СПРАВЯНЕ С НЕДОСТИГА НА УМЕНИЯ С ЦЕЛ ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВ ПАЗАР НА ТРУДА

ЕС е засегнат от няколко поредни кризи от 2020 г. насам. Започвайки с COVID-19, локдауни и прекъсвания на веригата за доставки; повторното отваряне на икономиката през 2021 г. с покачващи се цени на енергията и нарастваща инфлация; и накрая, войната в Украйна, която предизвика хуманитарна извънредна ситуация с масовото изселване на милиони хора (предимно жени с деца), бягащи от войната, която допълнително задълбочи икономическите предизвикателства, с които нашите общества трябва да се справят.

За разлика от кризата през 2008 г., отговорът на ЕС този път беше различен. С инструмента SURE и Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) икономиката на ЕС получи силна подкрепа, което й позволи да запази равнището на безработица много по-ниско в сравнение с периода 2009—2015 г. RRF ще насочи повече от 720 милиарда евро към възстановяването на Европа през следващите шест години, като подкрепи инвестициите за екологосъобразна и цифрова трансформация; интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; и здравна, икономическа, институционална и социална устойчивост, като същевременно подкрепя политиките за бъдещото поколение, децата и младежите.

Геополитическата ситуация влияе върху перспективите за търсенето

Икономическите експерти обаче се различават във възгледите си за това как тези мерки ще се отразят на икономиката. Понастоящем продължаващата несигурност около геополитическата ситуация оказва влияние върху перспективите пред търсенето. Очаква се тя да повлияе на инвестиционните решения на компаниите и сигурността на работните места и да забави изпълнението на инвестиционните планове както в частния, така и в публичния сектор.

В своето становище относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки, прието на 21 септември 2022 г., ЕИСК изразява широка подкрепа за предложените насоки, когато е целесъобразно, и разглежда най-неотложните въпроси на пазара на труда.

ЕИСК подчертава, че в ситуация на висока инфлация и с рецесия, която все още е много вероятна, необходимостта да се осигури конкурентна база за инвестиции е още по-голяма. Държавите-членки следва постоянно да се стремят да гарантират бизнес среда, която насърчава предприемачеството, допринася за намаляване на бюрокрацията и работи за постигането на истински интегриран единен пазар. Това е още по-актуално с отбелязването на 2023-ата годишнина на единния пазар през 30 г. Тук е важно да се спомене ролята на националните социални партньори в разработването и осъществяването на трудови, социални и икономически реформи и политики, тъй като те се доказаха като конструктивни партньори на правителствата при справянето с кризи. Това е също толкова важно, когато става въпрос за прилагането на европейския стълб на социалните права и националните планове за възстановяване и устойчивост.

Недостигът на работна ръка се увеличава във всички държави-членки

Въпреки ниското равнище на безработица, недостигът на работна ръка отново нараства в различните сектори и във всички държави членки. Липсата на достъп до квалифицирана работна ръка все повече представлява основна пречка за бизнес операциите и растежа. Нуждаем се от ефективни мерки за справяне с предизвикателството на недостига на работна ръка и умения. Освен прилагането на активни политики на пазара на труда за включване на неактивни и безработни лица, потенциалът, предлаган например от заетостта на жените и предприемачеството сред жените, както и законната миграция, следва да бъде напълно използван. Следва да се насърчава трудовата мобилност в рамките на ЕС, както и законната трудова миграция. В това отношение инициативата за определяне на 2023 г. за "Европейска година на уменията е важна възможност.

Също така, за да се намали огромното ниво на икономически неактивни хора в целия ЕС (35,9% средно за ЕС през 2021 г., според Евростат), са необходими усилия за довеждане на тези от пазара на труда до заетост. Разнообразните форми на работа, гъвкавост на работата и работа от разстояние, ако са надлежно регулирани чрез законодателство или практики за колективно договаряне на национално равнище, биха могли да бъдат важни фактори, допринасящи за осигуряването на възможност за работа на хора от уязвими групи. Капацитетът на публичните служби по заетостта следва да бъде подобрен чрез цифровизация на техните услуги и чрез насърчаване на сътрудничеството с частните служби по заетостта и други съответни участници на пазара на труда.

Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да улесняват създаването на благоприятна рамка за наемане на работа на хора.

Целенасочената подкрепа и адаптираните подходи са особено важни в случай на дългосрочно безработни и/или неактивни лица, тъй като увеличават шансовете им за ефективно завръщане/навлизане на пазара на труда и са съществен фактор за запазване на работните места. Държавите членки, особено тези, определени като слабо представящи се в набора от социални показатели, следва да бъдат насърчавани чрез последователното използване на ресурсите на ЕС, за да се улесни създаването на благоприятна рамка за работодателите да наемат хора с увреждания или да активират възможности за самостоятелна заетост, когато това е възможно.

Намаляването на бедността сред работещите продължава да бъде основно предизвикателство в целия ЕС. ЕИСК счита, че достойният труд остава най-добрият инструмент в това отношение, наред с мерките, договорени от социалните партньори. Съществува широко разбиране, че минималните заплати представляват ценен инструмент за справяне с бедността сред работещите. Сами по себе си обаче те не са достатъчни и е необходимо комбинираното действие на различните инструменти на политиката. Особено когато инфлацията трябва да бъде успокоена, правителствата трябва да оценят увеличението на минималните заплати много внимателно, за да избегнат спиралата на заплатите и цените.

Важен принцип тук е, че обезщетенията и мерките за подпомагане на доходите следва да бъдат условни и временни, за да придружават безработните лица или лицата с ниски доходи до нови възможности за заетост. Те следва да бъдат проектирани по начин, който стимулира хората да се присъединят отново към пазара на труда, ако техните физически/ умствени/ социални условия го позволяват. Това, от което се нуждаем, е да проучим различни варианти на политиката, които могат да послужат за ценна цел при заплащането на труда – например, обезщетения за работещи.

Автор: Мария Минчева, зам.-председател на БСК и член на ЕИСК – Група Работодатели.