Бюджет 2013 е проинфлационен и повишените приходи в него ще бъдат събрани за сметка на по-високата инфлация, каза заместник-председателят на Българска стопанска камара Димитър Бранков. Той казва, че в бюджета е предвидена още по-висока безработица спрямо сегашната и че е нужна нова политика по заетостта.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
- Г-н Бранков, след три години на небивала икономическа криза правителството като че ли е склонно да разхлаби колана или, ако използваме реториката на финансовия министър – пицата няма да е толкова постна. Сбъднаха ли се вашите очаквания за бюджет 2013?
- Изразихме една като цяло негативна позиция. Разбира се, имаше и положителни моменти. На първо място – по-голяма прозрачност на разходите на специалните ведомства – МВР, Министерството на отбраната. Осигурителните вноски на техните служители бяха вкарани в бюджета, което завиши разходите като процент от БВП, но това не е повишение, а е резултат от по-прозрачния начин на бюджетиране. Важна стъпка е изравняването на лихвите по просрочени задължения – за всички плащания основен лихвен процент плюс 20 %, което беше поето като ангажимент в Националния съвет за тристранно сътрудничество от министър Симеон Дянков. Това ще осигури условия за така наречената единна данъчна сметка, за която БСК настояваше. Но имаме и резерви. Бюджетът повтаря този от минали години със следните разлики. На първо място фокусът върху потреблението и повишаването на доходите всъщност касае само пенсиите. Тази мярка е социално оправдана. За първи път имаме отрицателен ръст на пенсиите, техните получатели практически получават и разходват по-малко. Предлага се повишение и на минималната заплата и това изчерпва фокуса върху потреблението.
- За повишението на доходите са нужни постъпления в бюджета с около 18 милиарда лева повече и тук е основната полемика – откъде ще дойдат те – от повишена събираемост или от нови данъци.
- Нашето основно опасение е, че този бюджет повтаря рамката на предишния и не върви в посока реформиране на икономиката. В българските условия повишеното потребление означава повече внос и по-малко местно производство и по-малко работни места. Докладът по бюджета признава, че през следващата година безработицата ще е по-висока. И на реалната, която в момента при всички случаи надвишава 18 %. При младите до 24 години – 39 %. Тези млади хора нито учат, нито работят. Те или са регистрирани в бюрата, или са обезокуражени. Вчера излезе едно изследване, което потвърждава тези данни и вижданията на Стопанска камера за нова политика по заетостта и съживяване на икономиката. Според становището на БСК бюджетът е напрегнат откъм приходната си част. Над 6,5 % е предвиденият ръст на бюджетните приходи, докато номиналният ръст на БВП е 4,3. Ние имаме само една година досега, когато ръстът на приходите в бюджета надвишава номиналния ръст на БВП. Част от тези приходи намериха обяснение – например данъкът върху лихвите от банкови депозити, който не е обсъждан в НСТС, но сумата от него е заложена в бюджета. Ние възразяваме и срещу вдигането на максималните осигурителни прагове, които увеличават общата осигурителна тежест и не трябва да се предприема подобна стъпка без пакет от реформи на цялата осигурителна система. Например повишаването на максималния осигурителен доход от 2 000 на 2 200 лева не дава съществени предимства на осигуряващия се, особено в медицинското обслужване. Ако един работещ човек има задължението да направи профилактичен преход веднъж годишно и като отиде при лекаря и види опашката, той отива на друго място и прави този преглед за собствена сметка, тъй като иначе подлежи на санкция. Повишаването на осигурителния доход трябва да бъде свързано с реформи, а не просто така да се взима решение.
- Здравеопазването е най-нереформираният сектор. Има болници с огромни задължения.
- Да. Има болници в неплатежоспособност. Имаме браншови организации в БСК в здравеопазването, вижда се, че има опасност болниците в някои градове да бъдат закрити. Вероятно техни задължения ще бъдат прихванати, техни активи ще бъдат приватизирани и ще се получи нещо, което противоречи на конституцията – жителите на столицата и на големите градове ще бъдат в привилегировано положение спрямо всички останали в страната. Реформи можеше да има през бюджета в предходните години, но не станаха и очевидно годината на избори не е най-удачната за това. И не само в здравеопазването. В образованието също. Апропо ние приветстваме намерението на Министерството на образованието за пълен обхват на децата до5-годишна възраст в детските градини. Деца, които не знаят български, няма просто какво да правят в първи клас. Децата трябва да научат български език и за това не трябва да се жалят бюджетни средства. Ако трябва да отговоря на основния ви въпрос, бюджетът е проинфлационен. Част от гаранциите за постигане на по-високи приходи е във по-високата инфлация. 3,4 % е заложената инфлация на потребителските цени, което ще увеличи приходите най-вече от ДДС и акцизи. Планирана е и по-висока събираемост на ДДС. За тази година тя се е повишила с 15 %, но това често е за сметка на отказ от възстановяване на данъка. Това се постига по следния начин – пускат се фиктивни актове, които ще паднат в съда, но дотогава сметките на фирмата се блокират и тя е поставена на колене, често пъти даже излиза от пазара. И какво от това, че след години фирмата ще спечели делото?
- Може би трябва да има промени в данъчното законодателство?
- Предложили сме и ги очакваме, но апелираме и към стриктно спазване на данъчното законодателство. Например при желязото за строителството – има внос на продукция без ДДС, в резултат на което българските производители работеха с 30 % от капацитета. Ние имаме огромен внос и на други стоки – над 80 % от свинското месо, над 90 % от говеждото.
- Данък върху лихвите или върху финансовите транзакции?
- И двете мерки трябва да бъдат вън от дискусиите. Ако има общ европейски данък върху транзакциите, той ще бъде обсъждан в друг контекст.
