ЕДНА ЗАПЛАТА - ТРОЙНО "СТРИГАНЕ"
Един работещ в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет - където част от данъците му отиват за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване; пак през държавния бюджет - в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи.
За това израждане на солидарната пенсионна система, което троши гръбнака на работещите, напомни пред „БАНКЕРЪ” Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара. Против крещящата несправедливост многократно са се изказвали работодатели, синдикати и експерти, но без резултат.
По „традиция”, установена преди повече от четвърт век,
събраните осигуровки от заетите не могат да напълнят и половината от кацата на Държавното обществено осигуряване - фондът, от който се плащат сегашните пенсии. Затова се налага той да бъде допълван чрез директна субсидия от държавния бюджет. Тоест от нашите данъци, които сме внесли там, за да има добро здравеопазване и образование, подобрена сигурност и инфраструктура. Да има, ама няма, защото хората от третата възраст не може да бъдат оставени без доходи. Сумата, с която ни облага държавата заради нашите баби и дядовци, е доближавала през годините 60% от размера на пенсиите, а в момента е около половината.
Работещите обаче плащат не само за сегашните, но и за бъдещите пенсии. Като се добавят и тези пари, излиза, че субсидираме системата на пенсионното осигуряване с над 60% извън личните си осигуровки, отбелязва Ножаров.
По официални данни ангажираните в структурите на администрацията са около 142 000 души. Някъде се споменава цифрата 400 000 чиновници, вкл. тези със статут на държавен служител, но интересното е, че никъде не се среща точна статистика.
Негово Величество държавният служител по закон има право на задължително социално и здравно осигуряване. Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, тъй като това се извършва централизирано чрез Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е при работниците и служителите, наети другаде по трудови правоотношения.
Мина почти петилетка, откакто експремиерът Бойко Борисов обяви война на бюрокрацията, раздаде задачи на министрите и заплаши с уволнения, ако не бъдат постигнати конкретни резултати, а
чиновниците продължават да се множат.
Въвеждането на електронни услуги също не може да спре този процес у нас. Нещо повече - държавната служба дори е станала още по-сигурна, а текучеството значително е намаляло в сравнение с десетина години по-рано. Заплатите са се увеличили, а с тях вероятно и бонусите за "добре свършена работа". Това показва Годишният доклад за състоянието на администрацията за 2019 година. За 2020-та такъв доклад няма.
През 2019-та общото число на щатните бройки, включително тези в МВР, надхвърля 142 000. За сравнение през 2010 г. те са били около 135 000. С други думи, за девет години броят им се е увеличил със 7000 въпреки постоянното твърдение, че се правят съкращения. Подобно е положението и при реално заетите. През 2019-та те са били 131 хиляди, а през 2010-та са 124 хиляди. И всичките тези чантаджии чакат
работещото „простолюдие” да ги подсигури.
Междувременно заплащането в администрацията става все по-добро, а работата - все по-гарантирана, тъй като икономическите кризи (с изключение на политическите реформи) се отразяват последно на чиновниците. Там, за разлика от други сектори като туризма и строителството, на практика няма заплащане на сиво, а осигуровките са на 100% от заплатите. Отделно се раздават и прословутите ДМС-та (Допълнително материално стимулиране), които в масовия случай формират една допълнителна заплата на година, а някъде и повече. Има ваучери за храна, пари за дрехи, някои от експертите работят по европроекти и т.н., което е допълнителен стимул. Почти всяка година се прилага десетпроцентово увеличение на заплатите в държавния сектор, без оглед на постигнатите индивидуални резултати. Оказва се обаче, че пари за осигуровки тези хора нямат.
От КНСБ смятат, че няма пречка държавните служители сами да поемат осигуровките си, коментира Чавдар Христов, вицепрезидент на конфедерацията. По този въпрос синдикатът дори има общо становище с работодателите. Мотивът е, че няма логика да се правят изключения от солидарната пенсионна система и осигуровките на някого си да се поемат от всички нас. Още по Дянково време тази идея уж влезе в дневния ред на властта, но поради финансови пречки не се задейства. Щяла да натовари възнагражденията на чиновниците. Заплатите им били високи, но, видите ли, трябвало да се увеличат още, за да можели те да си плащат сами осигуровките.
Как да не се разплачеш от жалост,
при все че един безработен например плаща като поп по 16 лв. на месец за здравно осигуряване, срещу което получава котка в чувал? И къде е логиката?
"Невнасянето на осигуровки от страна на служителите в публичния сектор създава неравноправно конкуриране между работодателите от частния сектор и публичните институции", обяснява председателят на БТПП Цветан Симеонов.
През 2014 г. и от НАП предложиха държавните служители сами да си плащат вноските за пенсия и здраве, но после се оказа, както обясниха от пресцентъра на агенцията, че тя нямала отношение към осигуряването на държавните служители. Защото парите за това не минавали през нея.
В позицията на БСК обаче няма колебания. Камарата настоява ведомствата да превеждат в НОИ дължимите осигуровки всеки месец, както правят това частните работодатели, а не на три месеца. В противен случай да дължат наказателни лихви. Освен това държавните служители да започнат да внасят лични осигурителни вноски, както го правят всички останали заети. За целта еднократно да им се увеличат възнагражденията, така че да не почувстват спад в доходите. В резултат разходите в бюджета няма да се увеличат; заетите в обществения сектор ще запазят размера на доходите си; НОИ ще получава редовно приходи от личните осигуровки на бюджетните служители и от по-ритмичните плащания от всяко ведомство. Това ще дисциплинирана институциите, а и ще излязат на светло реалните им разходи (реалната им издръжка от страна на данъкоплатеца). Съответно субсидията от републиканския бюджет към бюджета на НОИ ще се намали чувствително и пенсионната система ще се стабилизира.
Гласове в пустиня.
