- Изградена мащабна инфраструктура, която обединява потенциала на повече от 700 експерти от различни области на икономиката, вкл. формирани 17 секторни и 10 регионални центъра за оценка на компетенциите на работната сила;
- Създадени 7 секторни компетентностни модела (вкл. каталог на компетенциите), обхващащи 76 длъжности (+ 700 близки до тях), вкл. около 420 компетенции, 1600 поведенчески индикатора и 1800 единици знания и умения,
- Анализирани и определени 170 ключови длъжности;
- Обучени 220 оценители на компетенции, 2100 мениджъри и специалисти по управление на човешките ресурси (УЧР);
- Проведени 650 обучения и 1000 консултации на работното място;
- Привлечени 170 пилотни предприятия, 200 членове на Секторни консултативни съвети и 15 консултантски агенции в сферата на УЧР;
- 96 000 посещения на Интернет портала на проекта;
- Разработени и публикувани в цифровата библиотека на портала над 70 анализа, методически документи и анкетни проучвания в сферата на човешките ресурси, технологичното развитие, пазара на труда и др.;
- 4400 изтегляния на публикациите;
- 860 абонати на електронния бюлетин.
Това са само част от постигнатите до момента резултати по проекта на БСК по ОП РЧР, представени пред членовете на Националния съвет за оценка на компетенциите (НСОК) по време на четвъртото му редовно заседание (17 май 2012 г.).
По време на заседанието бяха подложени на дискусия и одобрение още:
- Секторният компетентностен модел в сектор „Металургия“;
- Предложения за промени в нормативната уредба, отнасяща се до компетенциите на работната сила;
- Обобщен материал за основните заключения и препоръки от осъществените през последните 6 месеца секторни анализи и проучвания на пазара на труда, квалификационната и образователна структура, чужд опит и системи за оценка на компетенциите на работната сила.
Сред интересните акценти в обобщения материал за резултатите от анализите и проучванията са тези от проведено анкетно проучване, изследващо мотивацията и нагласите на работодателите по отношение на професионалната квдалификация, образователното ниво и реализацията на работната сила. Резултатите от проучването са разпределени в три групи, както следва:
1. Образователно, квалификационно ниво, умения и опит
- По отношение на изискванията за степен на образование, работодателите отдават предпочитания на специалисти със средно специално и средно образование, независимо че броят на длъжностите, изискващи по-висока образователно квалификационна степен, нараства.
- Анкетираните предприятия и работодатели считат, че над 70% от работещите притежават изискваното ниво на квалификация, като за останалите почти 30% разпределението е в двата полярни сегмента – нямат изискваната квалификация или са прекалено квалифицирани, т.е. притежават по-висока от необходимата квалификация. Преценката по този въпрос е твърде субективна, тъй като няма създадени професионални стандарти, които да бъдат реален измерител на знанията и уменията на работниците и служителите. Това определя значимата роля на бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите (ИСОК) за създаването на компетентностни модели, формулиращи стандартите за професионални компетенции и успешни поведения. Това ще позволи постигането на обективна оценка на съответствието на квалификацията на работниците и служителите с изискванията на длъжностните характеристики.
- Разширява се ветрилото на изискваните умения на персонала, извън специфичните професионални умения, като например: комуникативност, справяне с проблеми, принос към екипния успех, непрекъснато учене и усъвършенстване.
2. Подбор на персонала
- Предприятията трудно намират за своята дейност квалифицирани работници, оперативни ръководители и мениджъри, но почти без трудност намират нискоквалифицирани работници. Резултатите са индикатор за разминаване между потребностите на икономиката и кадрите, които се подготвят от образователната система.
- Главните причини за трудното намиране на персонал (в низходящ ред) са: отлив на младите хора от техническите специалности (според 44% от предприятията); разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда (41%); несъответствие на образователните стандарти, учебно съдържание и програми с потребностите на бизнеса (39%); физически недостиг и застаряване на работната сила (35%); формално провеждане на учебните стажове и практики (35%) и ниско качество на професионалното и висше образование (34%).
- Проучването води до извода, че подготовката на кадрите, завършващи средно образование, е недостатъчна. Според участниците в анкетното проучване завършващите средно професионално образование не са достатъчно подготвени за работа като квалифицирани работници (43%), специалисти (39%), работници по поддръжка (35%), оператори на машини и съоръжения (33%).
3. Удовлетвореност, мотивация и нагласи за обучение
- Поради нестабилността на икономиката в условията на икономическа криза възможността за повишаване на възнаграждението е най-силният мотив, оказващ влияние върху вземането на решение за обучение и саморазвитие според анкетираните. На второ място е сигурността на работното място, следвана от професионалното израстване и кариера.
- Необходимостта от допълнително обучение при започване на работа е част от проблема с квалификацията на персонала. В една-четвърт от анкетираните предприятия 75% от служителите им започват работа след въвеждащо обучение. Необходимостта от обучение на персонала се определя основно след атестиране на персонала. Голяма част от предприятията определят потребностите от обучение на база резултати от работата или по предложение на прекия ръководител. В повечето фирми липсват фирмени системи за определяне на потребностите от обучение и системи за оценка на компетенциите.
В анализа за състоянието и проблемите на оценяването на компетенциите на работната сила, освен представянето на актуалното състояние на системата за професионално образование и обучение по административни области и райони на планиране е разгледана професионалната реализация на обучените. Направени са препоръки за преодоляване на изоставането на България по част от критериите, заложени в стратегията „Европа 2020”, и подобряване на образователната система в страната.
Предложени са нормативни промени, сред които:
- Залагане в регионалните планове за развитие на конкретни мерки и действия, чрез които да се гарантира достъпът до образование на децата и от най-отдалечените населени места, на децата с увреждания и на децата с особени образователни изисквания.
- В Закона за социалното подпомагане, в Закона за насърчаване на заетостта, в останалите закони, регламентиращи социални помощи и социални плащания, както и в правилниците и наредбите, регулиращи приложението им, да бъдат предвидени санкции за семействата, в които има деца, непосещаващи или преждевременно напуснали училище.
- Чрез нормативната база да бъдат предвидени стимули за включване и да бъде осигурен улеснен достъп на българските граждани до програмата „Учене през целия живот”. Използване на съвременни, ефективни и нетрадиционни форми на обучение за засилване на интереса и привличането им.
- Нормативно осигуряване на условия за реализиране на диференцирано финансиране на образованието според броя на учащите при началните степени на образованието и при отчитане потребностите на икономиката и според професионалната реализация на завършилите – при професионалното и висшето образование.
Членовете на НСОК ще представят за обсъждане пакета с предложения в институциите и организациите, които представляват, с оглед последващо иницииране на законодателни промени.
За секторните анализи през 2011 г. водеща бе темата за оценката на секторите и историческата картина за състоянието и развитието им, включително с определяне на водещите технологични, икономически и социални промени, които ще се отразят върху работната сила и компетенциите в сектора.
В преобладаващата част от секторните анализи бяха дефинирани ключовите длъжности, професии и компетенции за съответния сектор, както и очакванията за дефицитни професии и специалности в следващите години.
Направени бяха множество предложения и препоръки за промяна на нормативната уредба и подобряване на бизнес-средата, които подпомогнаха другите дейности по изпълнявания проект.
***
Вижте още:
