Пресконференция на Българска минна камара (18.08.2005 г.)
БЪЛГАРСКАТА МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ ДНЕС
В обхвата на Българската минна промишленост се включват: геологопроучвателната дейност във всичките си разновидности, добива на твърди (въглища) и течни (петрол, природен газ) енергийни суровини, добив и преработка на рудни (метални) и нерудни (индустриални) суровини, добив и преработка на строителни материали, обслужващите я дейности, като минно проектиране, наука и инженеринг, минно строителство, минно машиностроене, търговия с продукти на минералните суровини.
Без мини "Марица изток" (добив на лигнитни въглища за ТЕЦ-1,2,3 на енергийния комплекс "Марица изток) и мини "Бобов дол" (добив на кафяви енергийни въглища за ТЕЦ"Бобов дол") българската минна промишленост е изцяло приватизирана.
Преструктурирането на миннодобивната промишленост протече без ясна държавна стратегия, стихийно под напора на екологични движения, икономически интереси и под силното влияние на корпоративни интереси на политически и икономически лобита.
В резултат на това днес практически се експлоатират само наличните (проучени преди 1989 год.) запаси на въглища и руди, а мащабните и целенасочени проучвателни работи за т.н стратегически суровини бяха прекратени.
Бяха затворени и много минни предприятия, други силно редуцираха дейността си. Така напр., изцяло бе прекратен добивът и преработката на уран, на антрацитни въглища, под 30 % спадна производството на черни каменни въглища, под 45 % спадна добива и преработката на оловно цинкови руди, под 50 % - добива и обработката на скално облицовъчни материали. Динамиката в отрасъла силно зависеше от икономическата конюнктура в България и света.
Приемането на Закона за подземните богатства повиши интереса към някой подотрасли на минната индустрия. Така канадски и английски компании се насочиха към проучването и усвояването на златните и манганови находища, гръцки и италиански компании - към скално облицовъчните материали. Активизираха се и българските инвеститори, които насочиха своето внимание основно към някои индустриални суровини, строителните материали, в т.ч. и скално облицовъчни материали.
Добивът на въглища силно зависи от работата на топлоцентралите и консумацията на електроенергия в страната и за износ и непрекъснато създава на производителите проблеми в ежедневната им работа и несигурност в бъдещето.
Динамично се развива добивът и преработката на медни и оловни цинкови руди, свързано основно с благоприятните цени на металите на Лондонската Метална Борса.
Добивът на индустриални суровини (огнеупорни глини, каолини, бентонити, химическа сол и др.) са под силния натиск на вноса на подобни суровини и водят трудна борба за утвърждаването си.
Много динамично се развива подотрасъл добив и преработка на строителни материали, като отражение на подобряване на икономическата обстановка в страната. Подотрасълът е основа на малките и средни предприятия в бранша и има голям потенциал.
БЪЛГАРСКАТА МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ В ЦИФРИ
Брой на действащите фирми в бранша - 197 броя, т.ч.:
- геологопроучване - 44 бр.
- въгледобив - 15 бр.
- добив на метални руди - 10 бр.
- добив на индустриални суровини - 13 бр.
- добив на строителни суровини - 72 бр.(от тях 43 скално облицовъчни)
- еднолични търговци - около 98 бр.
Предоставени концесии за подземни богатства - 413 бр., т.ч.:
- за въглища - 13 бр.
- за нефт и газ - 3 бр.
- за метални руди - 19 бр.
- за индустриални суровини - 52 бр.
- за строителни материали - 186 бр.
- за скално облицовъчни материали - 116 бр.
Регистрирани търговски открития - 181 бр., в т.ч.:
- нефт и газ - 1
- метални руди - 4
- индустриални суровини - 6
- строителни материали - 117
- скално облицовъчни материали - 53
Реализирани инвестиции при проучването и добива, мил.щ.долара:
- проучване - 49, 7
- концесионни договори за добив - 59, 6 (от тях 2, 2 за екология);
Разходи за ликвидация и консервация на минни обекти - 354, 8 мил. лв.:
- въглищни находища - 15 обекта.
- уранодобив - 45 обекта.
- рудодобив - 43 обекта.
Суровинна база на стратегически суровини (проучени и доказани запаси):
въглища:
- антрацитни - няма
- черни - 4 668 х.т.
- кафяви - 87 812 х.т.
- лигнитни - 1 955 199 х. т.
метални руди:
- медни - 298,4 мил. тона
- оловно-цинкови - 9,4 мил. тона
Производство:
2000 год. 2004 год. динамика
Произведена продукция, хил. лв. 1 005 166 1 332 233 ръст 132 %
в т.ч.
- енергийни суровини 428 532 480 768 112
- метални руди 424 962 558 735 131
- неметални суровини 151 708 292 730 192
- строителни материали 111 606 216 712 194
Среден брой на наетите лица, бр. 40 383 30 335 намаление - 10 048
в т.ч.
- енергийни суровини 24 223 17 370 - 6 853
- метални руди 9 202 6 795 - 3 012
- неметални суровини 6 958 6 190 - 768
- строителни суровини 6 132 4 821 - 1 311
Средна работна заплата, лв. 4 419 5 662 ръст 128 %
в т.ч.
- енергийни суровини 4 621 5 866 126
- метални руди 4 712 6 555 139
- неметални суровини 3 325 4 099 123
- строителни суровини 3 263 3 860 118
Производителност на едно лице, лв. 24 890 43 917 ръст 176 %
в т.ч.
- енергийни суровини 17 691 27 678 156
- метални руди 46 726 82 227 175
- неметални суровини 21 803 47 290 217
- строителни материали 24 442 52 802 216
Индекси на цени, % 100 127, 31
в т.ч.
- енергийни суровини 100 119, 57
- метални руди 100 145, 98
- неметални суровини 100 115, 67
- строителни суровини 100 114, 08
Внос - износ, мил. щ. долара 246, 5 1 147,6 ръст 4 пъти
в т.ч.
- въглища, кокс, брикети 130, 9 283, 7 2
- метални руди и концентрати 64, 2 580, 8 9
- нерудни суровини 11, 4 63, 4 5, 5
- строителни суровини и материали 39, 9 220, 0 5, 5
Износ - мил. щ. долара в т. ч. 112, 2 455, 1 ръст 4 пъти
- въглища, кокс, брикети 104, 0 13, 5 намален. 9 пъти
- метални руди и концентрати 38, 0 263, 2 ръст 7 пъти
- нерудни суровини 20, 4 38, 3 ръст 1,8 пъти
- строителни суровини и материали 53, 6 140, 0 ръст 2.6 пъти
Забележка: Данните са предоставени от НСИ в съответствие със сключен с БМК договор, от Министерството на икономиката, Министерство на околната среда и водите и от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, за което им изказваме благодарност.
ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ
Вече 15 години липсва ясна визия и отношение на държавата към минната индустрия и то като се има предвид, че:
- подземните богатства са изключително държавна собственост;
- подземните богатства са изчерпаеми и невъзстановими;
- подземните богатства са основата на стратегическата и енергийна независимост на страната;
- подземните богатства са единствената алтернатива за заетост и икономическа база на много общини с страната;
Последствията:
-
несигурност в бизнеса в бранша и въздържане от дългосрочни инвестиции за проучване на нови запаси, модернизация на оборудването, нова инфраструктура, което пък понижава конкурентноспособността на отрасъла;
-
силно развита "сива" зона в бранша с нерегламентиран съгласно закона добив на подземни богатства (основно скално облицовъчни и строителни материали), при което се компрометира конкуренцията, находищата се унищожават;
-
не съвършена нормативна уредба, която изостава и не решава основните трудности на бизнеса в отрасъла и спъва неговото развитие и привличане на нови инвеститори;
-
силно развита корупционна обстановка, която принизява контрола по експлоатацията на подземните богатства, системно нарушава правата на бизнеса. На прицел са чуждите инвеститори в бранша, което ще доведе до тяхното напускане на страната;
-
все повече са случаите на "гражданско" неподчинение и противопоставяне срещу минната дейност във всичките и форми прикрито зад екологически опасения за определени региони и провокирано от политически и частни интереси. Това може да предопредели бъдещето на бранша;
-
подценяване на социалните последствия за много региони от закриване на минната дейност. Отношението към отрасъла води до криза за качествени работници и специалисти.
Причините са в това, че:
-
управлението на отделните подотрасли на минната промишленост се осъществява от 5 министерства, с различно качество на експертния състав занимаващ се с проблемите на бранша, което води до некачествени, а понякога абсурдни решения, до преки загуби на дружествата.
-
Налице е пълна липса на координация на действията на държавната власт по важни за бранша и дружествата въпроси. Нещо повече, практика е, отделни министерства да си приписват функции, осигуряващи им по-голямо влияние и възможности за вмешателство и санкции над дружествата.
-
Всепризната е необходимостта стратегията и контрола на минната промишленост да се осъществява от една институция, осигурена с качествени експерти. Но без практически действия от отговорните фактори.
-
липсва качествена нормативна уредба (несъвършени и недоработени закони, не отчитащи спецификата на бранша, наредбите към действащите закони, заповеди на отделните министерства), което създава тежки проблеми пред бизнеса, стимулира бюрокрацията и корупцията в държавния апарат.
КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ:
1. Поредното отлагане на приемането на важните за бизнеса изменения и допълнения в Закона за подземните богатства.
39-тото Народно събрание го включи в дневния си ред едва в последния ден (?) на своето съществуване и поради липса на кворум не беше гласуван (въпреки близо 2,5 годишната му разглеждане в Комисията по околна среда и водите). Това задълбочава проблемите на дружествата свързани с недостатъците в прилагането на Закона, поощрява корупцията в администрацията, отблъсква инвеститорите от минната дейност, създава пряка възможност за безвъзвратно унищожаване на подземни богатства.
Особено тежко е положението в МРРБ, където са натрупани над 300 преписки по Закона за подземните богатства, някои, от които нямат решение вече 4 години.
Подобно е положението с актуализирането с Правилниците за безопасна работа в мините, които са неадекватни на новата икономическа обстановка и структурата на държавните институции, почти са апокрифни, но пък задължителни за прилагане и създават тежки колизии с контролните органи от ГИТ.
Непълни и несъобразени със спецификата на бранша са и редица други специални закони (Закона за околната среда, Закона за отпадъците, Закон за устройство на територията, Правилника за съответствието на строителните материали и др.)
2. Неконструктивното противопоставяне от "граждански" движения на проектите на "Дънди юнайтед" за разработване на златното находище на Ада тепе (Ивайловград) и на "Мартерн" за проучването на площ "Попинци" (Панагюрище), Батова ривърс манганейз" (Оброчище)
Липсва необходимото съдействие в такава обстановка на държавните институции (МОСВ, Прокуратура) за тяхното решаване. По правило при всички "протести" стоят основно неадекватните действия на държавните институции (липса на координация между държавната и местна власт, липса на информация за населението за взетите решения и др.). Има сигнали, че тези "движения" и "протести" се провокират от определени лица и партии, които преследват свои цели.
Това ще предизвика обяснима реакция на фирмите и те ще напуснат България, което ще бъде удар не само върху имиджа на България като законова страна, ще лишим минния отрасъл от жизненоважните за него инвестиции.
3. Приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" и безотговорното игнориране на интересите на българския въгледобив от държавната администрация (Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, ДКЕВР, Агенцията по приватизация), в интерес на консултантски фирми на чужди инвеститори, приближени до структурите на властта.
По искане на БМК и миньорските синдикати, Главна прокуратура спря действията на Агенцията по приватизация по финализирането на опорочената процедура за приватизация на ТЕЦ "Бобов дол".
4. Липсата на отношение на администрацията спрямо дъмпинговият внос на суровини от минната промишленост извън страни на ЕС създава нереална конкуренция, в ущърб на българските производители (въглища от Украйна, Виетнам и Индонезия, китайски гранит, огнеупорни глини от Украйна и други индустриални материали).
5. Липсата на действен контрол и адекватни мерки върху някой от приватизираните предприятия от бранша, които не изпълняват приватизационните си и концесионни задължения ги води до несъстоятелност с всичките икономически и социални последствия за държавата, регионите и хората ("Осогово", "Горубсо-Мадан", "Горубсо-Златоград", "Евроманган" и др.).
6. Няма официално отношение към екологическите проблеми на бранша, независимо от тежките последствия върху околната среда от минната дейност. Липсва информация за поетите ангажименти за бранша при затваряне на глава 22 "Екология", информация за постъпващите средства в това направление и възможността да се кандидатства с проекти в тази област.
7. Браншът, независимо от полаганите усилия и определящото екологическо, регионално и социално значение е изолиран и не получава информация за постъпващите европейски структурни фондове и възможността дружествата да участват със свои проекти в подготвяните от държавните институции регионални програми в областта на екологията, регионалното развитие и конкуренцията.
ДЕЙСТВИЯ НА БЪЛГАРСКА МИННА КАМАРА
1. Извършва проучване (от консултантска фирма) на съответствието на европейското и българско законодателство касаещо минната промишленост, с оглед установяването на проблемите пред дружествата от бранша при присъединяването на България към Европейския съюз.
2. Извършва проучване (от група юристи от дружествата на бранша) на възможностите за подобряване на българското законодателство, касаещо минната промишленост и създаващо основните проблеми пред бизнеса от бранша, с оглед подготовката и предоставянето на новия Министерски съвет на конкретни предложения за изменения и допълнения на действащата нормативна уредба. Изградени са и действат проблемни работни групи, които анализират възникналите конкретни проблемни казуси и подготвят предложения за тяхното решаване. Провеждат се и работни съвещания за обсъждане и търсене на решения.
3. Активно подпомага дружествата от бранша при решаване на възникнали конкретни техни проблеми (приватизацията на ТЕЦ"Бобов дол", проблемите на "Челопеч-майнинг" с ДКСН по прилагането на Закона за териториите, на "Мартерн" в конфликта с местното население по повод проучването на площ Попинци, на "Хемус-М" по повод спор с Инспекцията по прилагането на Правилника за съответствието на продуктите и др.).
4. Подържа активна връзка с ЕВРОМИН и се консултира по възникнали проблеми, за чието решение може да помогне европейската практика. Търсят се спонсори за финансиране на превода на предоставените ни от ЕВРОМИН препоръки за "най-добрите практики" в минната дейност, прилагани в Европейския съюз.
5. Инициира провеждането на регионална (Балканска) среща на минните асоциации, с оглед координиране на усилията и действията по общите проблеми (конкуренция, екология, здраве и безопасност, социален диалог). Очаква се тя да се проведе през м. октомври.
БЪЛГАРСКА МИННА КАМАРА - ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БИЗНЕСА ОТ МИННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Българската браншова камара на търговските дружества от проучването, добива и преработката на минерални суровини или още Българска минна камара е създадена през 1991 год. и е едно от първите браншови сдружения в страната. Регистрирана е с решение на Софийски градски съд, фирмено отделение от 30.07.1992 год.
Към настоящия момент (август 2005 година), членове на Българска минна камара са 85 търговски дружества от подотрасли: геология, добив и преработка на въглища, добив и преработка на руди, добив и преработка на индустриални суровини, добив и обработка на скално облицовъчни и декоративни скали, добив на строителни материали, наука, проектиране и инженеринг свързани с минния бранш, минно строителство, търговия с продукти на минната индустрия, чиито общ годишен оборот представлява над 90 % от цялото минно производство на страната. Заетият персонал в тези дружества надхвърля 35 000 души. 98 % от дружествата, членове на Българска минна камара са в частния сектор на икономиката, останалите (главно от въгледобива) са в процес на приватизация и преструктуриране.
Българска минна камара е доброволно сдружение на работодателите от миннодобивния отрасъл и е асоцииран член на Българска стопанска камара от своето основаване. От 1999 година Българска минна камара е приета за асоцииран член на ЕВРОМИН (рудодобив и добив на индустриални суровини), от 2001 год. е член на ЕВРОКОЛ (въгледобив и търговия с въглища), от 2003 год. е член на СЕРМС (добив на строителни материали) - водещите европейски асоциации в съответните подотрасли на минната промишленост, признати за представителни от ЕС.
Българска минна камара поддържа връзки с минните камари на Мексико, САЩ, ЮАР, Швеция, Турция, Гърция, Италия.
Основните цели на Българска минна камара записани в Устава на организацията са:
-
всестранно подпомагане на своите членове в тяхната дейност и защита на техните интереси при взаимоотношенията им със законодателната и изпълнителна власт и синдикатите;
-
национално и международно представителство на членовете си и минния бранш;
Основни партньори на Българска минна камара са:
-
държавните институции (министерства) имащи отношение към миннодобивната промишленост, като Министерство на икономиката (преструктуриране на дружествата от геологията, рудодобива, добива и преработката на индустриални суровини, добива и обработката на скално облицовъчни материали и декоративни скали, търговията с минерални суровини, минната наука и проектиране), Министерство на околната среда и водите (по стратегията и финансирането на геологопроучвателната дейност, изпълнение на Закона за подземните богатства, охраната и опазването на земните недра, оценка на минали екологични щети), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (добива и преработката на строителни материали и декоративни скали), Министерство на енергетиката и енергийните ресурси (преструктуриране и проблеми на дружествата от въгледобива, уранодобива в ликвидация, минното и енергийно строителство), Министерство на финансите (бюджетно финансиране на ликвидационни и рекултивационни работи на минни обекти, държавно подпомагане, митническата и фискална политика към бранша), Министерството на образованието и просветата (по подготовката на средни и висши кадри за бранша, преквалификация и нови професии), Министерството на труда и социалната политика (програми за алтернативна заетост на съкратените работници и специалисти от бранша, програми за създаване условия за безопасни и здравословни условия на труд), Агенция по приватизация и Агенция за следприватизационен контрол (приватизацията на активите на бранша и следприватизационния контрол), Народно събрание - Икономическа комисия, Комисия по енергетика, Комисия по околна среда и водите (законодателната дейност, касаеща бранша), с областните управи и кметствата в миньорските региони (за развитието и безболезненото преструктуриране на отрасъла);
Подписани са Споразумения за сътрудничество с Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който регламентират взаимоотношенията ни и решаване на възникналите проблеми. -
миньорските синдикати - ФНСМ към КНСБ и СМФ"Подкрепа" - за трудовите и социалните взаимоотношения между работници и работодатели в бранша, браншов (отраслов) колективен трудов договор, участие в комисии по социално сътрудничество, браншови съвети по условия на труд;
-
Българска минна камара работи в тясно сътрудничество с другите не правителствени организации в бранша: Научнотехническия съюз по минно дело и геология и металургия, Българското геологическо дружество, Асоциация "Въгледобив", Браншовата камара за черна и цветна металургия, Българска строителна камара.
Българска минна камара се управлява от Общо събрание, което избира Управителен съвет, състоящ се от 13 члена и включващ представители от всеки подотрасъл на бранша. Председател на Управителния съвет и на Българска минна камара е д-р инж. Лъчезар Цоцорков - изпълнителен директор на "Асарел-Медет" АД. Г-н Цоцорков е член на УС и Изпълнителното бюро на Българска стопанска камара. Той е член на Международния комитет на Световния минен конгрес и член на Управителния съвет на Българския национален минен комитет. Телефон за връзка /0357/ 31 64. Изпълнителен секретар на Българска минна камара е инж. Петър Петров.
Седалището на Българска минна камара е гр. София - 1309, бул. "Ал.Стамболийски" № 205, ст. 30, телефон/факс 822 9373, тел. 812 65 19. E-mail: bmc@mb.bia-bg.com, страница: www.bmc-bg.org
София, 18 август, 2005 год.
Управителен съвет на Българска минна камара
