Министър Борисов, 2020 г. премина под короната на COVID-19. За много кратко време цялата икономиката трябваше да се адаптира към новата реалност. Справи ли се страната ни? Какво показват разчетите в края на 2020 г.?
Страната ни влезе в кризата с много добри макроикономически показатели. Неслучайно България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II и на банковия съюз. Не трябва да забравяме, че нашата икономика изцяло зависи от европейската. Още през пролетта наука и бизнес се обединиха, с помощта на държавата, и започнаха много бързо да произвеждат защитни облекла, шлемове, очила, маски, а вече и респиратори. Като цяло, българската икономика се справя добре на фона на останалите икономики. Докато някои от европейските страни регистрираха спад през първото тримесечие на 2020 г., България отбеляза ръст. Второто тримесечие беше слабо за всички. Спадът на годишна база у нас беше около 8.6%. Тогава се справяхме с 50% по-добре от средното за ЕС ниво. Имаше държави със спад на БВП около 20%. През второто тримесечие спадът у нас беше основно по линия на инвестициите, отрицателното търговско салдо за този период намаля значително на годишна база, но пък отчетохме лек ръст на крайното потребление.
Вече имаме и оценките за третото тримесечие - спадът на БВП е 5.2% спрямо съответното тримесечие на 2019 г., но се задълбочава тенденцията за поддържане и дори ръст на потреблението. Това означава, че мерките на държавата са дали своя ефект – потреблението на домакинствата нараства с 2.3% на годишна база, а спрямо предходните три месеца расте с 5.3%. Добрата новина за третото тримесечие е, че и инвестициите започнаха да се възстановяват. Има растеж на бруто образуването на основен капитал в структурата на БВП през третото спрямо второто тримесечие. Изоставаме с износа, но считам, че ще има подобрения през последното тримесечие и при него.
Кои са най-пострадалите икономически сектори от пандемията?
Определено най-пострадали са секторите, свързани с туризъм, ресторантьорство, транспорт, малките магазинчета. Именно затова там бяха насочени първо усилията ни за подкрепа. Стартирахме с мярката за подкрепа по ОПИК на микро- и малки компании от всички засегнати сектори – над 21 хил. фирми получиха вече 173 млн.лв. безвъзмездна подкрепа. Издал съм заповед и за преразглеждането на останалите 6000 проекта, кандидатствали по процедурата. От тях са предложени общо 3 354 броя проектни предложения, които да бъдат преоценени. В изпълнение са и мерките за туризма и транспорта, както и за средните предприятия. По мярката 60/40, която се трансформира в 80/20 и даже 80/0, изпълнявана от МТСП, подкрепихме много работодатели да запазят работниците си.
Кои икономически сектори бележат ръст и имат възможност за развитие?
Структуроопределящи ще бъдат тези, които ще предложат качество – тези, които се трансформират най-бързо, които ще отговорят на глобалния свят да бъдат екологични - зелени и въглеродно неутрални. Това са отраслите, с които България ще има своя шанс и да осигурява нови доставки на near-shore. Всеки трябва да мисли малко по-глобално, малко по-зелено и много по-иновативно. Именно тук е ролята на държавата да подкрепи този бизнес. В икономически план спазваме принципите на ЕС „мисли първо за малкия“. Следваме и солидарността относно засегнатите отрасли, но ни е нужна и трансформация към бъдещето, а тя ще дойде през иновативните услуги и индустрия.
Как МИ ще помогне на губещите и как ще стимулира печелившите?
Подкрепили сме вече с 1.1 млрд. лв. бизнеса през мерките, изпълнявани от МИ и МТСП. Близо 600 млн. лв. вече са инвестирани по мярката 60/40. По антикризисните мерки, изпълнявани само от МИ, над 450 млн. лв. са достигнали до българските компании. От тях над 200 млн. лв. по ОПИК безвъзмездни средства и над 250 млн. лв. безлихвени кредити по двете гаранционни програми на Българската банка за развитие (ББР) за подкрепа на фирми и физически лица. Общият ресурс, който бихме могли да мобилизираме в банковия сектор през ББР и Фонда на фондовете, е около 2,8 млрд. лева. Помощта за предприятията, която минава през ББР, се разширява и удължава - увеличава се размерът на кредитите и се облекчават условията към банките. По кредитите за физически лица, които се гарантират също от ББР и са безлихвени, увеличихме лимита за физическо лице до 6900 лв. и също сме облекчили условията. И двете програми се удължават до средата на 2021 г.
По ОПИК имаме отворени процедури за над 300 млн.лв. В момента акцентът е по процедурата за подпомагане на средни предприятия. Предложени за финансиране са 1 285 броя с общ размер на безвъзмездната помощ над 178 млн. лв. Резервните проектни предложения по процедурата са 418 с размер на одобрената помощ над 55 млн. лв. Наддоговаряме и сме изпратили покани към бизнеса и по стара процедура за подобряване на производствен капацитет, с която да подпомогнем структурата на БВП от гледна точка на инвестициите. Стойността на разплащането ще бъде 68 млн. лв. Вече са сключени и 69 административни договора с общ размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ 31 339 211 лв. По процедури подпомагаме още автобусни превозвачи - с 30 млн. лв., както и туроператори, туристически агенти и екскурзоводи - с над 10 млн. лв.
В средата на януари стартира и процедура с конкретен бенефициент НАП с предвиден бюджет от 156 млн. лв. Целта й е да бъдат предоставени оборотни средства на предприятията, чиято дейност е засегната от заповедта на здравния министър за въвеждане на нови противоепидемични мерки. Обмисля се механизъм на изпълнение, който да позволи нейното максимално бързо стартиране и осигуряване на подкрепата до засегнатите предприятия в кратки срокове. Средствата за изпълнение са пренасочени от подготвените за обявяване други две процедури, но въпреки това, ще потърсим варианти за тяхното последващо изпълнение в най-кратки срокове.
Как оценявате ефективността на антикризисните мерки? Бяха ли навременни и сработиха ли?
Благодарение на мерките, запазихме икономиката жива и спасихме 250 000 работни места. Благодаря на работодателите, с които сме в непрекъсната връзка почти денонощно - и те дават своите предложения как да бъде компенсиран бизнесът. Постигнахме много тежък баланс между свободата в икономическия живот и строгостта на противоепидемичните мерки по международните стандарти. Сектор „Търговия“ остана почти изцяло отворен. С това гарантираме доставките, производството и промишлеността. Заедно с МТСП, трябва да постигнем най-бързия ефект - мерките да бъдат достъпни, публични, прозрачни, и по най-лесния начин да стигнат до бизнеса.
Членовете на БСК посочват като съществен проблеми бавната процедура по одобряване на подадените документи. Имаме компании, които прекратиха дейността си, поради затрудненото положение, преди средствата да стигнат до тях. Какви са възможностите процесите да се ускорят?
Стремим се да отговорим на общественото очакванев тази криза,работим много ускорено по европейските правила. Отговорността е голяма. Към момента считам, че всякакво забавяне се преодолява, вземаме най-бързите и добри решения, за да отговорим на тези очаквания.В една криза, която води до предизвикателства не само в българската икономика, но и в световната, ние наблягаме на една рационална политика, която да подкрепи българския бизнес и българските граждани, за да могат да се справят по-бързо с тези предизвикателства. От началото съгласуваме с бизнеса мерките, амбицирани сме да бъдем още по-активни в подкрепата.
Въпреки кризата, тази година се наблюдава устойчивост на фирмите, които са на пазара. Статистиката на Агенцията по вписвания показва, че в големите 28 областни града за 2020 г. са прекратили дейността си 8 158 фирми. За сравнение, през 2019 г. те са били 8 859, което показва, че тази година с 8% са по-малко търговците, които са спрели да функционират по една или друга причина.
Според есенната икономическа прогноза на ЕК, икономиката на България ще се възстанови до предкризисните нива до края на 2022 г. Каква е Вашата прогноза за възстановяване?
Като министър на икономиката, следя всички прогнози за България, вкл. тези на Европейската комисия, на Международния валутен фонд и на "Стандарт енд пуърс". Спрямо прогнозите от началото на годината, есенните сочат едно подобрение на ситуацията в България, защото виждат тези показатели, които в момента ни поддържат на едно определено ниво като потребление и инвестиции в структурата на БВП. Това, което всички тези прогнози сочат е, че дори в по-лошия сценарий, в рамките на следващите 2 години трябва да възстановим абсолютно всичко загубено. Ако сме по-амбициозни, може да се справим и по-добре. Това важи за почти всички европейски държави и е много важно, че по тези макроикономически показатели България се справя по-добре от средното за ЕС към момента. От гледна точка на финансовата стабилност и дълга, спрямо прогнозите ще бъдем 4 пъти по-добре от средноевропейското и в пъти по-добре от много от държавите. От гледна точка на дефицита, също ще бъдем по-добре. Имаме една финансова стабилност, имаме съответните буфери, така че на чисто макроикономически ниво можем да се справим.
Каква ще бъде 2021 г. за българската икономика? Кои са трите най-големи предизвикателства пред българския бизнес и как ще се справим с тях?
Имаме уникалния шанс в справянето ни с пандемичната криза да трансформираме нашата икономика. Това, което в глобален аспект се очаква, е ние да бъдем все по-въглероднонеутрални. За да бъде България на международната инвестиционна и бизнес сцена, трябва да отговорим на тези изисквания. Това са изисквания не само към държавата, но и към бизнеса, и искаме да го насърчаваме в тази посока. Залагаме върху дигитализацията, но и върху Зелена България. В момента работим по такива проекти с нашите индустриални зони. Това е следващото предизвикателство, на което трябва да отговорим и с което да гарантираме социално и здравно икономическо развитие. Политиката ни към развитие на човешкия капитал се вижда спрямо разходите в следващия бюджет – образование, иновации и социална среда.
Какво е Вашето пожелание към българския бизнес?
На първо място, искам да пожелая здраве. Съвместно трябва да продължим да работим за икономика, създаваща по-високи нива на добавена стойност, която гарантира по-голям бюджет, който да осигури социална и здравна инфраструктура. Не трябва да наблягаме единствено на факторите капитал, земя или инфраструктура, а повече върху развитието на човешкия капитал.
