„ПРОИЗВЕДЕНО В ЕС“ КАТО ДВИГАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА (INDUSTRIAL ACCELERATOR ACT)

На 4 март 2026 г. Европейската комисия представи предложение за регламент - Законодателен акт за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act, IAA), който има за цел да засили индустриалния капацитет на Европейския съюз и да ускори декарбонизацията в стратегически производствени сектори. Инициативата е част от изпълнението на Пакта за чиста промишленост (Clean Industrial Deal), насочен към укрепване на конкурентоспособността на европейската икономика и намаляване на зависимостта от външни доставчици в ключови вериги на стойност.

Една от основните идеи на предложения акт е до 2035 г. делът на преработващата промишленост в БВП на ЕС да достигне 20%. През последните десетилетия този дял постепенно намалява и е около 14% през 2024 г. Европейската комисия подчертава значението на производствения сектор за икономическата устойчивост на Съюза, за създаването на работни места и за постигането на целите за климатична неутралност.

Регламентът се фокусира върху няколко ключови направления:

• енергоемките индустрии (химическата индустрия, производството на основни метали, продукти от неметални минерали, пластмаси и каучук, нефтопреработването, производството на хартия и хартиени изделия);
• автомобилният сектор и неговата верига на доставки;
• производството на технологии с нулеви нетни емисии.

Тези отрасли са ключови доставчици на материали и технологии за широк спектър икономически дейности (от строителството и транспорта до енергетиката и цифровата икономика). Изправени са пред значителни предизвикателства, свързани с високите енергийни разходи, засилената международна конкуренция и необходимостта от мащабни инвестиции за декарбонизация и модернизация на производствените процеси.

„Произведено в ЕС“ като инструмент за индустриална политика

Съществен елемент от предложението е въвеждането на механизми за насърчаване на производството в ЕС чрез създаването на „водещи пазари“ за европейски нисковъглеродни индустриални продукти.

Правилата за „Произведено в ЕС“ се прилагат основно за стратегически индустриални продукти и технологии, които са ключови за зеления и индустриалния преход. Сред тях са:

• основни индустриални материали - стомана, алуминий и цимент;
• компоненти и технологии за чиста енергия;
• автомобилният сектор и неговата верига на доставка;
• технологии с нулеви нетни емисии.

Тези продукти са ключови входящи материали за редица индустрии - строителство, машиностроене, автомобилостроене, енергетика и инфраструктура.

Инициативата предвижда използването на обществени поръчки и публични програми за финансиране като инструмент за създаване на устойчиво търсене на индустриални продукти и технологии, произведени в Европейския съюз и отговарящи на определени екологични стандарти. По този начин публичните инвестиции се насочват към стимулиране на европейското производство и ускоряване на внедряването на нисковъглеродни технологии.

Дефиницията за „нисковъглеродни индустриални продукти“ е тясно обвързана не с химическия състав на материалите, а с техния пълен жизнен цикъл и общ въглероден отпечатък. Европейската комисия въвежда тази терминология, за да разграничи ясно продуктите, създадени по традиционни и силно замърсяващи методи, от тези, които използват авангардни технологии за декарбонизация. Основното мерило в акта е количеството емисии CO2, отделени за единица продукция, като се използват актуализираните бенчмаркове от Схемата за търговия с емисии (ETS). Продуктът се счита за нисковъглероден само ако неговото производство отделя значително по-малко емисии от средните стойности на най-ефективните 10% от инсталациите в Европейския съюз.

За индустриалните предприятия това означава, че производителят трябва да може да измерва и доказва:

• въглеродния отпечатък на производството (емисии CO₂ на тон произведен материал);
• използваните енергийни източници в производствения процес;
• използваните технологии за производство (например електродъгови пещи, водородни технологии или други нисковъглеродни процеси);
• съответствието с бенчмарковете на Схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS)

Стоманените продукти, които не попадат в обхвата на Регламента за строителните продукти (Construction Products Regulation, CPR) ще се считат за нисковъглеродни, когато отговарят на условията за „нисковъглеродна стомана“, които ще бъдат определени в делегираните актове съгласно ESPR.

В рамките на този подход се въвеждат конкретни минимални изисквания за използването на нисковъглеродни индустриални материали в строителни и инфраструктурни проекти. Сред тях са:

• най-малко 25% от използваната стомана да бъде нисковъглеродна;
• минимум 5% от използвания бетон и цимент да бъдат нисковъглеродни и с произход от Европейския съюз;
• най-малко 25% от използвания алуминий да бъде нисковъглероден и произведен в ЕС.

Подобни изисквания се въвеждат и за автомобилния сектор, особено по отношение на електрическите превозни средства. За да може дадено превозно средство да бъде определено като „произведено в ЕС“, то трябва да бъде сглобено в Съюза, а значителна част от неговите компоненти да са с европейски произход.

Един от основните критерии е поне 70% от стойността на компонентите на превозното средство (без батерията) да произхожда от ЕС. Предвидени са и допълнителни условия, свързани с произхода на ключови елементи от батериите и други технологични компоненти (например изискванията по Анекс III - определени ключови компоненти на батерията като клетките, активния катоден материал и системата за управление на батерията да са произведени в ЕС).

На практика това означава, че производителят трябва да може да докаже:

• мястото на окончателното производство или сглобяване на продукта в ЕС;
• произхода на основните компоненти във веригата на доставки;
• дела на стойността, генерирана в рамките на Европейския съюз;
• проследимост на доставчиците на ключови компоненти и материали.

Това изисква по-висока прозрачност и проследимост на индустриалните вериги на доставки, особено при продукти с по-сложна структура.

Целта е да се укрепят европейските вериги на доставки и да се насърчи производството на превозни средства и автомобилни компоненти в рамките на Европейския съюз.

Критериите за „Произведено в ЕС“ не се ограничават само до произхода на продуктите, но предвиждат и оценка на реципрочността (reciprocity assessment) при достъпа до обществени поръчки. В рамките на този подход се отчита дали трети държави предоставят равностоен достъп на европейските компании до своите пазари за обществени поръчки. Целта е постепенно преминаване от чисто ценови критерии към критерии, свързани с устойчивостта на веригите на доставки и въглеродния отпечатък. В определени обществени поръчки и публични схеми за подкрепа се насърчава използването на европейски нисковъглеродни индустриални продукти.

Ускоряване на издаването на разрешителни за дейност

Друг елемент на предложението е ускоряването и опростяването на процедурите за издаване на разрешителни за промишлени инвестиционни проекти. Европейската комисия посочва, че в момента сложните и продължителни административни процедури забавят изграждането на нови производствени мощности и инвестиции в технологии за декарбонизация.

Поради това в предложението се предвижда държавите членки да създадат „единна цифрова входна точка“ за подаване на заявления за индустриални проекти. Чрез нея инвеститорите ще могат да подават една обща заявка за всички необходими разрешителни, свързани с даден индустриален проект, което ще позволява:

• подаване на всички документи чрез една електронна платформа;
• автоматично разпределение на заявлението към съответните компетентни органи;
• проследяване в реално време на статуса на процедурата;
• проверка на сроковете за вземане на решения от администрацията.

Цифровата система трябва да използва European Business Wallets, които позволяват сигурен обмен на данни между публичните администрации и   повторно използване на вече предоставени документи. Освен това държавите членки трябва да въведат единна процедура за издаване на разрешителни, базирана на едно заявление, което обхваща всички административни разрешения, необходими за реализирането на индустриалния проект.

Предвидени са и конкретни срокове за администрацията. Например компетентният орган трябва в рамките на 45 дни да потвърди дали подаденото заявление е пълно или да поиска допълнителна информация от инвеститора. Според оценката на въздействието на ЕК, целта е средната продължителност на разрешителните процедури за индустриални проекти да бъде ограничена до около 18 месеца.

Зони за индустриално ускорение

Предвижда се създаването на „зони за индустриално ускорение“. Какво представляват те? Това са специално определени територии, в които изграждането на нови производствени мощности и индустриални инвестиции може да се реализира по-бързо и при облекчени административни процедури.

Съгласно предложението, а именно глава V - всяка държава членка трябва да определи поне една такава зона в срок до 12 месеца след влизането в сила на регламента. Основната идея е в тези територии да се концентрират индустриални проекти в стратегически сектори и да се създадат условия за по-бързо развитие на производствени мощности.

При определянето на такива зони държавите членки трябва да вземат предвид редица критерии. Сред тях са приносът на бъдещото производство за сигурността на снабдяването на ЕС в стратегически индустриални сектори, потенциалът на зоната да подпомага развитието на индустриални вериги на стойност и иновации, броят на малките и средни предприятия, които могат да се възползват от развитието на зоната, както и степента на икономическо развитие на съответния регион.

При избора на местоположение държавите членки трябва да дават приоритет на вече урбанизирани или индустриално използвани терени, включително съществуващи индустриални площадки и изоставени промишлени зони (brownfield зони). В същото време зоните трябва да бъдат разположени извън защитени природни територии, включително зоните от мрежата Natura 2000, както и други национално защитени територии. При създаването на такива зони държавите членки трябва да оценят и редица практически фактори, свързани с инфраструктурата и условията за развитие на индустрията. Това включва:

• наличието на подходяща транспортна и енергийна инфраструктура;
• възможност за достъп до достатъчно нисковъглеродна енергия;
• наличието на квалифицирана работна сила;
• възможности за развитие на научноизследователска и иновационна дейност.

За проектите, които се реализират в рамките на тези зони, се предвижда и облекчен режим за издаване на разрешителни. Държавите членки трябва да издават „общо базово разрешение“ за зоната, което обхваща част от стандартните административни разрешения, необходими за индустриални дейности.

В резултат на това инвеститорите ще трябва да получават само допълнителните разрешения, които са специфични за конкретния проект. По този начин се цели значително съкращаване на административните процедури и ускоряване на реализацията на нови индустриални инвестиции.

Чуждестранни инвестиции

Актът предвижда нов подход към чуждестранните инвестиции в стратегически индустрии. За инвестиционни проекти на стойност над 100 млн. евро от трети страни (например в батерии, соларни панели, електромобили и критични суровини), които контролират над 40% от глобалния пазар в даден сектор, могат да бъдат прилагани определени условия, които да гарантират, че тези инвестиции създават реална добавена стойност за икономиката на Европейския съюз.

Чуждестранният инвеститор трябва да изпълни поне четири от следните шест критерия:

1. Чуждестранният инвеститор не трябва да придобива повече от 49% от акционерния капитал или от правата на глас в европейското дружество (Ownership Cap).
2. Инвестицията трябва да бъде реализирана чрез създаване на съвместно предприятие (Joint Venture) с европейски субекти (Union entities).
3. Инвеститорът трябва да сключи споразумение за лицензиране на своите права върху интелектуална собственост и ноу-хау в полза на активите или целите на ЕС.
4. Инвеститорът се задължава да насочва поне 1% от брутните си годишни приходи за разходи за научноизследователска и развойна дейност (R&D) в рамките на Европейския съюз.
5. Най-малко 50% от работната ръка във всички категории (от производствен персонал до мениджмънт) трябва да бъдат работници от ЕС.
6. Инвеститорът трябва да публикува стратегия за подобряване на веригите на стойност в ЕС и да се стреми да доставя поне 30% от входящите ресурси (компоненти и материали) от доставчици в рамките на Съюза.

Целта е да се гарантира, че достъпът до единния пазар допринася за укрепване на индустриалната база на ЕС и за дългосрочно икономическо развитие в рамките на Съюза.

Спазването на тези условия ще се наблюдава от националните органи, отговорни за инвестициите, като Европейската комисия ще има координираща роля в процеса.

Предложението за регламента предстои да бъде разгледано от Европейския парламент и Съвета на ЕС в рамките на обикновената законодателна процедура.

Тази процедура е основният механизъм за приемане на европейско законодателство и е уредена в чл. 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тя предвижда съвместно вземане на решения от Европейския парламент и Съвета въз основа на предложение на Европейската комисия. В рамките на процедурата законодателното предложение преминава през първо и второ четене в двете институции, а при необходимост се провеждат и неформални преговори (триалози), с цел постигане на общ текст.

Индикативна времева линия на законодателния процес:

След като предложението бе представено от Европейската комисия на 4 март 2026 г., през втората половина на 2026 г. се очаква то да бъде разгледано в Европейския парламент и Съвета, включително в рамките на междуинституционални преговори. При нормален ход на законодателния процес е възможно окончателното приемане на регламента да се случи в началото на 2027 г.

След приемането на регламента се предвижда постепенно въвеждане на част от новите изисквания. Очаква се до 2029 г. да започне пълното прилагане на критериите за обществени поръчки, свързани с изискванията за „Произведено в ЕС“ и използване на нисковъглеродни индустриални материали. В по-дългосрочен план инициативата е част от индустриалната стратегия на ЕС, която поставя за цел до 2035 г. делът на индустрията в БВП на Европейския съюз да достигне 20%.

Събиране на обратна връзка от бизнеса

Във връзка с подготовката на позиция на БСК по предложението за Законодателен акт за ускоряване на промишлеността, стартираме събиране на информация от предприятията относно потенциалното въздействие на новите изисквания върху тяхната дейност.

Приканваме компаниите да се включат, като попълнят кратък въпросник, чрез който да споделят своите наблюдения, очаквания и конкретни предизвикателства, свързани с прилагането на новите критерии, включително по отношение на „нисковъглеродните“ изисквания, веригите на доставки и достъпа до финансиране.

Въпросникът е достъпен ТУК със срок за отговор до 31 май 2026г.

Събраната информация ще бъде използвана за формиране на обоснована позиция на БСК, която да отразява реалните нужди и притеснения на бизнеса в България.

****

Настоящият материал е изготвен в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.