Дата: 04.01.2013

Източник: Информационна агенция "БГНЕС"

Прочетено: 2399

Без съмнение фискалната устойчивост, при която България е отличник, става за сметка на едно много ограничено национално производство, на една спадаща заетост.Това каза в интервю за БГНЕС Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

На въпрос какви са неговите очаквания за икономическото състояние в България през 2013 г. Бранков обобщи мнението си в една дума – застой. В подкрепа на тезата му стои и проучване на БСК, което показва, че повече от половината от фирмите, участвали в него, не очакват подобрения през новата година.

"Това проучване се прави всяка година, то ни помага да се ориентираме в нагласата и очакванията на бизнеса, не претендираме за представителност. Държа да подчертая, че през последните 4 години проучването ни дава вярна картина на очакванията на българската икономика и бизнес да се справят", допълни Бранков.

Димитър Бранков остава скептичен относно възможността през следващата година да бъдат проведени или започнати част от реформите, от които българската икономика се нуждае. "Без значение дали ще има кардинална промяна в политическия формат все пак се изисква едно време на самоорганизация, планиране, предварителна организация на дейността. Аз не очаквам големи и съществени реформи да могат да се случат през тази година", каза той.

По думите на Бранков най-тежкият проблем, с който се сблъска българската икономика през тези 3-4 години е кризата на заетостта, нарастващата безработица. "Структурата на нашата икономика е в огромна степен зависима от търговиите, услугите, а над 60% от заетите са в търговия, услуги и охранителна дейност. Ние имаме една доста едностранно ориентирана икономическа структура, която предполага използването на нискоквалифициран труд в повечето случаи. От друга страна имаме един огромен контингент от слабо грамотни или неграмотни лица, които трудно се класират на пазара на труда, те дори не участват в т. нар. работна сила, защото не търсят работа. Говорим някъде в порядъка, ако вземем само част от него – обезкуражените лица – на 300-400 хиляди души, които се добавят към официално регистрираните безработни", поясни тезата си зам.-председателят на БСК.

Тогава ще видите, че имаме една реална безработица в рамките на над 17-18% от активното население, това са изключително високи нива, продължи Бранков. "Това състояние беше частично смекчено в годините 2004-2008 от този инвестиционен кредитен бум, който имахме в строителството най –вече, и в някои други отрасли. Но с приключването на този инвестиционен балон нашата икономика и заетостта се върна на предишните си нива. Това показва, че ние имаме структурни проблеми, те не са предизвикани просто от икономическата криза, а са проблеми на икономическата структура, на регулациите, на законодателството, което регулира бизнес средата", каза зам.-председателят на БСК.

Моментът обаче е важен от гледна точка на дългата перспектива - новата бюджетна рамка 2014 – 2020 г. на ЕС, и необходимостта от приемането на един задълбочен, добре фокусиран документ – Националната програма за развитие на България до 2020 г., каза още Бранков. Той очерта значението на предстоящите парламентарни избори за този въпрос "По един такъв документ е необходим национален консенсус между политическите партии, между основно представените парламентарни партии и тези, които ще влязат тепърва в НС, експертен консенсус и консенсус между т. нар. заинтересовани страни.

В това число това могат да бъдат и синдикатите, и работодателите, и зелените организации, които представляват отделни фокусирани интереси в нашето общество. Точно по тази причина една по – продължителна правителствена криза след изборите няма да бъде добро стечение на обстоятелствата", заяви той.

Един фактор, който рядко се споменава, или винаги с различна интерпретация е въздействието на Валутния борд върху пазара на труда и доходите. "Ако се погледнат страни, с които България може да се сравнява, ще се види че и там, независимо от успехите, които тези икономики отбелязват по отношение на фискална стабилност, по-висок темп на общ растеж на икономиката, и там се показва този феномен, че в условия на паричен съвет пазарът на труда и доходите са подтиснати. Което означава, че по дефиниция икономиката, начинът, по който тя се регламентира и регулира следва да бъде в по-либерален режим. Един режим, който създава ясни правила, възможност за конкуренция, опростени регулационни режими", заяви той.

Според Бранков на страната е необходим един разумен план за избор на подходяща скорост за влизане на България в еврозоната. "То е неизбежно, тъй като валутният борд с всички позитиви, които е показал до тук, очевидно е изиграл и играе и понастоящем една доста важна роля за финансовата стабилност, за паричната стабилност, за защита от една прекомерна инфлация, но в същото време той създава една страна, при която износът се затруднява, развитието на експортно ориентираните отрасли се затруднява и обратно - насърчава се вносът", обясни той.

Бранков обясни и защо БСК възрази в официалните си позиции на колегите от синдикатите, а и на Финансовото министерство по отношение на основната цел на бюджет 2013. "Тя е изведена като нарастващо потребление. Ние знаем, че и нивото на доходите, и нивото на потреблението са ниски в България. Фокусирането, изливането на бюджетен ресурс за подкрепа на потреблението като първа фаза ще доведе до положителни ефекти, но те ще бъдат изключително краткосрочни по една проста причина - над 70-80 % от вътрешното потребление се реализира за сметка на внос", обясни зам.-председателят на БСК.

Това означава, в условията на валутен борд, че когато този ресурс под формата на добавена стойност напуска страната, по същия начин се ограничава паричната маса в обръщение, продължи Бранков. "Предпоставките за един последващ растеж се самоограничават в самото решение - фокусиране върху потреблението. Над 80 % от свинското месо в България се внася, над 90 % от говеждото се внася, включително и това, което отива за свежа консумация. Това означава, че без значение дали говорим за по-бърз преход към еврозоната или това в обозримото бъдеще е по-бавен процес, ние се нуждаем от реформи, които да освободят местното производство, да ограничат една нелоялна външна конкуренция", каза той.

Имам предвид включително и използваща инструменти като данъчните престъпления, поясни той. Бранков разясни, че в голяма част от инфраструктурното строителство през тази година са се случвали такива измами, които са били ограничени благодарение на мерките на НАП във втората половина на годината.Едно от последствията е, че българските производители на желязо, три основни завода в страната, са били изправени пред ситуацията да съкращават работни места поради тази нелоялна конкуренция. Според Бранков все още има опасност и от обявяване на фалит със задна дата, въпреки предприетите мерки за промяна на Търговския закон.

Относно тъмната страна на връзката политика - икономика Бранков заяви, че обвързаност между политици и бизнесмени няма как да не съществува, това е феномен, който откакто има пазарна икономика няма как да се избегне на 100%. "Проблемът възниква тогава, когато надхвърлят един праг на поносимост за самото общество и бизнеса. Такива примери има, през годината например Българска строителна камара неколкократно излизаше със становища по разпределянето на обществените поръчки в инфраструктурното строителство", добави зам.-председателят на БСК.

Това може да се случи по пътя на администрирането, регулативните режими и обществените поръчки, може и да се случи по законодателен път, поясни Бранков. Имаме примери на законодателство, което насочва бизнеса в защита на определени корпоративни интереси, заяви той. Като пример за това Бранков посочи Закона за управление на отпадъците, в който има завишени изисквания за банкови гаранции, които затрудняват дори големите фирми в бранша и блокират достъпа на малките фирми до пазара. По думите на зам.-председателя на БСК в икономическите сфери определено има изборност, а тези практики могат да се преодолеят само със засилена роля на гражданското общество, контролните органи и бизнес организациите.

Според Бранков има тенденции, започнали през 2011 г. , които позволяват макар и с известна доза предпазливост да се очаква едно по-добро от средното развитие на някои от икономическите отрасли. "Не казвам някакво много бързо, ярко, видимо развитие, но все пак развитие, което да позволи да се съхрани или дори в някаква степен да се увеличи заетостта в тези сектори. Бих очаквал подобно развитие, разбира се с много условности, преди всичко на селскостопанското производство по ред причини. На следващо място някои от секторите, които са свързани с експорта и предимно секторите свързани с машиностроенето, с електротехническата промишленост, с информационната техника", поясни зам.-председателят на БСК.

Бранков очаква и умерен растеж по отношение на строителство, свързано с възстановяването на амортизирани обекти. "Следващият сектор, който бих отбелязал, че вероятно ще се запази едно ниво, макар и в умерен ръст, но в никакъв случай не на спад е туристическата индустрия", допълни той. Но зам.-председателят на БСК отбеляза опасността, създавана от т.нар. "износ на добавена стойност от страната" за икономическият растеж. "Това може да се случи и се случва през добивната промишленост, с износ на непреработени суровини на ниски цени. Голямата част от добавена стойност е реализирана извън България, а в същото време разходите на ресурси, замърсяването, генерирането на емисии, на отпадъци, консумацията на енергия се е случила в България", поясни той.