13.07.2014
Конституционният съд в заседание на 10 юли 2014 г. се произнесе с решение по конституционно дело № 2/2013 г. по искане за установяване изцяло или частично на противоконституционност на 25 разпоредби от Закона за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.; изм., бр. 66 от 26.07.2013 г.) и за частично несъответствие на чл. 82, ал. 2 от същия закон с международен договор, по който България е страна.
С решението Съдът обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците в частта „безвъзмездно за всяка от страните“. В останалата част искането е отхвърлено.
Искането за задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията ще бъде разгледано в отделно конституционно производство.
***
ЗУО, Чл. 39. (1) Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор.
(2) Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход.
(3) (В сила от 14.07.2014 г. - ДВ, бр. 53 от 2012 г.) Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини, безвъзмездно за всяка от страните.
(4) Сертификатът и декларацията за произход на ОЧЦМ се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(5) Отпадъците по ал. 1 се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ.
(6) В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, както и отпадъците, получени в резултат на тяхната предварителна обработка, те се съхраняват отделно на обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на ОЧЦМ, образувани след предварителна подготовка преди оползотворяване на ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, те се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.
(7) Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година.
.................................
Чл. 82. (1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:
1. за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО - 1 000 000 лв.;
2. за организациите за оползотворяване на отработени масла - 500 000 лв.;
3. за организациите за оползотворяване на НУБА и излезли от употреба гуми - 100 000 лв.;
4. за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално - 200 000 лв.
(2) Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от търговска банка със съдебна регистрация в Република България, която притежава лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер.
(3) Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:
1. при отнемане на разрешението - в пълен размер;
2. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3;
3. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторнаупотреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.
(4) Банковата гаранция по ал. 2 се предоставя за едногодишен период, като периодично се продължава и подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичането на срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.
(5) Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от Министерството на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.
(6) Банковата гаранция се усвоява независимо от обжалването на заповедта по чл. 59, ал. 2.
(7) Размерът на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 се намалява със сумата на средствата от усвоената банкова гаранция.
(8) Когато с влязло в сила съдебно решение актът по ал. 3 бъде отменен, сумата по усвоената банкова гаранция се връща в 14-дневен срок.
(9) Условията и редът за предоставяне и усвояване на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1.
