Какво е енергийна ефективност?

Според определението, предложено в Директива 2012/27/ЕС и въведено в нашето законодателство чрез Закона за енергийната ефективност, това е съотношението на изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия. Тя може да се представи като производството на същия обем продукция с по-малко вложено количество енергия или произведени повече продукти и услуги с използването на същото количество, вложена в изработването им енергия. Накратко, получаваме повече с по-малко.

Каква е ролята на предприятията?

Десетилетия продължават дискусиите за необходимостта от енергийна ефективност и постигане на по-добри резултати. Редица предприятия имат значителен напредък, но остава въпросът, ако подобряването на енергийната ефективност намалява оперативните разходи, защо компаниите не правят повече?

„Обичайните“ причини, които се посочват, са липсата на ресурси, включително капиталови, ниската възвръщаемост, необходимостта от фокусиране върху други приоритети като производството и качеството, както и съпротивата срещу промените и сложността.

Кои проекти имат най-добра възвръщаемост?

При икономически живот на проекта от 20 години с най-кратък срок на откупуване са проектите зя смяна на енергийната база, въвеждане на системи за контрол, енергоефективно осветление, обновяване на кондензни стопанства, топлоизолация на оборудване, подмяна на котли, утилизация на отпадна топлина – между 1 и 2 години. Разбира се, това зависи от конкретните параметри на проекта, индустриалния сектор, използваните енергоизточници.

Между 3 и 4 години е срокът на откупуване на инвестициите за топлоизолация на производствени и административни сгради и използването на възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, 6 години - за проекти с когенерация, 7 години - за подмяна на технологично оборудване и технологични агрегати.

Кои инструменти за финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност не са получили достатъчна популярност?

Договорите с гарантиран резултат. При тях възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършва за сметка на реализираните икономии на енергия. Типичните им характеристики са: продължителност между 4 до 10 години; дял на спестената енергия от потреблението между 15 и 50%, инвестиция между 50 хиляди и 5 млн. евро.

Какви са задълженията на предприятията?

На задължително обследване подлежат предприятията, които не са МСП, както и промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3000 MWh. Обследването трябва да се извършва най-малко веднъж на всеки 4 години, след което данните от обследването се представят в Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Има ли възможност да се избегне това задължение?

От задължително обследване за енергийна ефективност са освободени предприятията, които прилагат система за управление на енергията или околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган в съответствие с европейски или международни стандарти. За да се възползват от това условие, прилаганата в предприятията система трябва да включва енергийно обследване.

Какви са очакванията?

Приетата в края на 2018 г. обновена Директива за енергийна ефективност трябва да се включи в националното законодателство до 25.06.2020 г. Тя поставя по-високи и амбициозни цели в областта на енергийното спестяване и ограничава възможността за ползване на изключения, които да намалят кумулативно определяната национална цел. Енергийната ефективност е част от интегрираните планове на държавите-членки в областта на енергетиката и климата, което ще постави допълнителни задължения за предприятията. 

Термини (за сведение):

„Обследване за енергийна ефективност“ е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност (Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ)).

„Промишлена система“ е обособена съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологично оборудване и спомагателни стопанства, в рамките на която предприятие осъществява дейност за производство на стоки или предоставяне на услуги (Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ)).

Тон нефтен еквивалент (тне) – единица за енергия, дефинирана като количеството енергия, отделено от изгарянето на 1 тон суров нефт. Съответства на 42 GJ или 11.630 MWh. Тъй като горивата имат различни калорични стойности за преобразуване се използват коефициенти на превръщане според нетната калорична стойност.

Дата: 20.06.2019

Прочетено: 60