ЗАЩО БИЗНЕСЪТ ИМА НУЖДА ОТ ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА?
автор: Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК
Министерството на здравеопазването обяви вчера необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки, предвид увеличаващия се брой заразени с COVID-19.[1] Тази информация се появи в момент на активни общественополитически дискусии дали трябва да има актуализация на бюджета за 2021г. Един от важните акценти на тази актуализация е подкрепата от 430 млн. лева за българския бизнес.
Очевидно е, че в условията на нови принудителни ограничения на част или на всички икономически отрасли, публична подкрепа за бизнеса е необходима, независимо дали тя ще се реализира чрез актуализация на бюджета, или в рамките на действащите му параметри. Съществуват и още аргументи за необходимостта от такава подкрепа и те са следните:
- Инфлация като признак на подем или като риск за стагфлация - признак на застой
От няколко месеца насам не спират коментарите за: проинфлационното нарастване на цените на основните стоки, за проинфлационния характер на повишената събираемост на публичните приходи, за проинфлационното възстановяване заради „увеличената парична маса“.
Всичко това създава усещането, че икономиката след миналогодишния застой, наложен от COVID-19, вече е в силен подем и едва ли не има нужда от охлаждане на икономическото прегряване. Икономическият растеж и породеното от него прегряване обичайно са желани от потребителите, фирмите и правителството, защото тогава икономиката расте, доходите се увеличават и публичните услуги удовлетворяват все повече общностни нужди.
Въпросът е дали такъв е настоящият случай в България и можем ли да си позволим оптимистичен поглед върху реалността.
Прегряването на икономиката обикновено се случва, когато тя достигне границите на своя потенциал при пълно натоварване на съществуващите производствени фактори. Особено внимание тук трябва да отделим на заетостта. Факт е, че заетостта в България дори и в условията на криза е висока. Но това се дължи на високата миграция на активна работна сила в условията на догонващо икономическо развитие (спрямо средното за ЕС). Тоест, това е признак за проблем в икономиката, а не за здравословно достигане на нейния потенциал. Доказателство е приблизително изравненото съотношение в момента на броя на осигурените лица при условно пълно работно време спрямо броя на пенсионерите. За сравнение, до 1990 г. това съотношение в България е било 2,5 към 1.
Това означава, че икономиката се задъхва от свиването на активната работна сила, а не от прегряването в условията на икономически подем. Което е макроикономически индикатор за предстоящо свиване на потенциалния БВП.
Отделно, микроикономически - намаляването на активната работна сила в такава ситуация води до обратна спирала: цени-заплати. Липсата на еластичност при предлагането на труд в условията на растящи цени принуждава фирмите да увеличават заплатите. В този процес активна роля играе и държавата, която постоянно увеличава нормативните разходи за труд (минимална работна заплата, заплати в публичния сектор и т.н.), с което увеличава натиска върху бизнеса. Най-ефективният път за реализиране на социална политика е чрез силна пазарна икономика, а не директивни планове за балансиране на текущи икономически и социални параметри.
От друга страна, е важен генезисът на нарастването на цените. Тяхното нарастване не е провокирано от растеж, водещ до надмощие на търсенето (базирано върху реално, а не номинално увеличени доходи) над предлагането. Нарастването на цените е провокирано най-вече от екзогенното нарастване основно на цените на енергоносителите и основни суровини, повлияно от международните пазари. Причината за това е наливането на свръхликвидност във водещите икономики, което води до силен натиск на ресурсните пазари, заради свръх оптимистични очаквания за възстановяване. Това задълбочава натиска върху българската икономика и, като екзогенен фактор на влияние, е труден за управление.
Така, издръжките на производството за българските фирми се вдигат, без да е налице реален растеж на националната икономика. В условията на повишена инфлация този растеж в голяма степен е номинален. Това, от своя страна, създава предпоставки бизнесът да запазва по-квалифицираните служители - евентуално с увеличена заплата, и освобождаване на останалите.
В тези условия износът е поставен пред рисков сценарий, защото експортните български фирми започват да имат увеличени разходи за труд и това ги прави неконкурентни на международните пазари. Бизнесът ще трябва да свива разходите за инвестиции, за да компенсира нарасналата издръжка на труда.
И така, трудно е да се говори за очакван реален ръст на икономиката, въпреки някои прогнози, направени преди вчерашното ново и поредно обявяване на противоепидемични мерки и предстоящо ново ограничаване на икономиката от Министерството на здравеопазването.[1] В същото време, БНБ в последната си прогноза от месец юни 2021 г. прогнозира инфлация за 2021 г. от 3.5%.[2] А прогнозата за 4% растеж на БВП в голяма степен стъпва върху инерцията от публичната пандемична подкрепа за доходите на домакинствата през 2020 г. и мерките за пряка подкрепа на бизнеса през 2020 г. При предстоящо намаляване на тази подкрепа, икономиката ще тръгне надолу.
Какво ще се случи, ако инфлацията от 3.5%, прогнозирана от БНБ, не е максималната граница на поскъпване? Политиката на търговските банки да ограничават депозитите, ниският лихвен процент и растящите цени на суровините на международните пазари създават този риск от по-висока инфлация. Дори без да се коментира стабилността на еврото, за което е привързан левът, рискът от нов „гръцки“ сценарий при свръх експанзивната парична политика на ЕЦБ и слабостите в част от икономиките на ЕС, както и проблемите в Близкия изток (Сирия, Афганистан и други – основен източник на енергийни суровини, които поскъпват), вътрешните рискове за България са достатъчни, а външните рискове не трябва да бъдат изключвани.
В крайна сметка, можем да направим извод за риск от „умерена“ стагфлация в края на 2021 г., ако не се вземат публични мерки за по-висока подкрепа за българския бизнес:
- Инфлация – двойно над очакваната от под 2% (прогнозирана от БНБ на 3.5%, отделно цената на имотите – класически индикатор за инфлация – скача лавинообразно в последните месеци);
- Икономически растеж под очаквания (предстоящи антипандемични мерки през есента, неразвит фондов пазар, свръх високи цени на тока за бизнеса – фактори за потенциална есенна рецесия);
- Проблеми със заетостта (висока миграция на активната работна сила, минимално нарастваща производителност на труда от средно под 1% годишно, рискова тенденция в съотношението на осигурени лица спрямо пенсионери);
Предвид това, е много погрешно да се бърка инфлацията с индикирана предстояща умерената стагфлация и това да води до игнориране на пряката антипандемична публична подкрепа за бизнеса. По този начин проблемът се задълбочава, а не се решава.
Мерките за борба със стагфлацията не са свързани само с насърчаване на потреблението (което задълбочава инфлационния елемент на стагфлацията), а трябва да свързани с подкрепа на фирмените инвестиции, за да се осигури бъдещото предлагане (без което икономиката в следващия цикъл ще се срине).
- Нормативното увеличение на доходите на населението ще увеличава ограничено потреблението, но това не игнорира нуждата от директна публична подкрепа за бизнеса
COVID пандемията, стартирала през 2020 г., научи домакинствата да бъдат предпазливи. Този период от време, при който на глобално ниво продължава да няма ефективно медицинско решение, кара домакинствата да ограничават своето потребление. Дори и да не е изгодно в момента да спестяват чрез банкови депозити (които са трансформирани в разплащателни сметки, съпътствани с такси и, като се отчете инфлацията, носят отрицателна реална доходоносност), домакинствата реинвестират парите си във валутна или в някакъв тип имотни сделки. Така потребителите целят или да поддържат ликвидност в условията на здравен и икономически риск (покупка на валута), или да имат възможност да направят дългосрочна инвестиция, преди да се обезцени настоящият им доход и спестявания (покупка на имоти). Това тяхно поведение свежда потреблението им до много ограничен кръг стоки и услуги – тези от първа необходимост, плюс инвестиция в имоти и поддържане на ликвидност във валута. Така, голяма част от стоките залежават и не се използва широк периметър от услугите. Което означава, че дори държавата в момента постоянно да „налива“ пари в домакинствата (увеличение на МРЗ, пенсии, социални плащания, заплати в публичния сектор), това много ограничено ще променя съвкупното търсене спрямо сегашните му нива. А от своя страна, без високо повишение на съвкупното търсене, няма как да очакваме и повишение на съвкупното предлагане.
Изправени сме пред един променен от пандемията модел на потребление на домакинствата, които свиват палитрата на потреблението си. В същото време, държавата се опитва да балансира покупателната способност на домакинствата спрямо нарастващите цени, без да подкрепя целенасочено и пряко предлагането (ако не се одобри актуализацията на бюджета). По този начин, публичните мерки само задълбочават инфлацията и реалният доход на домакинствата всъщност спада.
Изводът е, че без директна публична подкрепа за бизнеса, икономиката ще тръгне надолу, защото съвкупното предлагане ще се свие (което ще доведе до намалена покупателна способност на доходите и обедняване на домакинствата). Само мерките за финансова подкрепа на домакинствата в условията на пандемия не могат да водят до стабилизиране на икономическия растеж.
Като краен ефект, това ще доведе до още по-голямо увеличение на публичните социални разходи, само защото е игнорирана преди това директната подкрепа за бизнеса.
- Прогнозата за 4% икономически растеж през 2021 г. не означава непременно съживяване на икономиката
Нарастващата зависимост от вноса на основни енергопродукти в условията на ограничаване на използването на местни енергийни ресурси (въглища, предстоящо ограничаване на остарелите ядрени мощности и т.н.) няма как да е знак за силен растеж на икономиката.
Липсата на активна парична политика (замразяване на лихвите на дъното) и ненамеса на БНБ в условията на прогнозирана от самата нея инфлация от 3.5% за 2021 г. ще доведе до още по-голямо поскъпване на основни стоки в условията на свиващо се производство, заради пандемичните ограничения за бизнеса и липсата на силна пряка подкрепа. Търговските банки вече са свръх ликвидни и не желаят депозити, а БНБ, в същото време, е статична в политиката си към лихвения процент и консервативно разчита на наличието на паричен съвет (валутен борд). Тази липса на гъвкавост на Централната банка е проинфлационен фактор и допълнително охлажда желанието за частни инвестиции и стресира и без това ограничения фондов пазар.
В допълнение, много от анализаторите и държавните институции погрешно и инерционно прилагат мерките за изход от световната икономическа криза от 2008 г. към настоящата криза. Проблемът е, че първата беше предизвикана от управляем ендогенен шок, а настоящата – от неуправляем екзогенен шок за икономическата система. Тази грешка води до грешни инструменти и прогнози за изход от настоящата криза.
Скъпият ток за бизнеса е допълнителен аргумент срещу прогнозата за нормален ръст на БВП. Цените от порядъка на 300-400 лева за мвтч разрушават конкурентоспособността на българския бизнес на международните пазари и правят издръжките на производството прекомерни. Дори и в Германия и Франция токът за бизнеса е по-евтин.
В заключение, българският бизнес се нуждае от по-висока публична подкрепа, особено в условията на предстоящо въвеждане на ограничителни противоепидемични мерки. Принудителното ограничаване на нормалната работа на фирмите не може да бъде компенсирано единствено със социална подкрепа за домакинствата (която също е необходима) и единствено поддържане на съвкупното търсене.
Предвидената публична подкрепа за бизнеса от 400 млн. лева в проекта на актуализацията на бюджета за 2021 г. е насочена основно към поддържане на заетостта. Това на практика й придава социален характер. В условията на риск от умерена стагфлация, публичната подкрепа за съвкупното предлагане (бизнеса) трябва да включва и подкрепа на инвестициите на фирмите, за да се осигури бъдещата позитивна траектория на бизнес цикъла поне в средносрочен период.
Ето защо, средствата от 430 млн. лева за българския бизнес, предвидени в актуализацията на бюджета за 2021 г., са необходими за гарантиране на устойчивото макроикономическо равновесие. Същевременно, мерките за запазване на заетостта трябва да бъдат придружени и с адекватна подкрепа за увеличаване на инвестиционната активност на фирмите.
______________
[2] БНБ (2021), „Макроикономическа прогноза“, юни 2021г.,
***
Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров е доктор по икономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“.
Член е на управителния съвет на Университетския научен център по устойчиво развитие при УНСС. Също така е секретар и член на ръководството на секция „Икономически науки“ при „Съюза на учените в България“.
В периода 2003 – 2009 г. д-р Щерьо Ножаров е бил експертен представител на България в ООН (Комисия по устойчиво развитие към Икономическия и социален съвет на ООН и Секретариат на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата).
Има продължителен опит в публичната администрация като директор в министерство на околната среда и водите, главен директор в министерство на културата и също в съдебната система.
Д-р Щерьо Ножаров е автор на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS и Web of Science, където е и цитиран. Има Scopus h-index равен на 1.
Негова публикация е изучавана в магистърски курс на чуждестранен университет включен в топ 300 в класацията на световните университети. Съавтор е на публикации на ООН и е цитиран от ЕБВР и други международни авторитетни публични организации.
Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров е част от екипа на БСК от 2021 г.
