Септември е. Месец, през който, независимо от поредността на годината, една тема винаги измества в новините репортажите за лятната и политическата жеги. И това е началото на новата учебна година – за ясли, детски градини, училища. Заедно с множеството напиращи въпроси като това колко ще струва подготовката на първокласник, има ли достатъчно детски градини и възможно ли е децата да бъдат приети в „елитно училище“ без частни уроци, на дневен ред излиза и темата за работещите родители. Как ще съчетават те грижите за детето със служебните си задължения?
Българското законодателство е едно от най-щедрите към родителите, включително що се отнася до отпуските. Майката, бащата, дори работещите баба и дядовци имат правото да ползват отпуск за гледане на малко дете. Предвидена е възможност за ползване и на неплатен отпуск за гледане на дете до 8-годишна възраст, което означава, че родителите биха могли да бъдат повече време и с първокласника, който се нуждае от допълнителни грижи. Майките с деца до 7-годишна възраст ползват с предимство отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината.
Важно е да се знае, че за майки с деца до 6-годишна възраст, както и за майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, полагането на нощен труд е забранен, освен с тяхно писмено съгласие. Също така, работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
Когато говорим за „родители“ и „работодатели“, трябва да си даваме ясната сметка, че това не са две различни, противопоставящи се една на друга категории хора, а напротив - често родителите са и работодатели, а работодателите са и родители. Работодателят, който също има деца, племенници, внуци, се сблъсква със същите проблеми, като наетия от него работник. И го разбира. И иска да му помогне. Но много пъти е възпрепятстван да го направи, поради обективни фактори. Самият той често се задъхва под тежестта на икономически и здравни кризи, от недостига на квалифицирани кадри, от непосилната административна тежест, на която е подложен.
Как тогава работодателят да изпълнява социално отговорна функция и да успее да наема и най-уязвимите, сред каквито са самотните родители?
Точно тук е мястото на държавата, която следва да насърчи наемането на такива работници. В тази посока е и мярката на Агенцията по заетостта за наемане на безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст. Предвидени са субсидии за работодателя (за не повече от 6 месеца), като процедурата включва подаване на заявка по образец в съответното бюро по труда за свободни работни места и необходимите документи за ползване на насърчителната мярка. След одобрение на заявката от Съвета за сътрудничество се сключва договор по утвърден образец с бюрото по труда за предоставяне на средства от Държавния бюджет. Времето ще покаже дали посочената мярка, както и проектът „Родители в заетост“ ще бъдат в истинска помощ за родители и работодатели. И най-вече – за децата.
