Дата: 15.03.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1588

На 29 февруари 2016 г. се проведе първа среща на Платформата REFIT, създадена в рамките на европейската програма за по-добро регулиране и намаляване на административната тежест. Платформата се състои от правителствена група с 28 представители от всяка държава-членка и група на заинтересованите страни с 20 представители на бизнеса, социалните партньори, неправителствени организации и др.

Работата на платформата ще се основава предимно на предложения, получени от обществеността чрез онлайн портала Кажете си думата!, а членовете на REFIT ще оценяват предложенията и ще търсят начини за прилагането им на практика.

До момента са получени над 250 предложения за опростяване на европейското законодателство и намаляване на регулаторната тежест. Те са прегледани от ЕК и са отделени тези, които са подходящи за разглеждане от REFIT. Подходящите предложения са разпределени в 16 тематични области: селско стопанство, химикали, климат, цифров единен пазар, конкуренция, политика за потребителите, заетост, околна среда, финансови услуги, здравеопазване, вътрешен пазар, правосъдие, регионална политика, статистика, данъци и транспорт. Обобщените предложения са предоставени на REFIT с искане те да бъдат приоритизирани от членовете на Платформата с оглед фокусиране на работата върху най-важните за държавите-членки предложения и включването им в годишната програма на ЕК за 2017 г. Всяка държава-членка трябва да определи три приоритетни за нея области на база на направените в тях предложения за опростяване на европейското законодателство. Възможно е, също така, да бъдат направени и други предложения за опростяване на европейското законодателство и намаляване на регулаторната тежест извън посочените области. За целта е необходимо да се опишат накратко съществуващият проблем и неговата значимост, предложението за промяна и очакваният ефект.

В тази връзка, българският представител в REFIT – Даниела Везиева, зам.-министър на икономиката, се обърна към БСК с покана за включване в платформата с предложения. В отговор на поканата, БСК предложи приоритетно да бъдат разглеждани предложенията в разделите:

  1. Вътрешен пазар (Internal market). Предложените до момента мерки в тази група се отнасят до: Подобряване използването на информационната система за вътрешен пазар, Директива 2006/123 за услугите; Единно звено за контакт; Право на установяване; Директива 97/67 за пощенските услуги; Регламент 305/2011 за строителните продукти; Директива 2009/125 за екодизайна; Създаване на стандарт за съкращенията в областта на етикетирането на текстилните влакна; Общо застраховане; Улесняване трансфера на автомобили, регистрирани в друга държава-членка, и др.
  2. Данъци (Taxation). Предложените до момента мерки в тази група са: Борба с ДДС-измамите, опростяване по отношение на верижните сделки, опростяване на правилата за складовете, освобождаване от данък при вътреобщностните доставки, избягване дублирането при начисляване на ДДС, регистрация по ДДС за целия ЕС чрез националните служби за регистрация, създаване на Европейски информационен портал за ДДС, опростяване на декларацията по ДДС, модернизиране на правилата за ДДС за държавните институции и сделки от обществен интерес и др.
  3. Цифров единен пазар (Communication network). Предложените до момента мерки в тази група се отнасят до: защита на личните данни – Директива 2002/58, Директива 95/46; Директива 2002/22 за универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги; Директива 2001/29 за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество; др.

БСК изпрати и предложения за допълнителни мерки за облекчаване и опростяване на регулаторната среда, както следва:

  1. Спазване и прилагане на принципа за разходна ориентираност при формирането на таксите по лицензионните и регистрационните режими.
  2. Премахване на незаконно въведените и прилагани режими на общинско ниво.
  3. Създаване на работещ механизъм за прилагане на принципа на „мълчаливото съгласие“ за всички видове режими – регистрационни, разрешителните, удостоверителните и лицензионни.
  4. Изграждане на прозрачен и достъпен регистър на административните режими.
  5. Създаване на единна точка за достъп и електронно подаване на документи с възможност за проследяване придвижването на преписките.
  6. Задължително извършване на оценка на въздействието на проектите на нормативни актове от гледна точка за ефектите и тежестта, които оказват върху бизнеса.