъсняла императивна задача пред изпълнителната и законодателна власт, водещите политически фактори, институциите на гражданското общество, социалните партньори. Бъдещите реформи в основните области на политики следва да наложат радикален обрат в националното стратегическо управление през новия програмен период и неговата резултатност, в капацитета, ефективността на институциите и правната рамка, като бъдат насочени към:

• увеличаване на общата заетост, вкл. на огромния контингент маргинализирани социални групи в сектори и работни места в отделни сегменти на услугите, строителството, селското стопанство изпитващи недостиг на работна сила, вкл. и след разразяване на епидемичната криза от началото на 2020 г., удължаване на активния трудов живот и др.;
• улесняване на инвестициите и трансфера на работна сила към икономически дейности, работни места, длъжностни позиции, умения и компетенции с висока производителност и добавена стойност, с висок иновативен и експортен потенциал, промени на позициите ни в глобалните вериги на стойността, намаляване на енергийната, ресурсна и въглеродна интензивност в съответствие с принципите и изискванията на Европейския зелен пакт;
• вливане на преобладаващата част от реално произведената добавена стойност в инвестиционен оборот за реализация на ускорено догонващо развитие, качествена заетост и последващ демографски и миграционен обрат;
• повишена ефективност на институциите, инвестиционната среда, трудовото и екологично законодателство, разрешителни режими, образование, професионално обучение, социално подпомагане и други с пряк ефект върху увеличението и повишеното качество на заетостта.

От изключително значение е и осигуряването на всички необходими условия за присъединяване на България към Еврозоната от началото на 2023 г., вкл. чрез налагане на разумна бюджетна и доходна политика в отговор на епидемичната криза. Това всъщност е непосредствената краткосрочна национална цел и задача на икономическата политика с най-висок приоритет, доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план.

____________

[1] Не очаквам значителни промени в характера на оценената зависимост при отчитане на последните налични данни, на крайните ефекти от епидемичната криза, както и от по-надеждните резултати, които ще бъдат публикувани след преброяването на населението през 2021 г.

[2] https://piie.com/commentary/speeches-papers/what-should-world-bank-think-about-washington-consensus?ResearchID=351 Виж също: След стената. Преходът в Източна Европа. Дянков С., А. Аслунд и др. С. 2015.