БИЗНЕСЪТ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА ЗА СОЦИАЛНИ РАЗХОДИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ

Приемаме предложението за въвеждане на данък свръхпечалба като едно предупреждение, не само по отношение на политиците, които предстои да разглеждат проекта за бюджет в следващото Народно събрание, но и към бизнеса. Явно бизнесът трябва да плати сметката за високите социални разходи през последните две години. Така Станислав Попдончев, зам.- председател на Българска стопанска камара, коментира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов, публикувания за обществено обсъждане от Министерството на финансите пакет от промени в данъчните закони. 

"Не знаем доколко е необходимо въвеждането на един такъв данък в светлината на това, което сподели тази сутрин изпълнителният директор на НАП, че има значителен ръст на събираемостта. Говорим за преизпълнение на събираемостта към 17 март със 752 млн. лв., което е ръст от 17% спрямо същия период на миналата година и най-добрата събираемост на данъчни постъпления от 2015 година. В същото време за ДДС ръстът е 211 млн. лв и това са 9% и най-добра събираемост от 2018. Това е при "лошите", намалени ДДС ставки. Той беше и единствената публична личност, която благодари на българския бизнес за коректното отношение към фиска, защото имаме декларирани над 10 млрд. допълнителна данъчна основа за облагане с корпоративен данък, което би трябвало да означава още 1 млрд. допълнителни приходи в бюджета".

Надяваме се да няма нужда от този данък, който се предлага, заяви Попдончев.  По думите му данъкът ще засегне всички бизнеси, заради формулата на изчисляване. "Той сравнява данъчната печалба за 2022 година с осреднената печалба за периода от 2018 до 2021, увеличена с 20%. При 16,9% официална инфлация, до 20%  са три процентни пункта. Тоест, от всеки бизнес, който е направил повече от 3% печалба през миналата година, ще се вземат 33%, тоест една трета от горницата".

"Министерството се стреми да събере около 2,2 млрд. лева от този данък, при положение, че от корпоративен данък годишно се събират около 4,6 млрд. лева. Тоест, това е 48% увеличение на изземването на доход от бизнеса. Почти всяко второ предприятие, което излезе на печалба, ще бъде обект на допълнително облагане". 

Става въпрос за допълнителни вноски на база печалбите от 2022 година, които започват да се правят по проект от 15 юли до 15 декември, допълни Попдончев. Няма бизнес, който да разбере през март месец, че след три месеца ще трябва да прави нови вноски от печалбите си, и това да не му повлияе съществено. "Още повече, че ще има бизнеси, които през 2023 година ще са на загуба, но парадоксално ще правят вноски за данък свръхпечалба през 2022 година". 

Относно проектобюджета гостът каза, че през последните 15 години Българска стопанска камара "настоява непрекъснато за програмен бюджет". "Продължаваме да нямаме такъв. Ако имахме такива бюджети и знаехме какви политики, с какви резултати, с какви средства са ни необходими да направим, лесно можехме да кажем кое да се прави и кое не. В момента могат да се изказват различни тези - от оптимизиране на разходите за администрацията, преглед дали има дублиращи структури, въвеждане на буфери и т.н. в разходната част".

"В момента ние не виждаме в разходната част кой знае какви намерения на служебното правителство да прави промени. По-скоро то залага политиките, които вече са приети от НС. Но за сметка на това в приходната част имаме сериозни утежнения за бизнеса, включително и с връщане на диференцираните ставки по ДДС, които се показва, че имат доста добро влияние върху фиска, макар и намалени по отношение на събираемостта". 

Трябва ли да отпаднат диференцираните ставки по ДДС? Трябва ли да се въведе таван на надценките на храните в търговските вериги и какъв би бил ефектът? Какви са рисковете при въвеждането на допълнителни ограничения на плащането в брой? 

Вижте целия коментар във видеото.